І. Физико-химични свойства.
В състава на азотните газове влизат следните азотни окиси: азотен окис, азотен двуокис, двуазотен триокис, двуазотен четириокис, двуазотен окис и др. Газовата смес има жълтеникав или кафяв цвят.
ІІ. Разпространение.
Азотните окиси се образуват при избухване на взривни вещества, както и при изгаряне на нитроцелулоза в индустрията. При взривове, освен азотни окиси се отделят в малки количества и други токсични вещества и газове като хлор, въглероден окис и др., но основното действие е това на азотните окиси. Азотни окиси се съдържат и в отработените газове на автомобилите.
ІІІ.Път на проникване.
Проникването им в организма става по дихателен път и те причиняват най-често остри професионални отравяния.
ІV. Токсичност.
Токсичната концентрация – 0.12 мг/л;
Смъртоносна – не е уточнена.
V. Механизъм на действие.
Токсичното действие на азотните окиси се проявява по два начина:
Поради лесната им разтворимост във вода взаимодействуват с водното съдържание на лигавиците и образуват азотна киселина, която прониква в тъканите и силно уврежда бронхите, алвеолите и алвеоларните съдове. Получава се химическо изгаряне, при което се отделят хистамин и подобни на него вещества, като в резултат се развива оток на гласните връзки или на белия дроб.
Известно количество от газовете реагират с алкалните съставки на лигавицата. Образуват се нитрати и нитрити, които лесно се резорбират и водят до образуване на метхемоглобин, който е причина за нарушенията в ЦНС.
VІ. Патоанатомични промени.
Наблюдава се хиперемия и значително количество слузна секреция в лигавиците на дихателните пътища, оток и малки кръвоизливи в белите дробове. В сърцето се откриват дегенеративни промени. Кръвта е с тъмночервен шоколадов оттенък (метхемоглобин).
VІІ. Клинична картина.
Отравянето протича в два стадия:
1. Катарилеи.
2.Оточен.
Катаралният стадий започва с дразнене и парене в гърлото, суха кашлица, виене на свят, главоболие и понякога повръщане. В много случаи след 20-30 минути тези явления намаляват или изчезват и настъпва подобрение – скрит период от 3 до 12 часа, през който болният субективно не дава оплаквания, а обективно често показва умерена тахикардия и тахипнея.
Оточният стадий настъпва бурно. Той се проявява с рязко влошаване на общото състояние, силен задух и стягане в гърдите. Развива се белодробен оток с мъчителна кашлица и изхвърляне на пенести, воднисти розови храчки с примеси на кръв. Болният е с измъчен и изплашен вид, по лицето се появява силна цианоза, причинена от метхемоглобинемия и тежка хипоксия, във връзка с която артериалното налягане се повишава и болният преминава постепенно в хипоксична кома. В артериалната кръв в началото на оточния стадий концентрацията на кислорода и въглеродния двуокис намалява, а по-късно се повишава. Кръвта е оцветена шоколадово поради съдържанието на метхемоглобин.
Наблюдават се и атипични форми на отравяне с азотни газове.
асфиктична – в някои случаи смъртта настъпва бързо още по време на катаралния стадий при негативна находка в белите дробове; причината е оток на ларингса или токсична парализа на центъра на дишането;
шокогенна форма – настъпва още през първите минути при вдишване на голямо количество газове; някои автори обясняват това с внезапна стаза на кръвообращението в белите дробове;
протрахирана форма – белодробният оток продължава няколко дни или седмици;
Описана е и крайно лека форма на това отравяне, при която клинично се установяват само катарални промени, а оточен стадий не настъпва.
VІІІ. Диагноза.
Поставя се по анамнестични данни за контакт с отровата и по характерното двуфазово протичане. Заболяването продължава от 2 до 4 денонощия, а при развитие на усложнения и по-дълго.
ІХ. Първа помощ и лечение.
Първа помощ
Пострадалия се извежда от обгазената среда след поставяне на противогаз;
Дихателна реанимация – изкуствено дишане, подаване на кислород през маска или назален катетър, интубация с асистирано или командно дишане, вкл. и трахеотомия при нужда; методът на дихателна реанимация зависи от състоянието на пострадалия и условията при които се извършва;
Лечение – основни принципи:
Големи дози глюкокортикостероиди и диуретици за овладяване на белодробния оток;
Противошокови и кардиопротективни средства;
Симптоматични средства – успокояващи кашлицата и отхрачващи сиропи;
Антибиотици.
