Някои хора са по-търпеливи, други по-лесно избухват. Без значение каква е степента на толерантност и търпимост, у всеки човек се трупа малко или повече гняв. Това е напълно нормално и гневът в много случаи е полезен – има защитна функция. Той ни предпазва от това да отстъпваме, когато няма смисъл, и така да рискуваме да изгубим себе си. Има едно малко “ако” – гневът е полезен, ако го изразяваме по правилен начин.
Една от най-често срещаните форми на неправилен контрол на гнева е пълното му потискане и отричане. Хората, които са склонни във всяка ситуация и независимо с кого комуникират да отричат и потискат гнева си, го трупат и в един момент той започва да се изразява в разрушителна форма – насочена към тях самите или към другите.
Често сме чували, че не трябва да задържаме негативните си емоции. Естествено, не е редно и да се нахвърляме яростно, когато се почувстваме гневни. Хубавият момент е, че всяко действие, което използваме целенасочено, може да ни освободи от гнева. Дори мислено да си кажем “Не си прав, това са глупости” в ситуация, в която по някаква причина не можем да реагираме директно, оказва благотворен ефект. Формите на физическа активност – да нарисуваме драсканица на лист, да се протегнем или каквото ни хрумне, са най-добрите начини за освобождаване на гнева. Няма конкретен набор от правила – всичко работи, ако го правим с идеята да “разтоварим”.
От писма на читатели
Имам проблем със съпруга си. От години се опитвам да са наред нещата, но просто не успяваме да проведем и елементарен разговор. Непрекъснато избухва, казва ми да не го занимавам с глупости и изобщо не е склонен да води диалог. Как да променя нещата?
Райна, 34 г.
Въпросът, който поставяте, е с доста затворен край. При положение че в продължение на години липсва комуникация със съпруга ви, без значение какви са обсъжданите теми, много трудно може да се надявате на промяна. За да постигнете нещо, се опитайте да тръгнете по неговия път – помислете кога и в какви моменти той самият подхваща определен въпрос и по какъв начин изразява мнението си. Започнете търсенето на промяна от тази отправна точка – включете се в отворен от него въпрос, вместо да се опитвате да го въвличате. Постарайте се самата вие да използвате различни от познатите до момента фрази – например споменавайте по-често “Искаш да кажеш…. Мислиш, че… Разбирам какво имаш предвид…”. Тези опити могат да ви ориентират дали и в каква посока можете да вървите след това.
Не знам откъде точно идва при мен едно цялостно усещане за гняв към света. Живея от години с усещането, че светът е несправедлив към мен и трупам ужасно много гняв. Не правя нищо, за да променя живота си, а и не знам в каква посока?
Станимир, 42 г.
Обикновено ирационалните усещания са плод на това, че подсъзнателно се стремим към постигането на определени цели, а също така подсъзнателно се страхуваме и бягаме от тях. Дали поради факта, че не вярваме в собствените си възможности, или поради отлагане и следване на пасивен модел, в един момент, когато изпаднем в усещането, че нямаме контрол над живота си, се поддаваме на задушаващото чувство за гняв – към себе си и към света. Той е продиктуван от това, че не се чувстваме добре, а самите ние не виждаме как можем да променим ситуацията. Единственият начин да се измъкнем е да започнем да правим малки стъпчици, които да ни върнат изгубената вяра в собствените сили. Да направим нещо, което обичаме, да помислим какво очакваме да ни поднесе животът и до каква степен зависи от нашите усилия.
Тест
Светът към мен
Каква е вашата нагласа – успявате да се освободите от неприятните емоции или задържате гнева в себе си? Разбира се, реакциите ни до голяма степен зависят от конкретните ситуации, но проявяваме тенденция към един от двата полюса.
1. Обещали са ви бонус към заплатата за допълнителна работа, но в крайна сметка не го получавате:
а. Не се церемоните и директно поставяте проблема.
б. Избирате подходящ момент да попитате с колко ще се забави обещаният бонус, който не се съмнявате, че ще получите.
в. Не виждате какво може да направите.
2. Партньорът ви не се включва в общите задачи за дома, въпреки че непрекъснато го подканяте:
а. Категорично заявявате, че това повече не може да продължава и поставяте въпроса “или-или”.
б. Търсите начин за постигане на компромисно решение.
в. С въздишка продължавате да правите всичко сами.
3. Случайно разбирате, че приятел е откраднал ваша идея, която сте му споделили:
а. Незабавно се обаждате и изливате емоциите си, искате компенсация и прекратявате всякакви по-нататъшни отношения.
б. Не пропускате да кажете, че сте наясно какво се е случило и че сте огорчени и разочаровани.
в. Приемате го като нормален егоистичен акт.
4. Купили сте си продукт в гаранция, който се оказва, че е дефектен, но отказват да го поправят с мотива, че вие сте причина за неизправността:
а. Изобщо не приемате подобен отказ и не мърдате от сервиза, докато не получите своето, без значение с колко разправии.
б. Не настоявате, при положение че няма обратна връзка, но ако има възможност, подавате оплакване.
в. Съгласявате се, че е трябвало да прочетете по-внимателно условията на гаранцията.
5. Получавате сметка, която очевидно е надписана:
а. Незабавно се обаждате по телефона и пишете жалба.
б. Плащате я, но решавате да следите в бъдеще внимателно.
в. Това не ви учудва, какво да се разправяте.
Ако отговорите ви са предимно „а“, на всяка цена и на мига търсите възможност да защитите правата си. Може би в някои случаи е добре да бъдете по-спокойни.
Ако повечето ви отговори са “б”, сте разумни и при всяка възможност гоните правата си. В случаите, в които не го правите, това е поради външни обстоятелства.
Ако отговорите ви са предимно “в”, сте склонни да премълчавате и не вярвате, че има смисъл да се борите. Подобна нагласа в един момент за съжаление се обръща в недоволство към самите вас.
Следващата тема е: „Нищо не ми е интересно“.
Ако имате въпроси или коментари, може да ги изпращате на [email protected]
