полетът на костенурката

5
Добави коментар
lyd
lyd

 

Тези дни моя позната се сгоди. Почерпи ме и ми показа годежен пръстен. После добави, че била много изненадана, защото всъщност тъкмо се чудела дали тази връзка може да продължи, когато приятелят й поискал ръката й.

Шестнайсет години по-рано получих писмо от тогавашния си приятел, който ме покани на годежа ни. Вече беше поканил и гости, а майка му ми беше изпратила пари за пътни. И аз бях много изненадана, нямах идея дали искам такова нещо, но ми изглеждаше невъзможно да откажа.

Когато споделих с моя състудентка, тя ми каза, “Недей, моля те. Мен така ме излъгаха навремето.” Естествено, не я послушах – нали го обичах. Ето защо на това мило новосгодено момиче казах на шега да прочете веселата книга “Кой е в леглото до мен” преди да се стигне до сватбата.

Няколко месеца по-късно се омъжих. Преди това се случваха неща, които се опитваха да ми покажат, че не бива да го правя: необяснима депресия и физическо неразположение с неясен произход (една позната дори ми разваляше магия по своя инициатива); не ми се искаше да правим сватба и отстоявах доколкото мога, така че постигнахме компромис с бъдещата ми свекърва; когато си избирах костюм, повече ми харесваше същия модел в черно, но нямаше как и купих в бяло; медицинските работници започнаха стачка и не издаваха удостоверения; мой познат (патоанатом!) се опита да съдейства за удостоверение, но не успя; уредиха го в друг град, а аз изпуснах 2-3 влака на следващата сутрин поради невероятно стечение на обстоятелствата и предизвиках у бъдещия си съпруг сериозни подозрения; някой от моите приятели просто ей така ми каза, че има чувството, че всъщност не искам да се омъжвам; до сватбата се чувствах невероятно самотна и неразбрана, но предпочитах да се правя, че не забелязвам, понеже не разбирах защо. Ще спра дотук.

Всичко е добре, когато завършва добре. Не повече от 2 месеца след сватбата вече смятах, че е невъзможно да живеем заедно, а ние и не бяхме живели, понеже се намирахме в различни градове и предстоеше скоро да се съберем, но точно тогава събрах куража да хвърля в смут и двете фамилии, и всичките ни приятели, и се изнесох. Разминах се с бъбречна криза от притеснение и зле прикривана неприязън от страна на приятелите ми, които ме смятаха за изверг. Мисля, че причиних твърде много болка и унижение на човек, с когото можехме никога да не помрачаваме приятелството си, ако не се бяхме оженили. Надявам се да ми е простил и се очертава скоро да се видим и почерпим. Като го разказвам така изглежда все едно не е било кой знае какво, но истината е, че беше твърде болезнено за твърде много хора и че тази болка можеше да бъде спестена ако не бях приела предложението.

Около година по-късно, моята състудентка, която ме беше предупредила, се раздели с мъжа си.

Питам се защо на жените им е толкова трудно да отказват в такива случаи. Спомням си Кари Брадшоу (Сексът и градът), която каза на приятеля си, че не се чувства готова за брак, а той толкова се обиди и разсърди, че скъса с нея, а уж връзката им беше като в рая. Обикновено се смята, че жените притискат мъжете да сключат брак, и едва ли не мъжете им оказват голямо благоволение като се съгласят. Мъжете могат да си позволят да не са готови много по-лесно от жените. Струва ми се, че и до днес бракът се смята за най-голямото благоволение от страна на мъжа, най-сериозното доказателство за … сериозни намерения ( дори не го наричат любов или загриженост). Като че твърде много жени продължават да живеят в парадигмата на малоценността спрямо мъжете, на брака като доказателство за собствената им годност и пр. Жена, която никога не се е омъжвала до 30та си година често се смята за втора категория или пък за твърде претенциозна, което пак я прави в известна степен непригодна за (самопожертвувателен) брак, а мъжкият й аналог за хитър и претенциозен – в положителен смисъл, разбира се.

Става ми толкова тъжно, когато мои приятелки, които не са се омъжвали тихо ми завиждат, все едно са пропуснали някакво важно посвещение. Става ми тъжно, когато след няколко неуспешни връзки на някоя жена успяват да й внушат, че е непълноценна, понеже “не е успяла да задържи нито един мъж”. Може би това е една от причините, които правят все по-трудно прекъсването на безсмислена връзка с напредването на възрастта.

Какво накара мен, известна с твърде голямото си самочувствие да не посмея да откажа? От една страна ме беше страх да не нараня приятеля си. От друга страна донякъде и аз се бях подвела от желанието да изглеждам като другите големи и сериозни хора. Нали знаете – куп деца смятат, че когато са женени, мама и татко вече няма да посмеят да ги критикуват или да се опитват да диктуват живота им.

Бракът може да е алхимично тайнство, скъпи приятели и съседи, но бракът като този на мой приятел, който наскоро се ожени, за жената, с която живеят щастливо от 20 (!) години. Тяхната връзка винаги е била свещено тайнство; просто сега им остана време да си дадат ясна сметка и да почерпят по случая.

За съжаление, тайнство повечето бракове не са. По-скоро са вид табу, което е равнозначно на неспособност да видиш истината и липса на любов или поне способност да я изразиш по смислен начин. Повечето бракове са символ на незрелостта и липсата на емоционална интелигентност, които се прикриват зад блясъка на пръстените.

Такива бракове често ми напомнят за предаването “Море от любов”, в което този, който е на път да поеме дълбоко въздух след болезнена връзка, бива нападнат от водещата, която го принуждава да изгледа видео, на което човек, когото вече не обича, пада на колене пред милиони зрители и заявява любовта си. И на нещастната жертва й е неудобно да откаже. Никой не разказва за това какво се случва след предаването с тези две изплашени души.

Случвало ли ти се е да откажеш предложение за годеж или брак?

 

Like this:

Like Зареждане…

Related