от Ангел ГенчевДа ви призная, излезе ли поредната лента, в която основна роля играе тероризма, се захващам повече от неохотно – дори с все по-намаляващо желание, независимо колко предпоставки има тя да е добра. Като имам предвид особено отвъдокеанските продукции, а за причините вероятно се досещате – от една страна неимоверно нарасналият им след 9/11 брой, без по никакъв начин да омаловажавам трагедията, надявам се дори да не ви хрумне подобно нещо, а просто от гледна точка произведено количество филми.От друга – начинът, по който те обикновено се оформят и развиват в холивудския си вариант, поне в голяма част от лентите на подобна тема. Защото, в крайна сметка, тероризмът и антитероризмът не са само игра на високо политическо ниво, дори в по-голямата си степен въобще не са, камо ли пък сблъсък на супершпиони с мегазлодеи и хипервойници, разполагащи с гигатехнологии и от двете страни на илюзорната линия. Да не говорим, че тази граница съвсем не е толкова ясно очертана, нещата по никакъв начин не са само черни и бели, и въобще постановката е сложна, много пипкава, и изисква внимателно претегляне и представяне на фактите пред зрителя – който, освен всичко друго, е в позицията на обикновения човек. А именно хората са потърпевши.Защо този малко дълъг увод, ще се запитате. Защото в „На крачка от смъртта“ всичко това не стои на дневен ред. Ако ще и отчасти едностранчиво, според отделни мнения, представянето на един невероятно сложен и наистина брутален конфликт – може би най-жестокият вътрешен такъв в модерната, ако не и цялата история на Европа – какъвто е този в Северна Ирландия е впечатляващо. Не в документалния си смисъл, разбира се. С други думи, филмът откровено е шедьовър на британската кинематография, а фактът, че историята, която пресъздава, е действителна, добавя още един силен щрих към множеството му достойнства.Иначе, събитията на екрана по-трудно подлежат на резюмиране, но ако мога да се изразя по-поетично, то през осемдесетте години на отминалия век адът буквално се намира на Земята – и името му е Белфаст.Републиканци срещу роялисти, юнионисти срещу националисти, ирландци срещу англичани, католици срещу протестанти, Ирландската Републиканска Армия, британските сили на реда – както и да го погледнете, ако мислите, че има дори една доза романтизъм, нещо красиво в бойното поле, представляващо северноирландската столица, то сте в невероятна заблуда. Същевременно, историята се фокусира върху млад ирландец, католик, в крайна сметка вербуван от полицията за ролята на двоен агент, а в местния смисъл това са няколко противоречия на едно място – традиции и религия, националност, от една страна, но и заобикалящата го действителност, от друга.Освен силно наситен откъм действие, „На крачка от смъртта“ е и доста брутален филм, или по-точно с нужната доза грозни сцени – без самите те да са прекалено натрапчиво, макар и достатъчно жестоки, оставят правилното впечатление.При това лентата е изпълнена в доста интересно темпо, редуващо сравнително кратки, но напрегнати сцени на затишие, и действени такива, както и отделни описателни пасажи, което може би на теория звучи малко странно като решение, но поне в случая се е оказало удачно. Всичко това е гарнирано с наистина великолепна кинематография и чудесна актьорска игра и от страна на главния, и от тази на поддържащия състав, а черешката е саундтракът – едва ли има по-добър избор за фон от пънк-рок, особено имайки предвид произхода на пънка, както географски, така и идейно.В заключение, по-малко като екшън, но като трилър, или като драма и отчасти историческа лента, британският филм не само заслужава адмирации, но и да се види – ако ще и само заради огромната разлика в начина, по който сходни теми се третират и пресъздават от двете страни на Океана. Което може би дори е най-слабият, но все пак довод. Но и без него, причини има предостатъчно.Още рецензии:• Ченгето на мола• Ларго Уинч• Той е Шон Пен и е тук, за да ви спечели• Той не си пада по теб• Милк• Бърз и яростен• За Холокоста…отново
