Пътеписи
/ Италия
От Сицилия до България през Гърция
ВУЛКАНЪТ ЕТНА
ТУНИС – СИДИ БУ САИД
ОБЩ ИЗГЛЕД ОТ ПАЛЕРМО
БРЕГОВЕТЕ НА О-В СИЦИЛИЯ
Напускахме Тунис. В далечината се белееха последните кафенета на привлекателния Сиди Бу Саид, където да изпиеш едно, но наистина ароматично кафе, е голяма наслада. Пътувахме в отпуск от гр.Тунис за гр.Трапани на о-в Сицилия, пресякохме острова по дължина, после по върха на ботуша в южната част на Италия, стигнахме до гр. Бриндизи, взехме ферибот за гр. Игуменица в Гърция, а от там през Атина, Солун и Кулата се прибрахме в България. Един преход с три фериботни връзки, не особено дълъг, но пълен с изненади и впечатления. След почти осемчасово пътуване по светлосиньото Средиземно море, пристигнахме рано сутринта в гр. Трапани /150 хил.ж./, малко градче, но с голямо пристанище и добре отпочинали се отправихме към Палермо. Най-големият остров в Средиземно море ни посрещна слънчев и горещ. С площ около 2500 кв. км. и над 5 милиона жители, о-в Сицилия е прочут с две феноменални рядкости: едната – действащият вулкан Етна, от чийто кратер като от цигара винаги се издига тънка струйка дим и другата – сицилианската мафия – най-прочутата мафия в целия свят. Още с пристигането ми направи впечатление черното облекло на сицилианците – ниски, чернокоси и чернооки, с лица потъмнели от слънцето, със загар, който повече ги доближава до ромите, отколкото до европейците. В Палермо нищо не напомняше за мафията, за която само бяхме чели. Палермо е град с много катедрали, театри, дворци и замъци, има голям университет /строен 1805г./, консерватория. Докато се чудехме кой път да изберем, опитахме 3-4 сладоледа от около 70-те, които се продаваха тук. Горещините ставаха непоносими. Можехме да пресечем централната част на острова през Енна и Катания, но уплашени от жегата, избрахме северната част по брега на Тиранско море. Придвижвахме се бавно по стръмния бряг, накъсан от непрекъсната сеизмична дейност. Движението не беше голямо, но сицилианският пустош е потискащ. Два часа след потеглянето ни от Палермо на около 120 км. от града забелязахме кола, която се движеше непрекъснато зад нас. Увеличихме скороста – те също увеличиха, намалихме – те също намалиха. В луксозната лимузина се забелязваха силуетите на двама мъже. Бяхме аз и съпруга ми, а теренът, който пресичахме наподобяваше на лунна повърхност. Напрегнати се питахме – това мафиоти ли са или случайно пътуващи? По някое време наближиха нашата кола, нещо ръкомахаха, изтласквайки ни плътно в дясната част на платното, подканяха ни да спрем. Беше опасно, но спряхме. Единият от преследвачите слезе и се насочи към нас. Изведнъж, до самата кола с рязко движение разтвори сакото си. Под него като в магазин лъснаха десетки часовници. Предложиха ни да купим, обяснявайки, че са контрабандна стока от Швейцария, но са много евтини. Въпреки увещанията и настояванията отказахме. „Инцидентът“ приключи успешно, повече не ги видяхме и спокойно поехме към гр. Месина, където многобройните исторически паметници са били възстановявани два пъти за последното столетие /1908 г. след катастрофалното земетресение и 1943 г. след ожесточени бомбардировки/. А малко по на юг от Месина е гр.Таормин, с многото запазени музеи и мястото, откъдето се открива величествена гледка към 3340 м. връх на вулкана Етна. И отново ферибот /Месина – Реджио ди Калабрия/ – най-краткият, но и най-скъп. Удобно и бързо се пресича върха на ботуша по безплатната магистрала, пронизана от десетки многокилометрови тунели. Излиза се на залива Таранто и през едноименния град се достига до Бриндизи. От тук до Гърция фериботната връзка е редовна и ежедневна, а най-удобно време за пътуване е нощем, което и направихме. В южната част на Италия са построени толкова много къмпинги, мотели и хотели, че е трудно да се изброят. Преди да отпътуваме от Италия, избрахме едно от тези райски кътчета и останахме няколко дни. Пътуването с ферибот до Игуменица е в малки, но кокетни каюти и е неповторимо по красота. Рано сутринта се спира на о-в Корфу /Керкира/, най-северният остров на Гърция, осеян с многобройни заливчета, плажове, луксозни хотели и вили. Дори и старата Венецианска крепост му придава несравнима прелест. Гърция е страна с много острови /Кефалония, Итака, Ираклион, Родос, Крит, Миос, Хиос, Тасос, Егина и мн. др./. Всеки от тях е известен с нещо неповторимо, най-често отрупани с лозя, градини и цитрусови дървета, маслинени плантации, в които нашенци често пъти изкарват прехраната си. На остров Милос през 1820 г. е била намерена прочутата статуя на Афродита /Венера Милотска/, която видях в Лувъра във Франция. На о-в Тира има вулкан, а о-в Родос е с особено красива природа. На о-в Кос е роден Хипократ, о-в Крит е с най-топло и слънчево време в цяла Гърция. Остров Егина, за който се отправихме с малък кораб от Пирея, е едно прекрасно място за почивка. Десетки гърци ни предлагаха вилите си, а в ресторанта, в който обядвахме, бяхме първите посетители. Тук опитахме „сувлакито“ /гръцки шишчета/, бяха чудесни, а бирата беше добре изстудена. Само руската им салата не ми хареса. Повече приличаше на картофи с майонеза, с някакъв специфичен вкус. От пристанището Марина, където слязохме, пътувахме до гр.Егина с рейс. Дори и на това островче видяхме останки от римската култура. Прекрасен остров с екзотична растителност и тъмнозелени кипариси. Гърция винаги ме е привличала, четейки в историята за Аристотел и Демокрит, Платон и Сократ, Птоломей и Софокъл, с подвизите на Херкулес, с многобройните митове и легенди, познати от ученическата скамейка. На площ около 132 хил. кв. км. и население около 12 милиона души удобно се е разположила нашата съседка Гърция, с писменост от древна Елада, уникална по форма и произношение, на която и днес съвременните гърци пишат. Посетих няколко пъти Атина, от която винаги си тръгвах с мисълта, че отново и отново ще се разхождам по древните и улици, от които, откъдето и да погледнеш виждах Акропола със своя грандиозен храм Партенон, построен 447-439 г. пр. н. е. и посветен на Атина Партена. Покривът липсва, но външните стени са богато украсени с барелефи от гръцката митология. Някога тук се е издигала огромна статуя на Атина Палада, покровителка на знанията, изкуството, занятията, войната и победата, чието име носи днес столицата. Умаленото и копие с глава, врат и ръце от слонова кост и дрехи, коси и шлем, покрити със златни пластинки, се пази в Археологическия музей. С удивителната си хармония от линии и пропорции Пантеонът и днес си остава едно от най-великите творения на древногръцката култура, грандиозен паметник на човешкия гений. На южната част на хълма се издига и храма на Атина- Нике, малък, но изящен храм на „Безкрилата победа“, а в подножието му са останките от Дионисиевия театър, изграден VІв. пр.н.е. В северното подножие на Акропола е квартал Плака с тесни, криволичещи улици, често стръмни, нагъсто прокарани, с множество магазинчета и работилнички. В нощните заведения на квартала гледахме как играят сиртаки, слушахме свиренето на бозуките и пихме от гръцката мастика „Узо“. Бяхме се настанили в хотел, недалеч от площад „Омония“, търговският център на Атина, от който хотел се виждаха бликащите фонтани и многото магазини и кафенета. Около площад „Омония“ можеш да си купиш всичко, даже и копие от колекцията „Карапано“, запазена в Археологическия музей и датираща от V в.пр.н.е., най-често предлагана като украшение – талисман за жените. Под „Омония“ минава и метрото, което за броени минути ни отведе в Пирея, град, сраснал се със столицата и явяващ се фактически нейно предградие. Пирея е най-голямото пристанище на Гърция, град с широки и прави улици, хубави многоетажни сгради,, привлекателни магазини, с красива крайбрежна част, посещавана от хиляди туристи, но и главният пазар на Ерос, царството на проститутките. На югоизток от Пирея започва гръцката „Ривиера“ с многобройните си морски курорти. Площад „Синтагма“ е центъра на модерна Атина. Тук е сградата на Парламента, в близост е дипломатическият квартал с хотел „Хилтън“, тук е главният градски парк. Гръцката столица е град е рядко съчетание между древна и съвременна архитектура, между грандиозни паметници от миналото и елегантността на настоящето. В Атина си заслужава да се видят и голямата катедрала, и Агора с библиотеката на император Адриан, и да се опита вкусната гръцка мусака или сувлакито, кехлибареното грозде, сладките стафиди и смокини, едрите маслини или пикантните колбаси. Яли ли сте печени пълнени домати с ориз и месо, пили ли сте вино, примесено със смола? Вкусовете са неповторими! А слушали ли сте гръцки песни, акомпанирани от мандолини, китари и барабани, в които жаждата за живот е по-силна от живота? А пили ли сте вода от свещения извор в Касталия, видяли ли сте Аполоновия храм, театъра и античния гимназион в в гр. Делфи, разположен в местност с амфитеатрален релеф?! И още нещо за Гърция: работното време на магазините е от 9 до 13 ч. и от 16 до 19 ч., като в сряда и събота след обяд не работят, почивен ден е неделя. Винаги от 1 до 20 август има голямо намаление на стоките. В Гърция посетихме и Метеора – природен феномен със струпани на едно място каменни исполини, наподобяващи Белоградчишките скали, но построени върху тях 24 манастира, още от византийски майстори /ХІV-ХVв./ А когато наближихме Егейска Македония, прорязана от реките Струма и Вардар и с главно средище Солун, почуствахме полъха на нещо близко, родно. Град Солун е разположен в дълбок, врязан залив на Егейско море и е основан от зетя на цар Филип Македонски през 35 г. пр.н.е. Градът е голямо пристанище, важен търговски център, много оживен и отлично планиран, с внушителни останки от древни паметници, джамии и черкви. По крайбрежния булевард се стига до Бялата кула – символ на града, висока 30 м., в подножието на която е паметникът на Ал. Македонски. По главната улица се виждат арката на владетеля Галерий, строена през 17 век, ротондата „Св.Георги“ с мозайки от V в., а можете и да посетите музея със саркофага на Филип Македонски. Удоволствие е да се изпие чаша кафе във въртящото се кафене на телевизионната кула. Пътят за България водеше през гр. Серес, опасан от тютюневи ниви, а границата при Кулата пресякохме бързо и без никакви формалности. Мирисът на вкусни кебапчета, близо до Кресна, ни напомняше, че вече сме си у дома…Текст и снимки: krasi46
Линкове:ОколоСвета.com
