Need for Speed: Most Wanted – едно ревю

1
305
Добави коментар
pokerbox
pokerbox

Как именуваш две игри от една и съща поредица по един и същи начин и постигаш две много различни неща?

Открай време се знае, че най-добрата игра от поредицата Need for Speed е Most Wanted.

Преди да сте се ядосали прекалено много, да, знам, че Underground полага основите, Porsche Unleashed е всъщност най-истинска, Pro Street е била единствената не-идиотска. Колкото Need for Speed заглавия има, толкова различни мнения ще има по темата.

Обективно погледнато обаче, най-добрата остава Most Wanted.

Най-младите и най-старите от вас, искат не искат, ще се съгласят – така си е. Повечето ще се зачудят, „За старата или за новата говорим?“.

Тази вечер ще разгледаме „новата“ Need for Speed: Most Wanted, излязла през 2012. Старата, ако някой не знае, е от 2005 и носи абсолютно същото име.

Most Wanted (2012) е деветнадесетото заглавие от поредицата Need for Speed. Разработена е от британското студио Criterion Games и се разпространява от EA Games. Получава няколко награди, измежду които Най-добра Driving игра на 2012 Spike Video Games Awards. Като цяло е приета доста добре и имаше голям потенциал да стане популярна, но някак си изпусна манията около игрите с коли и беше удавена в тогавашните Far Cry 3, Dishonored, Diablo III, Mass Effect 3, всепризнати хитове от различни жанрове.

Това, което прави Most Wanted добра, е големия избор от коли, интересната карта, аркадния подход към геймплея и възможността да се състезаваш с приятелите си онлайн.

Всеки, който е играл Burnout: Paradise, веднага ще види убийствените прилики между двете игри. Механики като управлението на возилата, ударите и унищожението по време на състезание, дори и прогресията в играта са почти идентични. Може би най-голямата разлика е, че в Most Wanted не можем да караме мотоциклети.

Който не е играл Burnout: Paradise, най-вероятно в Most Wanted ще открие един прекомерно аркаден рейсър с красива графика и много, много коли със съществуващи в реалния живот копия, всяка от които с различно поведение на пътя.

От гледна точка на геймплея има интересни хрумки, като например всяка кола да си има собствена прогресия за отключване на части и състезания, което означава, че за да отключим абсолютно всичко в играта ще ни трябва доста търпение. Докато сме на темата с отключването, искам да споделя най-големия минус на Most Wanted:

Всичките DLC-та, също познати като допълнителнения към играта, които добавят ново съдържание.

Имам навика да играя повечето заглавия дълго след като бъдат издадени. Най-често това не е проблем, но колкото повече се развива гейминг индустрията, толкова по-сложно става да си играя новите заглавия спокойно. Чарът да играеш нещо старо е, че лесно може да се намери с голяма отстъпка или дори безплатно, например около Черен Петък и други глобални капиталистически празници. Допълнително, като са минали 2-3 години от излизането на играта, най-вероятно за повечето бъгове е имало пачове и всичките DLC-та са пуснати и достъпни.

Ако си спомняте шитстормовете около DLC-тата на EA, този проблем е реалност още от 2012.

DLC-тата в Most Wanted добавят коли. В общия случаи новите коли не пречат на съществуващия баланс в играта, защото състезанията са в различна категория и всеки може да си избира с какво и къде ще се състезава. Факт е, че да си вземеш нова кола в Need for Speed и да се научиш да я шофираш добре е едно от най-големите удоволствия. Проблемът е там, че ако нямаме DLC-та, колите в играта са доста ограничени, а ако искаме DLC-та, трябва да изхарчим стабилно количество пари.

Точно този Черен Петък си взех Dragon Age: Origins – Ultimate Edition за по-малко от 10 лева. Ultimate Edition включва всичките допълнения към Dragon Age:Origins, което прави цялата оферта една добра сделка. Ако искам да взема Most Wanted със всичките ѝ допълнения, ще трябва да изръся поне 40 лева + да имам оригиналната игра, и това няма да е всичко, което мога да закупя за играта. Да, DA:O е по-стара, но пък е много по-призната.

В заключение ще кажа следното – не е хубаво да се пиратства.