Илюстрация
Увеличаване
Смаляванеа>
Още по темата
Четири години без Тибет
Дръзкото решение на Google да се опълчи на китайските власти почти сигурно ще й коства достъпа до един от най-перспективните пазари
22 яну 2010
Пъзелът Иран
Какво се крие зад бурните събития в ислямската република
19 юни 2009
поред Роналд Рейгън „свободата е винаги на едно поколение от изчезване“. Обратното също е вярно – свободата е само на едно поколение от утвърждаване. Там, където я няма, интернет е сериозна опасност за управляващите и затова да бъдеш блогър може да те… убие. Както стана с иранеца Омид Мир Саяфи, който почина преди броени дни в затвора при неизяснени обстоятелства.
Какъв е грехът на г-н Саяфи? В страна като Иран, където хомосексуализмът е престъпление, наказуемо със смърт, не е нужно много, за да ядосаш властите. Покойният пишел предимно за персийска музика (безопасно занимание), но попитал в блога си аятолах Али Хаменей, върховният свещенослужител (ако намирате диктаторството за свещено) на Иран, дали последният може да го обича, колкото обича сина на шейх Назрала. Шейхът е лидер на терористичната организация Хизбула.
Намекът, че аятолахът подкрепя тероризма, изглежда, е бил твърде очевиден. Присъдата е 30 месеца затвор за обида на г-н Хаменей и на основателя на ислямската република аятолах Хомейни. С какво е обиден вторият е неясно, но е съвсем ясно друго – че случаят с Омид Саяфи не е изолиран, а е практика. Нищо не се знае например за съдбата на друг блогър, Хосеин Деракшан, арестуван през ноември. Неговото прегрешение е тежко – критикувал е режима, открито заявява, че е атеист, ходил е в Израел… Деракшан, наричан в родината си the Blogfather, заради усилията му да популяризира гражданската журналистика, има канадско гражданство и е живеел в Торонто от 2000 г. Защо му е трябвало да се завръща?
Няма такава страна.
Нима? Не и според последния доклад за интернет свободата по света, оповестен наскоро от неправителствената организация „Pепортери без граници“.
Mилиард и седемстотин милиона души по света живеят в държави, където достъпът до интернет и свободното изразяване чрез него се ограничават. Поне 69 души по света в момента са в затвора заради написаното от тях онлайн. Докладът разглежда две групи страни според степента на заплаха за свободното слово. В първата „Интернет врагове“ попадат 12 държави, предимно тоталитарни диктатури, сред които Китай, Иран, Виетнам, Куба и Северна Корея. Общото между повечето от тях е, че разпространението на интернет е много слабо и нарочно се ограничава. Изключения са Китай и Иран, страната с най-много блогъри на глава от населението. По неофициални данни те са около 800 000 (не всички активни).
В Бирма, държава с население почти 50 милиона, потребителите на интернет са едва 0.1% от населението. В мрежата е позволено да се влиза единствено от специални интернет кафенета. С уговорката, че скоростта на пренос на данни е нарочно ограничена, дотолкова, че свалянето на снимка отнема часове. На всеки пет минути скрийншот от екрана на всеки компютър се изпраща до държавните власти. Всички са наблюдавани, някои съдени. Пак в същата страна през май 2008 г. блогърът Зарганар е осъден на смразяващите 35 години затвор, защото онлайн е критикувал правителството и как то разпределя хуманитарните помощи.
В Северна Корея пък достъп до интернет на практика няма. Там мрежата е почти изцяло вътрешнодържавна (intranet) и представлява уеб базирана информационна банка с предимно научна литература, която на всичкото отгоре е достъпна за малцина.
Най-голямата нация онлайн е китайската с над 300 милиона интернет потребители. Вероятно това е и страната с най-голям държавен апарат за онлайн цензура – 40 хиляди души са заети да филтрират мрежата. Това е „Великата китайска дигитална стена“. Най-използваните социални мрежи, търсачки и сайтове са национални. Google например има едва 20% пазарен дял, а местната търсачка Baidu.cn – 60%. Тази седмица най-големият сайт за видеообмен – YouTube, беше забранен окончателно в Китай. Въпреки това големите онлайн корпорации са готови да работят (правят компромиси), доколкото могат, с държавните власти, защото населението на страната е огромно. В Китай неудобните фрази, като например всичко, свързано с потушените протести от 1989 г. на площад Тянанмън, изчезват от онлайн пространството, а понякога и от речника. В Китай са забранени повече от 500 думи.
Под наблюдение
„Когато светлината угасне, е много по-тъмно, отколкото ако изобщо не е била запалвана.“ Това са думи на Джордж Стайнбек. В държавите, попаднали във втората група – „страни под наблюдение“, разисквана от „Репортери без граници“, се подготвя или е започнало прилагане на ограничаване на достъпа до определени интернет сайтове. Там са Австралия, Южна Корея, Беларус, Йемен и др.
В Австралия, една определено демократична страна, в началото на 2008 г. е разгледан проектозакон, който предвижда да се противодейства на порнографията и нелегалния обмен на авторски творби чрез ограничаване на онлайн съдържанието. За всяко домакинство ще се полагат по две интернет линии – една за децата и друга за възрастните, които ще бъдат филтрирани в различна степен. Проблемът е, че според „Репортери без граници“ това ограничаване на съдържанието ще се извършва без регламентация и тайно.
И докато позицията на „Репортерите“ може да е пресилена по отношение на Австралия, тази за Беларус надали е такава. В началото на изминалата 2008 г. държавните власти в страната обявиха, че се готвят да последват „китайския опит“ във филтрирането на чуждестранни сайтове, които „влияят лошо“ на гражданите (да се разбира BBC, CNN и т.н.).
Свободата е отговорност
Да си свободен не означава да правиш каквото си поискаш. Напротив значи изключително внимателно да подбираш какво правиш, така че да не вредиш на другите. Свободата изисква от нас да я предпазваме както от цензура, така и от израждане в незачитаща правата и задълженията анархия.
Докладът на „Репортери без граници“ оценява вярно първата заплаха, но подценява втората. Затова е истински важен, разкривайки в какъв свят живеем, но донякъде едностранчив, каквото е и съвместното писмо с Amnesty International, изпратено до изпълнителните директори на Yahoo, Google и Microsoft. В него онлайн гигантите са призовани да спрат да правят компромиси с интернет съдържанието и услугите, които предоставят в страни като Китай. Подобна позиция, макар и принципна, е крайна и би довела до дългосрочно забавяне на демократичните процеси. По-добре Китай без YouTube, отколкото Китай без Google.
