Шантави неща за шантави хора :: Един дядо!

Шантави неща за шантави хора :: Един дядо!

Стискаше пластмасовата чаша силно, все едно беше непослушно врабче, готвещо се да му избяга.

Няколко дълги косъма на веждите му закриваха очите му, но предизвикваха обратен ефект –искаше ти се още повече да видиш очите. Сини, пронизващи и бляскави.

Някои от нещата, които говореше бяха неразбираеми, защото времето бе отнело по-голямата част от зъбите му и  му беше оставило характерната вдлъбнатина на устните.

 

Беше спретнат и чист. Единственото нещо по него, което показваше, че живее сам беше скъсаното на ръкава яке. Дупка, която никоя жена от неговото поколение не би търпяла...развалена дреха, която всеки на възрастта на децата му би изхвърлил. Яке, което той си носеше и му навяваше спомени.

 

Разказа за себе си. Говореше с патос за Пирот и войната. Очите му се превърнаха в удавени в болка кратери, когато разказа за съпругата си. С гордост и патриотизъм рецитираше стиховете си, които публикуват в един от...
Прочети цялата публикация

Коментари

Tози сайт използва "Бисквитки". Научи повече Приемам

Моля, запознайте се с нашите Общи условия и Политика за поверителност