Проф. Фрийланд: Да има правила в Космоса, за да няма междузвездни войни
Австралийският проф. Стивън Фрийланд. Снимка: Бистра Величкова
Стивън Фрийланд е професор по Международно право в Университета в Западен Сидни, Австралия. Той чете лекции по Международно криминално право, Публично международно право, Търговски аспекти на космическото право и др. Гост-лектор е в Университета в Копенхаген, Дания и Университета във Виена, Австрия. В България гостува за четвърти път по покана на Атлантическия клуб, за да изнесе лекция за Космическото право и неговата значимост в днешното бързо развиващо се технологично общество. В момента между 25 и 30 държави в цял свят са въвели Космическото право като част от националното си законодателство. България все още не е.
По време на лекцията професорът сподели, че въпреки че България е малка страна има добри практики свързани с космическото пространство. Посъветва ни, при първа възможност, след излизането от кризата, засегнала цял свят, да обърнем по-сериозно внимание на Космическото право и да го приложим в националното си законодателство. Пред OFFNews, проф. Фрийланд обясни защо Космическото право е важно, за връзката с новите технологии и как международните отношение на Земята все повече се пренасят в Космоса.
– Проф. Фрийланд, защо космическото право става все по-важно в последните години?
– Ние използваме Космоса по най-различни начини. Той оказва влияние във всички сфери на живот. Ние трябва да сме сигурни, че има правила, които да ни уверят, че космическото пространство се използва за мирни цели и за международно сътрудничество. В действителност, може би нещата не работят точно така, но ние трябва да регулираме използването на това пространство. В противен случай, някои могат да го използват недоброжелателно и това да окаже влияние върху всички нас. Например, чрез Космоса могат да се тестват ядрени оръжия и други недоброжелателни действия. За това имаме нужда от фундаментална законова рамка, която да приложим на практика.
– Държавите, които са силни в международните отношения на Земята същите ли са, които имат контрол и върху Космоса?
– Най-вероятно. Основните държави, които са водещи и в Космоса са САЩ и Русия. Разбира се и Китай, Индия, Франция, Великобритания. Също така страни като Бразилия, Индонезия, Виетнам, Иран и др. Много държави имат капацитета за дейност в космоса, но това е различно от техните реални възможности. Но, да, основните държави, които са силни на Земята, най-често са същите, които управляват и в Космоса.
– В този смисъл, международните отношения на Земята ще се прехвърлят ли в Космоса?
– Абсолютно да. За това е много важно да бъдем сигурни, че няма да допуснем същите грешки, които сме допуснали на Земята. Едно от правилата в законовата рамка е, че не може националното право да се прилага в Космоса. Целта е да се предотврати проблемът с колонизацията. В повечето войни, които сме имали на Земята, се случва така, че едни държави колонизират други и превземат територии. Правната рамка за Космоса е създадена така, че забранява подобно нещо. Никой не би искал да има войни за колонизиране на космическото пространство.
– Възможно ли е и държавните граници, които са на Земята, да се прехвърлят и в Космоса?
– Това би било катастрофално. Не е възможно според съществуващата правна рамка. Разбира се, тя може и да се промени, но никой не би искал това да се случи наистина. Идеята е, че от правна гледна точка Космосът е отвъд колонизацията, отвъд способностите на която и да е държава да колонизира.
– Има ли държава в света, която до момента най-добре е приложила космическата правна рамка?
– Мисля че повечето държави, които упражняват някаква космическа дейност, отговарят на законодателната рамка и я включват в държавната си политика. Тези правила са важни. Ако никой не участва в „играта“, ако никой не спазва правилата, накрая никой няма да може да играе. Има основни правила, които трябва да се спазват, за да има мир, за да не се използват ядрени съоръжения. Разбира се, всеки има своите специфични интереси в Космоса. Космосът е много стратегическо място по отношение на военни действия и търговия. За това, държавите имат свой собствен интерес, към който се придържат до колкото могат. Но като цяло всички се опитват да работят заедно и да си сътрудничат, доколкото могат.
– Казахте, че Космосът е важен за търговията и технологиите. Това означава ли, че колкото повече се развиват технологиите, толкова по-важен ще става Космосът?
– Да, точно така. Мисля че сме в момент, в който използваме Космоса все повече в ежедневието си. Например, без наличието на сателитите в Космоса, ние не бихме могли да използваме мобилните си телефони, GPS-a.
– По отношение на туризма, по време на лекцията казахте, че всеки е свободен да пътува в Космоса. Все пак има ли някакви правила и регулации за това?
– Това е труден въпрос. Разбира се, че ще има правила. Една от трудностите при космическия туризъм е, че ние не разбираме достатъчно технологиите. Трудно е да създадем правила преди да разбираме как работят технологиите. Тъй като технологиите се развиват много бързо, ние трябва да бъдем в постоянен синхрон с тях. Проблемът е, че не можем да създадем съвсем конкретни закони, защото за момента не знаем точния начин, по който ще работи всичко това. Разбира се, има основни принципи, които ще трябва да се спазват, те са свързани с безопасността. Да пътуваш в Космоса никога няма да бъде толкова безопасно, колкото да пътуваш със самолет. Трябва да се види, след като се развие това нещо, колко хора ще са готови да поемат риска и да излетят на екскурзия в Космоса. Най-вероятно хората ще се решат да го направят и за това ще трябва да се наложат правила. Може би в началото ще възникнат много проблеми, което ще доведе до създаването на още повече правила.
– Тъй като САЩ са една от държавите, които най-сериозно инвестират в развитието на космическото пространство, доколко е вероятно един ден те да ограничат достъпа на държави, които не са вложили толкова средства, да наложат визи за Космоса?
– Подобни аргументи вече съществуват. Има група от договори и принципи, в които се обсъжда как ние разделяме ползите, които получаваме от Космоса. Как регулираме това? Разбира се, тези, които имат повече възможности за развитие на дейност в Космоса казват: „Оставете го на нас“. А тези, които нямат капацитета за това, казват: „Не, не, ние всички имаме правото да работим за това“. Това е идеологически и философски аргумент, за който ние нямаме официално споразумение. Междувременно държавите правят, каквото си искат, а търговските предприятия и цените непрестанно растат. Държавите са насърчавани все повече да се опитват да се развиват в Космоса. Те осъзнават, че въпреки правилата за равно споделяне на всичко, накрая те трябва да имат капацитета да го бъдат самостоятелни.
– По отношение на космическите отпадъци, какво се случва с един сателит в Космоса? Казахте, че тяхното функциониране продължава между 10-15 години. Какво става след това с тях?
– Те остават в Космоса. Да се свали на земята такъв сателит е много опасно, както и много скъпо. Всъщност държавите, които са изпратили тези сателите нямат задължение да ги отстранят от там, след като спрат да функционират. Сателитите продължават да се движат бавно из орбитата и променят посоката си. Все още подлежи на обсъждане какво трябва да правят държавите и как да действат в тези ситуации.
– Мислите ли че в случай, че има война, Третата световна война ще бъде в Космоса?
– Мисля че това е възможно най-ужасният сценарий. Трябва да сме наясно, че космическите оръжия са много… Има три вида оръжия: от Земя до Космос, от Космос до Космос и от Космос до Земя. Ние вече имаме оръжията Земя – Космос. Американците и китайците показаха, че могат да изстрелват такива. Може да очакваме, че има оръжия в Космоса, като например мини, но това не го знаем. Дали има сателити в Космоса, които могат да стрелят към Земята, това също не е ясно. Но със сигурност, в някакъв момент, сателитите могат да се превърнат в легитимни обекти на война. Това би било проблем. И тук, правото трябва да се намеси и да работи върху справянето с подобен проблем.
– Междузвездните войни могат ли да се окажат реалност?
– Да се надяваме, че не. И със сигурност не, в скоро време. Без съмнение, обаче великите сили, тъй като те не си вярват помежду си, ще вложат много енергия и сили за изследвания на космическите технологии и възможностите им за използване за военни цели. Въпросът е колко далеко може да стигне всичко това?
