“Често ми се оплакваш, че хората „не те разбират”! Гьоте и Нютон не са се оплаквали от това… Само Христос, но той е говорел за своята доктрина, а не за себе си… Хората те разбират идеално добре. Ако ти не се разбираш, вината не е тяхна.
Културните хора трябва да отговарят на следните условия:
Те уважават човешката личност и за това са винаги мили, внимателни, любезни и готови да услужат на другите. Прощават шума, студа и изсушеното месо, и остроумието, и присъствието на непознати в домовете им.
Те не симпатизират само на просяците и котките. Сърцето ги боли за това, което очите не могат да видят…
Те са честни и се ужасяват от лъжата като от огън. Не лъжат дори за малки неща. Лъжата е обида за слушателите и ги поставя в по-низша позиция в очите на говорещите. Не се преструват, държат се на улицата, както у дома, не се перчат пред по-скромните си другари. От уважение към ушите на другите, те по-често мълчат, отколкото говорят.
Те не омаловажават себе си, за да търсят съчувствие. Не си играят със струните на сърцата на другите хора, за да ги карат да въздишат и да ги използват.
Не притежават плитка суетност. Не се вълнуват от такива фалшиви диаманти като познаването на знаменистости, слушането на възторзите на случаен наблюдател, популярността в кръчмите…
Ако имат талант, те го уважат. За него жертват останалото – жени, вино, суетност… Те са горди със своя талант. Освен това са взискателни към себе си.
И така нататък. Такива са културните хора. За да си културен и да не стоиш по-долу от нивото на твоето обкръжение, не е достатъчно да си чел „Записките на Пикуик” или да си научил монолога от „Фауст“.
Необходима е непрекъсната работа, ден и нощ, непрекъснато четене, учене, воля… Всеки час е скъпоценен. Ела при нас, разбий шишето с водка, легни и чети Тургенев, ако желаеш, който не си чел.
Трябва да се откажеш от твоята суетност, ти не си дете… ще станеш на тридесет скоро.
Време е!
Очаквам те. Всички ние те очакваме.”
(Части от писмото на Антон Чехов до неговия брат Николай.)
Антон Павлович Чехов е руски писател и драматург, лекар. Неговото присъствие в изкуството на Русия е своеобразен край на Класическата руска литература на 19-ти век и начало на Руската Модерна. Създава около 900 произведения – хумористични разкази, пиеси и повести, които се превръщат в класически произведения на световната литература. Считан е за един от най-добрите автори на късия разказ в света. Работи като лекар почти през целия си живот, докато създава литературни произведения.
Негови думи са: „Медицината е законната ми съпруга, а литературата е моя любовница.“
