Виетнам (4): На море във Виетнам или как да хапнем немчета

61
Добави коментар
pacheko
pacheko

Изплетена от бамбук, тази лодка е абсолютно кръгла и няма нос. Остава въпросът как, аджеба, лодкарят може да я насочи…

… и следобед.

Така и не разбрах защо ги има. Едни ми казаха: „От почвата е!“, други: „От петрола във водата!“. Ще се радвам да чуя и вашите предположения.

На прощаване ви подарявам една шепа тихоокеански миди…

… и най-малката мида на света.

Как да хапнем немчета (рецепта за немчета)

Това са кебапчета, увити в оризови кори. Някои казват, че им приличат на сърмички, други – на пролетни рулца. В оригинал се наричат nem [нем] и се водят специалитет във виетнамската кухня.

Ако и на вас ви се хапват, имате следните варианти:

1. Да правите като моите приятели – те чакат да ги поканя на гости. Но имайки предвид, че приготвянето им отнема повече от 2 часа, а изяждането максимум 20 минути – това си е неблагодарна работа, както и да се погледне. Така че не разчитайте!

2. Да отидете до Велинград. Там има един ресторант – на вид съвсем безличен, с бели стени и соц-подредба на масите. Не съм сигурна дори, че има име. Намира се до една селска кръчма с китното название „Чинарите“. Та там се предлагат две кухни – българска и китайска. Странно е, защото отпред няма червени фенери, шарени кичозни украси или други белези на китайския ресторант. Като поискате китайското меню, ще видите че то е изцяло съставено от виетнамски ястия. Дори имената им са изписани на виетнамски. Оказа се, че готвачът е виетнамец и приготвя чудесни немчета и салата ном, за която ви разказах по-рано. По последни данни и това заведение вече го няма.

За съжаление никъде другаде в България не може да се насладите на виетнамската кухня. По време на социализма имаше един ресторант в София, на ъгъла на бул. Хр. Ботев и настоящия Тодор Александров. Оттогава насам са правени бледи опити, всичките завършили с неуспех – дали заради мощната китайска фаст фууд индустрия или просто някаква каръщина, не знам. Но не губя надежда – сред идеите ми за внезапно натрупване на несметни богатства се мъдри една за откриването на такъв ресторант.

3. А най-сигурният вариант е да си ги приготвите сами.

Ето как:

Първо трябва да се сдобиете с екзотичните съставки като

– сушени дървесни гъби, известни също като дървесни ушички,
– сушени ароматни гъби
– оризово фиде
– оризови кори

Ако нямате благосклонен китайски или виетнамски роднина, който да ви снабди, можете да разчитате на китайския магазин на Самуил и Пиротска.

Накисвате гъбите и фидето в отделни съдове с гореща вода. Гъбите измивате добре няколко пъти /не се знае къде и как са сушени/ и им махате дръжките.

Другите продукти са:

Следва изпотяващ процес на рязане, кълцане и рендосване. Фидето е по-удобно да го нарежете с ножица. Кухненският робот върши работа, ако имате и сте фенове. На мен лично ми дайте да дробя и ситня. :))

Крайната цел е това:

Разбърквате добре.

Приготвяте си една купа с около 200 мл вода /по-хубаво става с бира, но аз забравих да купя/, с която да навлажнявате корите. Оризовите кори са много крехки и се чупят лесно, така че трябва да работите нежно.

20 мин по-късно…

Това са 40 бр. Никога не се научих да правя по по-малко.. :))

Понеже кебапчетата трябва да се ядат топли, преди пърженето им трябва да се приготви соса. В този сос се топят кебапчетата и обикновено се сервира на всеки в отделна купичка. Продуктите за него са: сол, черен пипер, чесън, оцет, захар, соев сос за цвят. Пропорциите не мога да ви кажа, защото самата аз никога не ги улучвам от първия път. Идеята е да достигнете баланс на киселото, сладкото, соленото и лютото. Украсата от моркови не е задължителна, но седи добре. Липсва само една плаваща червена чушчица.

Пържите кебапчетата на умерен огън в обилна мазнина, която трябва да се сменя през 20 кебапчета. Когато добият така популярния златист цвят ги изваждате и оставяте да се отцеди мазнината.

Нарязвате с ножица всяко кебапче на 3 и подреждате:

Ако нямате жълта чиния, зеленина и пресен лук за украса, едва ли ще ви е по-малко вкусно. Но някъде чух една сентенция: „Човек не яде само с устата си, но и с очите и носа си“.

Достойни придружители на това ядене са бутилка мерло и зелена салата:

Наздраве! :))

Автор: Ан Фам

Снимки: авторът