Свръхсветлинният двигател

5
Добави коментар
Erol1001
Erol1001

Ако някой ви каже, че може да създаде свръхсветлинен двигател, какво бихте си помислили? Вероятно, че е прекалил с гледането на Star Trek, нали? Интересното е, че идеята за конструирането му се е зародила именно в популярното шоу и дори терминът, с който въпросната технология е станала популярна (warp drive), е измислен именно от великия Джин Родънбери през 60-те.

През 1994 година обаче тази концепция престава да бъде чисто научнофантастична и започва да звучи много по-смислено. Заслугата за това е на физика Мигел Алкубиер. Самият той признава, че идеята за създаване на истински, действащ свърхсветлинен двигател му е хрумнала именно докато гледал епизод от култовия Star Trek. По това време ученият работел върху научен труд, свързан с Общата теория на относителността и както се казва, едното довело до другото. Вдъхновен от дръзките приключения на Ентърпрайз и неговия екипаж, Алкубиер си задал въпроса, възможно ли е наистина да се конструира двигател, който да осигури скорост на задвижване, по-висока от тази на светлината. През 1994 година той публикува своя научнообоснован отговор и свръхсветлинният двигател престава да бъде просто красива мечта.

 

Ако питате Айнщайн…

Широко известен факт е какво е мнението на Специалната теория на относителността по въпроса за свръхсветлинните пътешествия. Като цяло тя не ги отхвърля напълно като възможност, но предупреждава за редица последици, които могат да възникнат за телата, ускорени до скорости, надхвърлящи светлинната. Най-сериозният от тези странични ефекти е свързан с това, че подобно пътуване ще доведе до изместване не само в пространството, но и във времето. Да не говорим за невъзможните количества енергия, която ще е нужна, за да бъде реализирано.

 

Това, което предлага Алкубиер, е не да наруши постулатите на Айнщайновата теория, а да ги заобиколи. За целта ученият предлага около тялото (космическия кораб), което следва да бъде ускорено до свръхсветлинна, да се създаде мехур от „специално” пространство. В предната му част (пред кораба) време-пространственият континуум се свива, а в задната му част (зад кораба) се разширява. Цикличните деформации ще тласкат кораба напред, а принципите на Айнщайновата теория няма да бъдат нарушени, тъй като частта от време-пространствения континуум, намираща се вътре в мехура, практически няма да бъде засегната.