Пътепис – Очарованието на Египет – Египет – статия -­ Last.bg

37
Добави коментар
KAMAK
KAMAK

Пътеписи

/ Египет

Очарованието на Египет

Чудесата на Египет

Великият Нил

Великите творения на древен Египет

Уважаеми Пътешественици,      Поставих си за цел, да се опитам да опиша, това което почувствахме и преживяхме в Египет аз и моето семейство. Не случайно пиша „ще се опитам“. Това не може да се опише. Това трябва да се преживее.    На тези, които ще ходят в Египет им завиждам.    На тези, които се колебаят, ще кажа: не се чудете, а отивайте.    На тези, които са били вече там:    тези, които са доволни – браво на вас! Успяли сте да вникнете в същността на тази култура, в бита и душевността на тези хора, в тяхното непосилно ежедневие, в тяхната гордост и честност.    Тези, които са недоволни – мили хора, погледнете вътре в себе си! Погледнете вътре в тъпата ни държава! Нима ние сме нещо повече от тях?! Но за това ще отделя специално място в тази статия с подбрани ясни примери.    За да не прозвучи като реклама, няма да напиша с коя туристическа агенция бяхме. Но ако някой се интересува за това и за други подробности ето един e-mail, на който може да задавате своите въпроси: [email protected] . С радост ще ви отговоря. Но държа да подчертая, че организацията беше на високо ниво, а аз и семейството ми често пътуваме в чужбина и смятам, че мога да преценя това. Не случайно, няма да се задълбочавам в детайлите на екскурзията ни, а в това, което чувствахме през цялото време.    В Египет, думата „БЪЛГАРИН“ (BUGARI) Е СВЕЩЕНА ДУМА! Тези хора не знаят къде се намира държавата ни, нито че сме население едва една трета от тяхната столица Кайро, но ни уважават повече от всички туристи взети заедно. Това се дължи на две неща: първо – ние сме участвали в строителството на Асуанската язовирна стена, заедно с руснаците; и второ – при нашите туристически походи през Египет, не сме си показали „рогата“. Така че, молбата ми към тези които ще ходят в Египет е: Моля ви! Дръжте се с тях като с равни, не като с роби!    Нека в очите ви да виждат, вашето уважение към тях, към културата която са наследили от древните египтяни! Не осквернявайте едничкото място на тази земя, където ни УВАЖАВАТ!    Има голям паметник на язовирната стена, който символизира дружбата между Египет, Русия и България. Руснаците не ги уважават заради пиянските изпълнения, които са правили. Що се отнася до другите чуждестранни туристи, също не ги уважават, защото се държат с тях зле. Като с друга категория хора (роби) едва ли не, а египтяните са горд и трудолюбив народ.    Навсякъде, където се появявахме, разбираха че сме българи и ни поздравяваха с нещо от сорта „Българите са номер едно“ и „Щом сте от България, всичко е ОК и за вас може всичко“. Това е единствената държава, където се чувствахме горди от това, че сме българи. Дори когато закъснеехме за закуска, хората се интересуваха за нас, дали всичко е наред. За другите нехаеха. Когато се появявахме в ресторанта, целия обслужващ персонал сияеше. Не след дълго, вече ни посрещаха с думите „Добър ден!“, „Добър вечер!“, „Благодаря!“, които научаваха от нас, разбира се. Ние също не им останахме длъжници и научихме думи, като „вода“ например (произнася се нещо като „майя“) и „Благодаря!“ („шукран“). От там нататък всички бариери бяха паднали. Дори когато пренасяха багажа ни, бяха изключително внимателни, за разлика от багажа на другите туристи, например. Веднъж даже в бара на кораба ми поднесоха сметка, която беше далеч по малка от това което консумирахме. Аз не се направих на „луд“ по стар български обичай и на въпроса ми „Какво става?“, сервитьора ми отговори по следния начин „Вие сте българи, всичко е ОК“. Предполагам, че ще го „начука“ на някой немски турист. :)) И мога да дам още много, много примери.    Истината е, че където и да отидехме, всички врати бяха отворени за нас. Ето един последен пример: В гробниците в Долината на Царете, снимането в самите гробници е забранено. Но ние нали сме българи… Както и да е! Хванаха един от нашите да снима. След което последва замъкване на нашия човек до някакъв офис и конфискация на фотоапарата до момента, в който разбраха ОТНОВО, че сме българи. След което, фотоапарата беше върнат без никакви разправии повече. Така че, ви моля: Не злоупотребявайте с това!    Какво трябва да знаете за Египет: Не пийте вода от чешмите! Ние нямаме имунинет, но за миене и за къпане нямате никакъв проблем. Бяхме сериозно наплашени от разни форуми, даже и зъбите си миехме с минерална вода, което се оказа съвсем глупаво, защото аз веднъж забравих и си ги измих с вода от мивката и нищо ми нямаше. Минерална вода продават на всякъде. Между другото знам български градове, чиято вода е далеч по-мръсна и опасна от египетската. Що се отнася до „мръсен“ Кайро – мили хора, нашата столица е хиляди пъти по-мръсна, цялата тъне в боклуци, докато в Кайро изобщо не е така, на фона на 22 милиона жители и невероятното строителство, което кипи там. Движението е денонощно. Забележете: Те нямат сфетофари и пътни знаци, а задръстванията на този фон са пренебрежимо малки, за разлика от София например. Не може с лека ръка да се описва ситуацията в Египет без човек да си даде сметка за какво говори изобщо „къде сме ние – къде са те“. Ако ние живеехме в пустинята, а те тук- в България, равносметката е ясна: Ние щяхме да сме изчезнали от лицето на земята, а те сигурно щяха да са една от великите държави на нашето време. Ето още един пример: в Египет за седем дни попаднах на една- единствена мръсна чаша и тя ми беше сменена още преди да помоля за това. Дори не съм сигурен дали беше мръсна или имаше следи от тяхната вода. В България средно на всеки три дни попадам на поне 2 мръсни чаши. За какво говорим изобщо…    По отношение на бакшишите: в Египет няма просяци, за разлика от България. Със средна работна заплата от 80 долара е нормално да искат бакшиш, да не говорим че има хора, които живеят само от бакшиши. Но вие не сте длъжни да им ги давате. За да поиска бакшиш, обаче, той трябва да е направил нещо за вас. Ще дам примери: Например по р.Нил, в района на Асуан, живеят много нубийци. Когато се разхождахме с лодка по реката, едни деца- нубийчета доплуваха с техни, саморъчно направени лодки до нашата и започнаха да пеят на английски език някакви песнички, по- скоро детски. Песните бяха весели, но не и очите на тези деца. В тях се четеше безпомощност и отчаяние. Не можехме да не им дадем по 1 долар. Разбира се, те не са виновни за положението, в което се намират, нито пък ние можем да кажем просто ей- така, каква е причината за това. Друг пример: в храмовете има хора и туристическа полиция, която внимава да не се рушат паметниците. Та те могат да се опитат да ви покажат някоя интересна рисунка, за да я фотографирате и чак след това да ви поискат бакшиш, но повтарям, вие не сте длъжни да им давате.    Трябва да „приобщите“ гида към вас. Той е човекът, който знае къде и как да ви заведе и да отговори на вашите искания. Дори имахме човек, който беше настинал, вероятно още от България, гида лично отиде до аптеката и му купи някакъв антибиотик, който го излекува за нула време, без да му поиска пари за лекарството и после отказа да вземе парите. Що се отнася до „ментетата“: вашият гид знае къде се продават и ви предупреждава за това, също така, той ще ви заведе на място където се продават добри стоки. В България, на глава от населението се падат в пъти повече „ментета“ от колкото в Египет, така че и за това не мога да ги укорявам. Ако минавате през Хургада, купувайте сувенирите от там, по-евтино е.    Що се отнася до храната: никакъв проблем – аз съм капризен, но не видях никакъв проблем, всичко се яде:)). Има много плодове и зеленчуци – ягоди, банани, портокали, пъпеши, краставици, домати и др. и то със невероятен вкус, вкус който ние сме забравили отдавна заради разни холандски „издръжливи“ сортове и присаждането на диня върху тиква и тиква върху диня. :)) Така че, ако сте вегитарианци също – нямате проблем!    Аз не съм и определено в менюто ми трябва да присъства мръвка.:)) Пробвах различни колбаси и готвени ястия. Бяхме очаровани от пилешкото (или гълъб, имаме и такива съмнения) :)) и рибата (най- често бяла).    За хотелите: Ако искате някакъв супер лукс, вие не сте за Египет. Ако искате лукс ходете в Европа! Макар, че и там съм попадал на не до там луксозни хотели. Но всичко е в рамките на нормалното. Има, разбира се и много луксозни хотели, но хотелите в които ние бяхме настанени, бяха типично египетски стил. На мен лично ми допаднаха много.    На всякъде имат и басейни, и то хубави. Имайте предвид, че ако сте отишли да разглеждате Египет, в хотела ще се прибирате за едното спане. Що се отнася до хигиената в баните – според нашите разбирания не е кой знай какво, но те се радват че изобщо имат вода. А тя не спира, както в България, например! Успях да надникна в няколко техни кухни – всичко е нераждаема стомана, както е в Европа, така трябва да бъде и в България, но в нашата мила родина естествено не е така. Снабдени са и със съдомиялни машини.    За праха: този прах е „пустинен“. Хората се стараят и го бършат редовно, но не стои така въпроса за външните фасади например, там където има външни стъкла, са замърсени. Ако внимателно анализираме, ще разберем че няма смисъл изобщо да ги чистят, защото още след първата пустинна буря, те отново ще бъдат същите, т.е. мръсни. Нощното осветление работи навсякъде и е много красиво. За разлика от България, където вечно не свети нещо. Дори имат улично осветление на междуселищните пътища. Автомобилите се движат без фарове нощно време или само на габарити. Катастрофи почти няма. Бях свидетел само на съвсем леки инциденти – като се има предвид многомилионното население… това е просто капка в морето. Всички знаем как стои въпроса в България.    За туристическата полиция: нейната цел е да ви охранява, не че има от кой- знае какво да ви пази. Но ако се оплачете от някой местен, че ви досажда, спукана му е работата. :)) Престъпност в Египет няма. Тя е 0,003% и се извършва основно от туристи. Бяхме си забравили камерите и фотоапаратите в едно заведение, след около два часа се върнахме да ги търсим, сервитьора ни посрешна с усмивка и ни ги даде, като се опита да ни обясни че не е имало причина да се притесняваме. Основната цел на конвоя, който съпровожда туристите през пустинята до храма Абу Симбел е да ги предпази от евентуална пясъчна буря, тъй като условията стават доста тежки.    Никъде не сме имали конвой. Всички автобуси са климатизирани и чисти. Пътувахме от Кайро до Асуан с техни авиолинии с чисто нов А-321 с мултимедия и перфектно излетяхме и кацнахме, за разлика от нашия боинг. С такъв още не съм летял из Европа даже, имам предвид – нов. Всички гидове, които имахме бяха изключителни. Първия, Хасан, знаеше перфектно български, научил го е за два месеца. Нашите гидове ни казаха, че предпочитат да водят български групи, от колкото други. Знаят английски, немски и руски език и ще идват в България да учат и български.    По отношение на пазарлъците: пазерете се за всичко, за тях това не е обида.    Ето нещо от завръщането ни в България: кагото кацнахме на летище София, трябваше да си платя паркинга на колата. На въпросното гише стои един човек, един възрастен човек, и до ден днешен не мога да проумея какво точно се опита да ми каже. Ето и диалога, ако някой проумее за какво става дума нека да ми пише:    Аз: Мога ли да платя паркинга на колата си?    Той: Не аз трябва да ти платя, а ти на мене!!!    Аз: ?????? (пълно недоумение).    След като стоях изумен около минута и се опитвах да проумея какво точно ми казва, пуснах куфарите и …. го хванах за гушата. ШЕГУВАМ се разбира се! :)) Просто пуснах куфарите и само здравия разум ми нашепваше „Недей! Недей да убиваш нещастника!!!“    Не мислете, че не обичам нашата мила Родина. Но когато уважаваме чужди култури, двойно повече обичаме нашата. Когато уважаваме чужди народи, двойно повече обичаме себе си. Но немога да остана равнодушен към ситуацията в държавата ни и искам да подчертая, че за това сме си виновни само НИЕ. Позволете да не се задълбочавам повече в нашите проблеми, защото всички ние знаем за какво става въпрос.    Искам да благодаря на българската туроперторска фирма за чудесно организираната екскурзия.    Искам да благодаря на техните египетски партньори за цялата всеотдайност.    Аз, семейството ми и всички членове на групата ни изживяхме невероятни мигове в Египет.    Много, много дълго ще помним това пътешествие.      Уважаеми Пътешественици,    Когато посещавате Египет, отворете сърцата и душите си за тази държава и нейните хора!    Ще бъдете възнаградени многократно.      И последно: Искам да благодаря на всеки, който е прочел тази статия до края.    Благодаря много за вниманието!Текст и снимки: alexikipЛинкове:ОколоСвета.com