В календара на християнската църква празникът е свързан с един от най-вълнуващите евангелски сюжети – с възкресението на Лазар, живял в град Витания, близо до Йерусалим. Самото име на светеца е символ на здраве и дълголетие.
Според евангелието, когато Спасителят е в земите отвъд река Йордан, Лазар се разболява и умира. Когато месията се връща, възкресява покойника на четвъртия ден от неговото погребение в знак на благодарност за проявеното от него гостоприемство, пише БТА.
Според средновековни ръкописи Лазар живее още 30 години в строг пост и въздържание и е провъзгласен за първи епископ на град Китион на остров Кипър.
На Лазаровден църквата отбелязва с празнична литургия възкресението на Лазар, както и паметта на свети мъченик Лазар Български, измъчван и убит на 23 април 1802 година.
Според вярванията на Цветница (Връбница), празник на следващия ден-неделя, „разпускат, пущат умрелите“ от гробовете. За да засвидетелствуват почитта си към тях, устройва се Лазарската задушница. В навечерието на Лазаровден жените ходят на гробището, прекадяват и поливат с вино гробовете на своите близки и раздават за душите им рангелов кравай, господева прусура (просфорка-малки пшенични хлебчета), куча (варено жито) и стомни с вода.
Освен раздаването на обредни храни, вярването за разпускане на мъртвите, поражда обичая от палене на огън по гробовете, наречен „греене на покойниците“.
Според българската народна традиция Лазаровден, или „Лазарица“, „Лазарова събота“, е денят, в който се ознаменува превръщането на подрастващите момичета в моми за женене.
По традиция на Лазаровден се откъсват зелени върбови клонки, които ще красят вратите на следващия ден — Връбница (Цветница). Традицията повелявала младите жени да наберат цветя за венците, които ще оплетат за празника Цветница. Момите, наричани „лазарки“, се събират в дома на една от тях. След това групи от по шест-седем момичета на възраст от 10 до 16 години, облечени в празнични дрехи или невестински костюми и закичени с венци и китки, обикалят домовете.
Като пеят обредни песни за всеки член от семейството, те възхваляват деца, стари, млади, моми, ергени, невести, както и овчари, говедари, коняри. Домакините ги даряват с яйца, пари, плодове или дребни подаръци.
Вярва се, че къщата, в която са влезли и пели лазарки, ще бъде честита през цялата година. Лазарките обхождат горите, реките и ливадите. С песен навлизат в нивите и пожелават богата реколта от раззеленилото се жито.
Три обредни ритуала са свързани с днешния празник – лазаруване, избиране на кумица и боенек. И трите са свързани с прехода към моминството, с любовта и задомяването.
