Знаете ли какво означава точно словосъчетанието „конна база” и сигурни ли сте, че сте наясно какво в действителност е една конна база? Може би, но само ако сте се докоснали по-отблизо до магията на конете. Защото именно тези грациозни същества изпълват смисъла на това словосъчетание. Само до преди няколко години за мен понятието „конна база” не означаваше нищо съществено. Свързвах го с животни, обори, изпражнения, миризма – в общи линии – негативи. Не съм от хората, на които им е липсвал пряк досег с животинския свят, и за разлика от доста типично градски чеда поне различавам крава, коза и овца. Контактът ми с конете обаче се е ограничавал до визуален. Има едно изключение – когато един по-любопитен кон реши да пасе от косата ми. Допреди няколко години всичко беше така. Сега нещата са различни.
Една хрумка може да тласне живота на човек в дадена посока, стига той да реши, че хрумването си струва. Желанието за езда се породи у мен по време на престой в Триград. Успях да го осъществя обаче по-късно при завръщането си в София. И се оказа вълнуващо. Толкова вълнуващо, че за пореден път се убедих в мъдростта на народа, който е казал „Апетитът идва с яденето”. Та воден от „апетита”, малко след първата езда се сдобих и със собствен кон. Нататък дойде и продължението – участие в конна база. Конете са страни същества. Те формират у контактуващи с тях особени емоции. За тази именно магия споменах в началото. На моменти се замислям дали нямат някаква способност да ни обсебват. Сега, няколко години по-късно, след непрекъснат контакт с „Четирикраките“, си задавам въпроса какво означава за мен понятието „конна база”.
На прима виста мога да изброя следното:
Езда – невероятно преживяване за всеки опитал, още по-невероятно за всеки опитал в галоп.
Комуникация с кончета – ласки, чесане, обучение, игри с малките. В резултат на това съприкосновение – усещане за душевен мир, релакс и спокойствие.
Контакт с много усмихнати хора, дошли да пояздят и опознаят тези невероятни същества – конете.
Удоволствие от радостта в детските очи, породена пак от общуването с кончета.
Съвкупността от всичко носи на мен и моите колеги удовлетворение. Удовлетворение от това, което правим, макар че в края на съботния и неделния ден сме трудно подвижни. Сигурен съм обаче, че много от нас не биха заменили работа си с друга. Удовлетворението е още по-голямо, когато чуем от нашите малки или по-големи клиенти:
– Пак ще дойдем.
