За първи път чу думи, които разтуптяха сърцето й: ”Здравей, благодатна! Господ е с тебе, благословена си ти между жените!”(Лука 1:28). И думи, казани само веднъж в цялата човешка история: ”Святият Дух ще дойде върху ти и силата на Всевишния ще те осени” (Лука 1:35). Вест, сбъдваща казаното преди много години от пророка „Ето девицата ще зачне и ще роди син, и ще го нарече Емануил, което значи Бог с нас” (Матей 1:23). Вест – надежда, очакване за Спасител, думи, невъзможно да бъдат осъзнати веднага, но верни и истинни. Вест – предизвикваща естественото възклицание: ”Величае душата ми, Господа!”
Вестта беше толкова невероятна, че не можеше да я разбере. Но Мария беше свикнала да се подчинява на Божиите думи и макар необясними за нейния ум, не се противопостави. Бременност извън брака при условията и времето, по което живееше Мария, се наказваха със смърт. Какво е трябвало да бъда упованието й в Бога, че да приеме едно толкова рисковано и необичайно служение и да каже на ангела: ”Ето господнята слугиня, нека ми бъде според както си казал” ( Лука 1:38 ). И колко ли въодушевено и убедително ще трябва да е говорила на Йосиф, за да повярва в нейната невинност и в необикновената вест, донесена й от ангела. Бог стори всичко необходимо Мария да бъде спокойна и защитена. На Йосиф му трябваха още уверения от Бога, които получи в съня си, за да не я напусне. Той реши да я вземе за жена, макар че и той не можеше да разбере това толкова необичайно известие. Мария преживя девет месеца в очакване, смирение, трепет и вълнение. И въпреки това не започна да моли за милост или за намаляване на напрежението, а има силата и благоразумието да каже със страхопочитание: ”Величае душата ми Господа…”
Дали и ние се отнасяме с такова страхопочитание към Бога или често сме склонни да го приемаме само като един приятел, едва ли не , равен на нас, или като джудже от приказките , което е длъжно да изпълнява молбите, желанията и дори капризите ни. Не злоупотребяваме ли, когато отправяме само исканията си и Го възприемаме едва ли не както господарят очаква от слугата си изпълнението на заповедите му. Само защото Христос уми нозете на учениците Си, ние си мислим, че и на нас трябва така да слугува. А Той ни показа пример как ние трябва да слугуваме един на друг и на Него, защото затова и беше дошъл на земята, за да ни даде пример.
Подхождаме ли към Словото избирателно и с предпочитания? Много хора харесват стиховете, които казват, че Бог ги обича, но не харесват стихове, които показват други негови характеристики. Основавайки се на това, че Бог е любящ, милостив и всепрощаващ, понякога съвсем забравяме, че Той е и ревнив и справедлив, и могъщ, и дори – страшен. Като наблюдава нашето поведение, вижда всяка неправедна постъпка и ни предупреждава. В Псалми (50:21) казва: „Понеже си сторил това, и Аз премълчах, Ти си помислил, че съм съвсем подобен на тебе; Но Аз ще те изоблича, и ще изредя всичко това пред очите ти”. Когато Йов парадираше със своята праведност, Бог можеше да му каже: ”Йове, не забравяй, че Аз те създадох, че Аз Съм Грънчарят, а ти си глината”. Но Бог предпочете да му посочи Своето Могъщество и Неподражаемост, Сила и Способности, та и ние сега да ги имаме предвид: „Где беше ти, когато основах земята?…. Кой определи мерките й? Кой затвори морето с врати? ….Заповядал ли си ти на утрото и показал на зората мястото? Ходил ли си да изследваш бездната? Откриха ли се на тебе вратите на смъртта? Где е пътя на светлината, къде е мястото на тъмнината? Кой е родил капките роса? Познаваш ли законите на небето? Кой е турил мъдрост в облаците? Кой приготвя на враната храната и насищат ли глада си малките лъвчета?” (Йов 38:4-41). С една дума – погледни и виж, пък ако имаш смелост – сравнявай се с Мен.
Без да искаме да плашим някого нека обърнем внимание на думи като: „Аз създавам светлината и творя тъмнината; Правя мир, творя и зло! Аз Господ съм, Който правя всичко това…”(Исая 45:7 ). Апостолите много сериозно говорят, че наказание… „…ще заслужи оня, който е счел за просто нещо проляната при завета кръв, „Защото познаваме Този, Който е рекъл: „На Мене принадлежи възмездието, Аз ще сторя въздаяние“; и „Страшно е да падне човек в ръцете на живия Бог” ( Евреи 10:30-31 ).
Не случайно е казано „изработвайте спасението си със страх и трепет”. Наистина ли трябва да се страхуваме от Бога и какво означава това? Тук под страх трябва да имаме предвид страхопочитание , а трепетът можем да го сравним с – внимаване и съобразителност.
Мария износи и отгледа Исус с притеснения, вълнения и скръб до пронизване на сърцето й. Отглеждаме ли ние души за Господа, както Христос каза на учениците си: „Дойдете след Мене и Аз ще ви направя ловци на човеци” (Матей 4:19).
Прославяме ли Бога с живота си, с поведението си? Заставаме ли в молитвата на колене, като израз на преклонение, уважение и страхопочитание? Можем ли да се възхитим на Неговото Величие, Сила, Власт, Могъщество и Неподражаемост? Виждаме ли Неговата Слава и забелязваме ли действията Му? Наслаждаваме ли се в Неговия мир, очакваме ли с трепет изявите Му? Способни ли сме да Го величаем винаги и в радост и в скръб? Или принизяваме Неговата същност до човешките размери и характер и си позволяваме мълчаливо да слушаме двусмислени и глупави вицове по Негов адрес? Виждат ли хората в нас респект към Него?
В началото на миналото столетие, когато нашите сънародници превеждали Библията, ставали на крака винаги, щом трябвало да напишат думата „Бог”. Разбира се, нашето поведение не бива да залита в крайности. Необходим ни е баланс, така, че хората да виждат и да разбират нашето отношение на възхвала към Бога, който сътвори небето и земята, всичко видимо и невидимо, живо и неживо. Готови ли сме, когато проявят интерес да представим Онзи, в когото сме повярвали в подобаваща светлина?
