Франс прес
Да откриеш банкова сметка, да преведеш пари, да си направиш рентгенова снимка, да купиш входен билет за национален парк или да попълниш протокол след пътна катастрофа – южноафриканците трябва да сложат знак в някоя от кутийките срещу “бял”, “индиец”, “метис” или “черен” – както при апартейда.
Повече от двайсет години след отменянето на последните закони, регулиращи живота им според цвета на кожата, те биват всекидневно класирани според четирите “раси”, определени произволно през 1950 г. от архитектите на сегрегационния режим на апартейд.
“Това е гротескно и абсурдно. Смехотворно е, че тази класификация съществува все още. Расовите категории са нелепи”, гневи се Давид Бенатар, ръководител на катедрата по философия в Кейптаунския университет и изтъква, че е опасно да се мисли с расови понятия.
Защо продължава използването на расовите критерии – без каквато и да било научна основа – след идването на власт на Африканския национален конгрес (АНК) през 1994 г., след като идеалът на борбата срещу апартейда беше тяхното премахване?
“Навиците трудно отпадат”, въздъхва философът и дори допуска, че сънародниците му са пристрастени към тях.
“Мнозина се надяваха, че обществото ще еволюира, защото “дерасизацията” беше крайъгълен камък на борбата срещу апартейда. Но от 1994 г. нищо не се е променило”, казва Герхард Маре, ръководител на Центъра за изследвания на расите и идентичностите. “Днес обаче имаме различни цели: АНК казва, че трябва да се придържаме към различията, за да поправим наследството на апартейда, затова трябва да правим разлика и между расите”. Следователно да продължим да ги разграничаваме, добавя той.
Значителна част от законите, приети през последните години и конкретно онези, които установяват “позитивна дискриминация”, която да помогне на групите от населението, най-силно пострадали от бившия режим, съвсем ясно се позовават на тези четири расови категории. Програмата за “икономическа еманципация на черните” ги фаворизира в професионалния живот.
“Странното е, че категориите не са дефинирани в нито един от тези закони, защото, разбира се, това не възможно”, освен ако се върнем към расистките теории на апартейда и на придобилия мрачна слава “тест с молив” (ако молив, мушнат в косата на човек с мургава кожа, не падне на земята, този човек е смятан за “небял”), отбелязва Луси Холбърн, изследователка в Южноафриканския институт за отношенията между расите.
“Истината е, че всеки може да заяви каквото си иска. Ако сте бял, можете да кажете, че сте черен”, усмихва се тя. Но много лесно се вижда кой какъв е…
“Паднахме в капана на най-калпавата форма на политика на идентичността, вместо да превъзмогнем – не да отречем, а да превъзмогнем представите от миналото”, казва отчаяно Мамфела Рамфеле, интелектуалка от движението “Черната съвест” на Стив Бико, което стана политически съперник на АНК.
Освен в трудовата сфера, където целта е да се премахнат неравенствата, наследени от апартейда, позоваването на четирите раси е силно застъпено във всекидневието.
Банките са длъжни по закон да спазват расовите критерии заради позитивната дискриминация. Но защо това е в сила и в националните паркове, полицията или болницата?
Когато зададем този въпрос за някой формуляр, съдържащ съответните четири кутийки за раса или етническа група, отговорите варират от: “това е остарял формуляр” или “не е задължително да се попълва” до “какъв е проблемът?” – понякога с учудване, но друг път с раздразнение.
Днес расовата класификация се използва преди всичко за статистиката. За огромна радост на изследователите.
И въпреки че обикновено не е задължително да се слага знак в кутийката, южноафриканците без колебание обявяват какъв е цветът на кожата им, казва Исак Фахла, говорител на службата за националните паркове (SanParks). “Хората знаят какви са и знаят, че въпросът не се задава, за да навреди на някого, че той наистина е предназначен за регистрите”.
Освен това, позоваването на расите дава възможност да се измерва напредъкът на Южна Африка след апартейда. Както посочва социоложката Луси Холбърн, “хората много-много не се смесват и това е една от причините да се прави лесно разлика между черни, метиси, индийци и бели”.
Още по темата: Южна Африка, малката тухла (BRIC) в стената
Джон Херсковиц
Ройтерс
Възторженото самопоздравление, с което Южна Африка приветства влизането си в обединението BRIC на водещите нововъзникващи икономики, бе посрещнато с оглушително мълчание от световните инвеститори.
Откакто преди две години Претория се присъедини и промени името на групата на BRICS, почти всички фондове BRIC поддържат нулево участие в Южна Африка. Ако има държава “S” в техните портфейли, то е по-вероятно тя да е Южна Корея (South Korea) или Сингапур (Singapore).
Южна Африка ще има равнопоставено място на масата идната седмица, когато ще бъде домакин на среща на върха на лидерите от Бразилия, Русия, Индия и Китай (БРИК BRIC) в Дърбан във вторник и сряда, макар икономиката й да е нищожна в сравнение с икономиките на нейните нови партньори.
“Въпреки че от икономическа гледна точка е трудно да се оправдае включването на Южна Африка в акронима BRIC, страната остава най-развитата в Африка, южно от Сахара, и в това отношение може да се разглежда като представител на континента”, отбелязва Анна Ступницка, макроикономист в Goldman Sachs Asset Management.
“Прекрасно би било, ако Южна Африка поеме предизвикателството да се опита бъде това, обединявайки континента чрез по-силна трансгранична търговия и инфраструктурни връзки. Ако това стане, то тогава Африка като континент вероятно би могла да се приема като истинска BRIC икономика”, допълва Ступницка.
Джим О’Нийл, председател на Goldman Sachs Asset Management, измисля понятието BRIC през 2001 година и оттогава твърди, че Южна Африка не принадлежи към групата.
Първоначалната група BRIC представлява около 20 % от световната икономика и 43 % от населението на планетата. Добавете Южна Африка, наречете я BRICS и цифрата за съвкупния брутен вътрешен продукт (БВП) се вдига с 0,55 процентни пункта.
Ако Южна Африка бе провинция в Китай, нейният БВП щеше да се нареди на шесто място, точно над Хъбей, производител на въглища и сорго (тропическо житно растение – бел. пр.).
ИЗВЪН МИКСА
Южноафриканската икономика е с около 80 % по-малка в сравнение с най-малките членки на BRIC, Русия и Индия. Официалните данни на бразилското правителство оставят Южна Африка извън микса, когато става дума за растеж на БВП за групата.
Именно този сравнително малък размер би могъл да извади най-големия въпрос от дневния ред на срещата на върха на BRICS – създаването на банка за развитите на BRICS, която да служи като противовес на Международния валутен фонд (МВФ) и Световната банка (СБ).
Южноафрикански дипломати съобщиха, че сегашният план е всичките пет партньора да участват с 10 милиарда долара във финансирането на банката BRICS. За Китай това е сравнително малка сума от БВП. За Южна Африка е над двойно повече от нейния бюджет за национална отбрана.
На срещата лидерите от BRICS вероятно ще одобрят планове за създаване на банката, както и на съвместен фонд от чуждестранни валутни резерви, който първоначално ще съдържа между 90 и 120 милиарда долара, съобщиха в четвъртък (21 март) високопоставени представители на нововъзникващите пазари.
“Ако банката е равнопоставено партньорство, тя ще бъде слабо капитализирана, тъй като Южна Африка ще постави нисък праг на вноски”, коментира Марк Розенберг, анализатор за Африка в глобалната консултантска компания за политически риск Eurasia Group.
“Ако не е, и на страните се възложат различни “роли”, то южноафриканската ще бъде предимно символична, т. е. банката може да е с централа в Южна Африка, но в крайна сметка да се финансира от другите членки, особено от Китай”, отбелязва Розенберг.
БЛАГОПРИЯТНО СЪОТНОШЕНИЕ РАЗХОДИ-ПОЛЗИ
Не че Южна Африка е лоша инвестиция, всъщност точно обратното. От началото на 2012 година водещият индекс Top-40 в Йоханесбург се изстреля с над 25 %, докато основните индекси в Бразилия, Русия, Индия и Китай бяха значително “на червено”, според данни на Ройтерс.
Йоханесбург освен това бе определен за най-добре регулираната борса в света от Доклада за глобалната конкурентоспособност на Световния икономически форум (СИФ).
Южна Африка обаче е изключена от фондовете BRIC, защото нейните икономика и население са много по-малки, отколкото са на така наречените стари членки на групата.
Южна Африка обикновено се покрива от фондове, които инвестират в следващата поредица от по-малки нововъзникващи икономики, сред които са страни като Турция и Индонезия.
Южна Африка обаче се надява да разшири икономиката си чрез обединението BRICS, виждайки в него начин да активизира търговията.
Само че има трудности. Почти целият износ на Южна Африка за страните от BRIC са сравнително евтини суровини, докато тя внася крайни стоки с добавена стойност.
Миксът вероятно няма да се промени, особено когато заплата на южноафрикански заводски работник е три до шест пъти над заплатата на китайски работник, който освен това е и по-производителен.
Най-привлекателните продукти, които Южна Африка и нейните съседи предлагат на “старите” членки на BRIC, са суровините, от които те се нуждаят, за да захранват икономиките си.
Установявайки се в Южна Африка, партньорите от BRICS могат да получат достъп до регионалното обединение SADC – Южноафриканска общност за развитие – 15 страни с общ БВП от около 575 милиарда долара и население от около 260 милиона души, където Южна Африка е движещата сила.
Обединението включва бързо нарастващи икономики като Ангола, която е един от най-големите производители на петрол в Африка, Ботсвана, която е най-големият производител на диаманти в света, и Мозамбик с неразработени въглищни запаси, привлекли милиарди долари инвестиции от бразилската миннодобивна компания Vale.
“Южна Африка разширява групата в Африка, укрепвайки статута си на представител на големите “нововъзникващи пазари” срещу “развитите пазари”, които обикновено доминират в многостранни организации като МВФ”, заключава Розенберг от Eurasia Group.
БТА
