Анализът на скоростта на еволюцията на живота на Земята е довел учените от Националния институт по застаряване на населението в Балтимор до парадоксален извод.
Или животът е попаднал на планетата в доста сложна форма, или на първата фаза неговото развитие е било с изключително невероятно бързи темпове, които кой знае защо, след това са се забавили драстично.
Поводът за проучването е идеята да се провери дали може да се прилага за живите организми известния закона на Гордън Мур, че броят на транзисторите върху един чип се удвоява на всеки две години. Ако се вземе във всеки момент от времето модерен чип и се проследи еволюцията му назад във времето, знаейки за удвояването, можете да се стигна до момента, в който чипът за първи път е появил. Именно този принцип са се опитали да проверят в Балтимор.
Авторите на изследването, след анализ на голямо количество данни, включително генетични и палеонтологични, стигнали до заключението, че сложността на живота на Земята се удвоява на всеки 376 милиона година. А самата крива на усложненията на живота, както и в случая със закона на Мур, е експоненциална.
Въпреки това, експоненциалният растеж на сложността на генома е характерен за живота само докато не е достигнал висока степен на сложност. Например, между човека и архея има голяма разлика в сложността на гените. А между рибите и бозайниците – доста малки. В същото време между генома на мишката и човека по сложност на практика няма разлика.
И тогава започнали проблемите. Линейната регресия на генетичната сложност на логаритмичната скала показва, че нулевата генетична сложност на живота на Земята трябва да бъде различна от нула в интервала от 9,7 ± 2,5 милиарда години.
Дори ако се използва минус, се получават 7, 2 милиарда години, което не се вписва в хрониката на планетата Земя, тъй като самата планета се формира не по-рано от 4, 54 милиарда години. Нашата галактика в сегашния си вид, според всички данни в днешно време, е на не повече от 10 милиарда година. A Вселената е на 13,7 ± 0,13 милиарда години.
Това означава, че ако се прилага плюс, се оказва, че животът е по-стар от нашата галактика и се е зародил някъде около 1.5 миларда години след Големия взрив.
Парадоксът има две решения. Първото обяснение – животът е възникнал на Земята и в началото на историята скоростта на неговото развитие е бърза. След това нещо се е случило и скоростта на еволюцията се забавя.
Всъщност, повечето от еволюцията се е състояла, според всички налични научни доказателства, именно в този „забавен“ етап в сравнение с началната и скорост. Обяснението авторите отхвърлят, тъй като подозрително напомня на концепцията на креационистите.
С други думи, някъде далеч в миналото е имало акт на Божествено сътворение, което е създало живота изведнъж на доста високо ниво.
Второто обяснение – животът наистина се е появил много по-рано, отколкото планетата Земя се появила, и е попаднал на нея в доста напреднал стадий – под формата на сложни организми с високи генетични сложности.
С други думи, проучването непряко, върху чисто математически ниво, потвърждава идеята за панспермията – възможното разпространение на живот във Вселената, като прехвърляне между планетите.
