Tag Archives: Светослав Кантарджиев

2
Добави коментар
NaIvKo
NaIvKo

17.11.2013 · 13:42

Чух една новина, която реших да споделя и с вас в блога ми, понеже се отнася до нещо важно и потенциално животоспасяващо. У нас е било представено ново лекарство за борба с рака – Видатокс, което има антитуморни характеристики, подсилва имунната система и действа болкооблекчаващо.

Медикаментът се произвежда в Куба от компанията Лабиофам, чиито директор е д-р Хосе Антонио Фрага Кастро – племенник на Фидел, на който аз лично по-скоро се възхищавам, въпреки че бива заклеймяван от някои като ужасяващ диктатор. Но нека не се отклонявам.  Основната съставка в лекарството е отрова от син скорпион, който вирее единствено в островите на Куба. Отровата от това животно от години се използва в онкологията и множество научни изследвания подкрепят твърденията за високата й успеваемост в борбата с всички видове рак.

Представяне на лекарството в посолството на Куба

У нас лекарството се внася и продава от фондация „Неогенезис“, която отдавна работи в помощ на онкоболните у нас, а представянето на новия медикамент се е състояло в кубинското посолство. Сред присъстващите на пресконференцията и презентацията на кубинските лекари от Лабиофам са били посланикът на Куба, медицинската сестра Веселина Ганчева, Елена Банова –председател на „Неогенезис“, Светослав Кантарджиев, онкоболни, лекари и други.

Според представителите на Лабиофам, Видатокс не е панацея, но действа в помощ на пациента на няколко нива – антитуморно, противовъзпалително, имуностимулиращо и болкоуспокояващо, така че дори да не успее да излекува пациента, то поне ще повиши значително качеството му на живот и евентуално ще го удължи. Медикаментът е допълнително средство към основната терапия и няма познати сериозни странични ефекти.

Разбира се, това са само приказки.  За реалният ефект могат да говорят само хора, които вече са го опитали. Ще се радвам ако имам такива читатели – да споделят.

12.12.2012 · 11:47

Особено красив е Рилският манастир през зимата, когато всичко е бяло и въпреки, че да стигнеш до него по това време е малко по-трудно, усилието си заслужава. Посрещането обаче, не е чак толкова добро. Спираш колата и ти казват, че таксата за паркинг е 4лв. на час. И от тук започваш да разбираш, че Рилският манастир вече е станал повече туристическа дестинация, отколкото място за вярващи.
Затова пък ограничения има – камера можеш да използваш само в двора, но не и вътре в манастирите и за спазването на тази монашеска заповед се следи зорко. Пълно е с всевъзможни заведения за бързо хранене, ресторанти и какви ли не други заведения и магазини, които продават на доста завишени цени. Таксата за Хрельовата кула пък е 5лв. Спокойствие откривам само в пещерата, където някога са лежали останките на светеца Иван Рилски. Предпочитам да направя дарение специално за това място, както е направил Светльо Кантарджиев, а не за манастирския комплекс, тъй като не знам за какво точно ще бъдат използвани парите там – може да купят някое ново легло за хотела, пардон – местата за „нощувки на поклонници“, които се случват само със заплащане.
От това, което виждам, за съжаление Рилският манастир вече не е толкова място за поклонници, а по-скоро за туристи, които съответно трябва да имат къде да си изхарчат парите.