БЕЗ МИКРОФОН…С НИКОЛЕТА МАДАНСКА

14
Добави коментар
digger
digger

Специалната ни гостенка в рубриката „Без микрофон“ е единствената българска журналистка, която може да се похвали с покана, лично от Карло Анчелоти, за мач на Милан. Италианският специалист се запознава с българката при посещението си в България, когато журналистката е негов преводач. Не след дълго тя се озовава в ложата на „Сан Сиро“ и гледа двубоя рамо до рамо със съпругата на Кака. Допускат я и до секретната база на Милан, предлагат й да направи филм, канят я на стаж в Милан ченъл…преживявания, които събеседничката ни определя като връх в своята „крехка журналистическа кариера“. Нейната любов към спорта е вродена, а и няма как иначе да бъде, след като прекарва детството си или с баща си – Михаил Мадански на стадиона и по лагери, или с майка си – Свобода Маданска в спортната редакция на БНТ. Завършва политология с идеята да не продължи семейната традиция, но както самата тя казва: „кръвта вода не става“. Тя е горда със своите родители и реплики от сорта на: оо, тя е дъщеря на еди кой си…“ я амбицират двойно да покаже какво знае и какво може. Връзката й със спорта е не само професионална, но и емоционална. Неин приятел е футболистът на Литекс Михаил Венков, който често се вслушва във футболните й съвети. Тя се определя като отговорна и дисциплинира, а от всичко най-много мрази несправедливостта. Представяме Ви журналистката от телевизия „Еврофутбол“ Николета Маданска…

 

– Николета, ти си от спортно семейство, майка ти е спортна журналистка, а баща ти футболен треньор. Кой от тях има по-голяма „вина“ за това, че спортната журналистика се превърна в твоя професия?

– И двамата имат огромна „вина“. Никога не съм си мислела, че ще се занимавам със спортна журналистика, не ми е било и детска мечта. Завърших политология и си мислех да стана адвокат или политик, но кръвта вода не става. Като малка съм била или с баща ми по стадиони и по подготовки, или с майка ми в БНТ и тази любов си е някакси вродена. Винаги съм се интересувала от спорт и даже баща ми се шегува, че след него в семейството аз най-много разбирам от спорт, особено от футбол. За мен футболът е най-голямата страст, дори и да не се занимавах със спортна журналистика пак щях да ходя по стадионите.

– Ти самата тренирала ли си нещо?

– Какво ли не. Майка ми е на мнение, че задължително трябва да се мине през всички видове спорт, като за нея азбуката е тенис, плуване и ски и в тези три спорта съм най-добра. Ако имам свободно време можеш да ме откриеш в басейна. Това е нещото, което най-много ме разтоварва, излизам като нов човек. Иначе 5 години съм тренирала професионално тенис на корт. Ходила съм по състезания, нямам някакви големи успехи, но затова пък имам много травми. Заради тях всъщност реших, че със спорт ще се занимавам само за удоволствие.

– Кога направи първите си стъпки в журналистиката?

– Първите репортажи, които направих бяха за БНТ още в 10-и клас. Нямаха човек с италиански и майка ми много ме използваше – ела преведи, ела направи интервю и тн. Там взех и първия си хонорар, дадоха ми го за едно телефонно интервю с Масимо Амброзини. Тогава той беше още юноша и си спомням, че като му се обадих моят глас трепереше, а неговият още повече. Той беше първият човек, с когото започна професионалният ми път и той беше първият човек, който видях в базата на Милан. Казах му, той се усмихна и каза, че си спомня, което според мен не е така, но това няма значение, важното е, че беше много мил.

– А кога беше първата ти среща с камерата?

– Спомням си, че тъкмо отивах на представянето на Литекс през 2005 година, когато ми се обадиха от Военния канал, че правят кастинг за водещ. Мислех си, че става въпрос за спортни новини, защото те знаеха, че съм се занимавала със спорт първо в БНТ, а после и в ББТ, изкарах един стаж при Радко Янкулов, но се оказа, че кастингът е за водещ на политически новини. Стори ми се логично да се занимавам с това, защото учех политология и започнах. След това обаче, след като една година водих политически новини усетих, че нещо все ме влече към спорта. Повече следях събитията от спорта, отколкото от политическия живот и реших, че няма смисъл, просто това, което правех не ми доставяше удоволствие и не бях щастлива. Тогава ми се обади Станимир от Евроком, за което съм му много благодарна, каза ми, че търсят водеща на спорта и започнах да се занимавам с това, което наистина ми доставя удоволствие. В техния екип от трима мъже се чувствах страхотно, даваха ми пълна свобода и от тогава реших, че няма да се преориентирам, просто си намерих мястото.

– Къде, според теб, има повече „уредени мачове“ в политиката или в спорта?

– Трябва да ти кажа, че има спорт в политиката и политика в спорта, това е 100% сигурно, но за уредени мачове не знам.

– Вече не работиш в Евроком, от три месеца си част от екипа на новата телевизия „Еврофутбол“, разкажи ни нещо повече за работата си там?

– Там вече изцяло се ориентирах към футбола. Отново съм в екип само от мъже и предполагам, че в началото са ми нямали много голямо доверие относно познанията ми по футбол, но мисля, че успях да им докажа, че поназнайвам доста. По принцип ще водя спортни новини, които трябва да тръгнат до няколко месеца, а сега съм редактор – пиша мачове, ходя по снимки…общо взето се занимавам със същото, с което се занимавах и в Евроком, но сега съм зад кадър и камерата много ми липсва. Не обичам да се снимам, изпитвам страх от фотоапарата, но камерата я обичам много, като светне и вече нищо друго няма значение.

– Залагаш ли на Еврофутбол?

– Пробвала съм се с някакви дребни суми, както казва баща ми: „ти все искаш да избиеш рибата с минимални залози…“ Не ми върви и затова не играя, не съм хазартна личност.

– Знам, че освен с телевизия се занимаваш и с писане, пишеш за списанието „Sport&Spa“, с какво точно е свързана работата ти там?

– Имам две рубрики. Едната е „Футболни съпруги“, а другата „Звезди по екип“. Идеята е хем да са свързани със спорта, хем да не са за самите спортисти, а примерно за техните съпруги, приятелки или пък за звезди от шоубизнеса – кой какво спортува, как се храни…начинът им на живот.

– Работата в списание е много по-различна от тази в телевизия, допада ли ти писането и работата в такава медия?

– Никога не се бях занимавала с писане, наистина е много  различно от телевизията, но пък най-изненадващото нещо и за мен, и за майка ми, и за останалите ми колеги беше, че получих много похвали от хора, които са с над 20-годишен стаж като пишещи журналисти. Първата статия, която написах и която обра овациите беше за посещението ми в базата на Милан. Тогава получих много похвали от редакторите – Мара Калчева и Иво Йолчев, което много ме стопли, даде ми самочувствие и ме стимулира да продължа да пиша. Аз им изпращах материалите и те ми казваха, че по тях няма абсолютно никаква поправка, пускаха ги едно към едно. Сега покрай новата работа оставих писането на заден план, но определено ми се пише пак и се надявам отново да ми дадат възможност за изява. Страхотно очарование е да видиш материала си вече излезнал, много е приятно, това е нещо, което знаеш, че ти си създал.

– Ти си единствената българска журналистка, която е гледала мач на Милан в ложата на стадион „Сан Сиро“ и то по покана на Карло Анчелоти? Разкажи ни как стана това…

– В крехката си спортна кариера определям това като някакъв връх. Имах възможността да превеждам на Карло Анчелоти по време на посещението му в България, той съответно остана много доволен и ме покани да им гостувам. Аз разбира се веднага се възползвах от поканата и наистина беше страхотно. През цялото време с мен имаше човек, който ме придружаваше, бяха ми запазили място във ВИП ложата, запознаха ме с известни лица от модата, шоубизнеса, телевизията…беше голямо преживяване. Гледах мача със съпругата на Кака-Каролине. Много исках да се запозная и с Кака, голям любимец ми е, но не успях.

– С какви впечатления остана от футболните съпруги на големите звезди?

– Освен, че е съпруга на Кака, Каролине произхожда от доста заможно семейство, много е красива и това момиче е може би най-скромното момиче, което съм срещала. Беше без абсолютно никакъв грим, много мила, усмихната, приветлива…ако не ми бяха казали, че е съпруга на Кака никога не бих предположила.

– Гледала си мача Милан-Ювентус. Каква е атмосферата на стадиона при едно такова дерби?

– Беше страхотно, въпреки че тогава бяха забранени знамена, флагове и тн. заради трагичния инцидент, в който полицай   застреля по погрешка един фен. Въпреки това обстановката беше невероятна, стадионът също, никога не съм била на такъв стадион, може би „Сан Сиро“ е най-хубавото място, на което съм била.

– Каква е разликата да гледаш дерби в България и дерби в Италия?

– Няма нищо общо. Няма я тази злоба, която я има тук между привържениците на отделни отбори. Обстановката е страхотна, за тях да отидат на мач е един малък празник. Има огромни шведски маси и даже се шегуваха,  че преди да отидеш на мач на Милан една седмица не трябва да ядеш.

– Била си в базата на Милан, в която не може да влезе почти никой, пък камо ли жена, почувства ли се специална?

– Да, определено, казват, че там е трудно и пиле да прехвръкне. Всичко стана със специалното разрешение на Карло Анчелоти. Влязох колкото да ми покажат базата и да поздравя самия него, не сме се бавили повече от 15-на минути. Беше много любезен, запозна ме с Амброзини, той пък поиска да се снимаме, много внимание ми обърнаха и се почувствах наистина специална. Казаха ми, когато искам да изпратя подготвен сценарий и съм добре дошла да направя филм за базата. Обещаха ми, че тогава вече ще ми покажат всички секретни лаборатории и ще ме разведат навсякъде.

– Смяташ ли да го направиш?

– Бях го планувала за това лято, но заради новата работа ще трябва да го изместя във времето и сигурно ще го направя есента или зимата, не съм се отказала.

– Така като ми разказваш всичко това, за всички тези хора оставам с впечатление, че са много земни и естествени въпреки своята световна известност, така ли е?

– Точно това ми направи впечатление и на мен. Няма я тази фалшива показност, която я има в България, всички са толкова мили и те карат да се чувстваш така сякаш с нищо не си по-различен от тях. Може би това са истинските звезди – тези, които всъщност остават нормални хора!

– Поканили са те на стаж в тяхната телевизия – Милан ченъл, ще се възползваш ли от поканата?

– Много ми се иска да се възползвам и едновременно с това малко ме е страх, защото трябва да оставя абсолютно всичко и не се чувствам готова. Прекалено съм привързана към семейството си, към средата, която съм си изградила тук, но може би за вбъдеще…Аз съм завършила тук италиански лицей, държала съм италиански матури, имам диплома и съвсем спокойно можех да отида да уча в Италия. Печелила съм конкурси на италинското посолство, ходила съм за по 3-4 месеца, връщала съм се, но да ти кажа много ми е хубаво като се връщам. Мисля, че всеки камък си тежи на мястото, въпреки че тук винаги ще бъда дъщерята на този и на онзи. Но ако има място освен България, където бих могла да живея това е Италия.

– Често ли си се сблъсквала с това – оо, тя е дъщеря на еди кой си…?

– Много често, даже в университета се носеше слух, че си взимам изпитите благодарение на майка ми. Много се дразнех, защото аз уча политология, а майка ми е спортна журналистка?!

– Това тежи ли ти?

– Не, аз съм много горда, че съм тяхна дъщеря, щастлива съм, че имам такива родители! Не ми тежи и някакси ме мотивира да се доказвам два пъти повече. Между другото аз съм перфекционист до мозъка на костите си, което ми създава адски много главоболия, но съм си такава. Ако правя нещо го правя по най-добрия начин иначе не го правя.  Затова се опитвам да докажа, че наистина знам и мога, но за някои винаги ще си остана на мама и на тати детето.

– Кое е най-ценното нещо, което си научила от майка си за професията си?

– Всичко, което знам съм го научила от нея. Съзнателно или не съм попивала всичко от нея и тя ми е най-големият критик. Когато знам, че нещо не съм го направила както трябва и тя ме критикува се ядосвам много. Когато пък знам, че не съм го направила както трябва, а тя не ме критикува се ядосвам още повече. Хем така, хем иначе. Когато ме хвали обаче, ме хвали много.

– Твой приятел е футболистът на Литекс Михаил Венков. Как се запознахте?

– Стана много смешно нашето запознанство. Аз никога не съм имала приятел футболист, никога не съм излизала с футболисти и бях казала на баща ми да е спокоен, че никога няма да си хвана гадже футболист. Никога не казвай никога! За първи път видях Мишо в Тетевен. Същата година баща ми пое Литекс и бяха отишли там на лагер. С майка ми отидохме до Тетевен, защото трябваше да вземем колата на баща ми и преди да си тръгнем седнахме да пием по едно кафе. Спомням си, че беше много топло, аз отидох до тоалетната и докато си плискам лицето влезна някакво момче, с което си засякохме погледите в огледалото и определено ми направи впечатление. На другия ден те заминаваха за Германия и аз отидох на летището да ги изпратя. Мишо и Тошко Паланков се майтапеха, че дават уроци по карти и си бяха направили визитки. Нали по тези подготовки по цял ден играят на карти и си имаха някаква закачка с баща ми и един от помощник-треньорите. Мишо подаде тази визитка на баща ми, но той му каза да не го занимава с глупости и я подаде на мен. След няколко дни гледам визитката в портмонето си, имаше телефон и аз реших да му изпратя един закачлив sms за картите и той ми отговори. Започнахме да си пишем, после отидох на първия им мач от сезона и баща ми като ме видя каза: „ако си дошла заради Мишо да знаеш, че гаджето му е тук“. Аз направо посърнах. После се оказа, че не е имало никакво гадже, а баща ми просто е ревнувал (смее се).

– Даваш ли му футболни съвети?

– Дразни се като му давам съвети, но пък после ми ги иска, което означава, че ги оценява и признава, че разбирам. Когато има мач винаги се хващаме на бас на по една вечеря и досега нямам изгубен бас.

– Литекс ли е отборът на сърцето ти?

– Много хора си мислят, че съм от ЦСКА, но не е така. Литекс е отборът, който ми е донесъл най-хубавите емоции, емоции, които може би не мога да ги сравня с нищо друго. За първи път ми се е случвало да плача от радост, плаках и когато отпаднаха на 16-на финалите в турнира за Купата на УЕФА. Тогава беше една приказка, за която и до ден днешен настръхвам като се сетя. Имала съм такива изживявания, чакала съм ги на летището в 1 часа през нощта като се класираха в групите, бях облякла неговия екип…Много ги изживявах нещата, това беше златният период на Литекс – баща ми беше помощник-треньор, Мишо играеше, това му беше най-силният период и това са ми били най-хубавите моменти. Въпреки че баща ми вече не е треньор на Литекс, този отбор винаги ще ми е на сърце. В момента обаче подкрепям най-вече юношите, на които той е треньор. Те постигнаха невероятен успех, за първи път от 21 години насам успяха да се класират за Европейско и на 14-и юли заминават за Чехия. Много се гордея с техния успех и ако мога ще отида да ги подкрепям.

– Време е за почивки, как си представяш мечтаната почивка?

– Аз май приключих с почивките. Първо една седмица бях в Египет с майка ми баща, а после с Мишо отидохме на Слънчев бряг. В Египет беше страхотно. Минах курсове за гмуркане, гмурках се и беше уникално. Виждаш стотици риби, те минават покрай теб… не мога да ти го опиша. Качих се и на камила. А с Мишо за първи път решихме да отидем сами на море, но изкарахме два дни и дойде цялата „А“ футболна група. За нас това море беше пробно, защото зимата се бяхме поскарали, но сега пак сме заедно.

БЛИЦ:

– Най-големият ти гаф?

– Сигурна съм, че най-голямото ми постижение, както и най-големият ми гаф винаги предстоят. Не съм правила някакви големи гафове, най-много да сбъркам някое ударение на име на спортист, който познавам малко. Иначе ме бяха пуснали в „Господари на Ефира“ как си оправям прическата в ефир, проверявам си грима, правя някакви смешни физиономии…просто не ме бяха предупредили, че вече сме в ефир. Пооправях си косата две-три минути и накрая започнах.

– Как отговаряш на тези, които те нападат?

– Като дъщеря на футболен треньор знам, че най-добрата защита е нападението. Тежко му и горко на този, който ме напада. Никога не си оставям магарето в калта и на нападението отвръщам с двойно нападение. Така съм научена, не падам по гръб.

– Често ли те забъркват в интриги?

– Не. Самата аз не давам повод да ме забъркват в интриги и седя встрани от ситуации, които могат да породят интриги и клюки. Може би е от значение и това, че и преди, и сега работя в екип само от мъже, където взаимоотношенията са по-други и няма интриги.

– Кой е най-безумният слух, който си чувала за себе си?

– Може би този, че майка ми ми взима изпитите в университета.

– Кой, според теб, е най-добрият спортен журналист в България?

– Тук мнението ми ще бъде много субективно, защото всичко, което знам и което съм като журналист е научено от майка ми. Уважавам всички спортни журналисти, няма да изброявам имена, защото те са много и мога да пропусна някой, но за мен мама е модел!

– Кой е най-успешният спорт в България?

– Тук, може би пак под влиянието на майка ми, тъй като тя отговаря за борбата и аз имам преки наблюдения, мога да кажа на 100%, че най-успешният спорт у нас е борбата. Правих едно интервю със Станка Златева, за мен тя е невероятен спортист. Не съм имала допир до такъв спортист като нея – толкова целеустремен и в същото време толкова скромен, а като излезе на тепиха просто ги мачка.

– Има ли личност в световен мащаб, която искаш да интервюираш?

– Въпреки че някои ги харесват, а други ги недолюбват, на мен Дейвид и Виктория Бекъм са ми много интересни. С удоволствие бих интервюирала тях, Кака и жена му и Малдини, но него на четири очи… (смее се)

– Кои са качествата, които ти помагат в работата?

– Може би тези, които съм си изградила благодарение на спорта. Много съм дисциплинирана и отговорна, самодисциплината ми е желязна.

– А тези, които ти пречат?

– Перфекционизмът, защото съм направо болна на тази тема и това, че съм много самокритична, по някой път се самоизяждам от толкова критики.

– За какво би заменила магията на телевизията?

– Сега, като не съм се появявала толкова дълго време пред камера си мисля, че с нищо не мога да я заменя. Толкова ми липсва и такава любов изпитвам към тази магия наречена  телевизия, че май няма да я заменя. Освен това имам да извървя още много дълъг път доката стигна нивото на майка ми, целта ми е дори да я надмина! Иначе ако не се бях насочила към журналистиката щях да се занимавам или с политика, или щях да стана адвокат. С мен много трудно се излиза на глава, майка ми ме нарича борец за справедливост, а приятелите ми се шегуват с мен, че винаги защитавам някакви каузи, все се боря с някакви вятърни мелници, няма нещо, което да ме дразни повече от несправедливостта!

P.S. Днес Николета празнува своя 24-и рожден ден!

Целият екип на Sportal.bg й пожелава да бъде здрава, да покори най-високите върхове в журналистиката и любовта винаги да бъде нейна спътница!

Снимки: Георги Казаков, Sportal.bg и личен архив