2013 г. е европейската година на въздуха. Инициативата е на Европейската комисия и целта й е да заостри вниманието върху факта, че въздухът няма граници. Специалистите са изчислили, че ако до 2020 г. вредните емисии във въздуха над Стария континент намалеят с 20-30%, това ще доведе до икономия от 7.9 млрд. евро за здравни разходи годишно. Ако икономията ви се струва голяма, то трябва да знаете, че годишно европейските страни харчат по 100 млрд. евро заради хроничните респираторни заболявания и усложненията им! А заболяванията, които най-често и най-пряко се повлияват от чистотата на въздуха, са именно респираторните. И нищо чудно – казват специалистите – белите ни дробове се „докосват“ до външната среда с всяка глътка въздух, а разгънатата им площ може да стигне над 80 кв. м. – колкото един тенис корт; дължината на дихателните пътища е цели 2400 км, колкото е разстоянието от София до Дъблин, а човек диша средно по 16 пъти в минута…
Астмата е третото най-разпространено хронично заболяване у нас и първо в детската възраст. През последните години най-много се увеличава броят на деца до 3 години, развили астма. Точни данни за заболеваемостта у нас обаче няма. Повече по тези проблеми разказа д-р Мария Стаевска, гл.ас. в Катедра „Алер
– Д-р Стаевска, какво сочи статистиката относно разпространението на астмата в България?
– Ще започна с пояснението, че астмата е алергично заболяване, което се подценява. На въпроса ви – знаете какво е положението в България с данните, нямаме точна статистика, но мога да ви цитирам проучване, което е правено в САЩ. То сочи, че най-разпространените болести в съвремието са алергичните. Всеки четвърти в момента има доказано алергично заболяване, а се очаква през 2020 г. това да е всеки втори, или половината от населението.
Конкретно астмата е най-честото хронично заболяване в детската възраст. В развитите страни, с индустриална среда и висок процент градско население броят на засегнатите деца достига 15%.
– Значи ли това, че в по-малко развитите страни разпространението е съответно по-ниско и къде сме ние?
– В различните страни е различно, като някои са „пощадени“ поради редица фактори – климатични, генетични, на околната среда. Но факт е, че най-високо е разпространението в страни като Великобритания, където 13% от популацията има бронхиална астма, а една доста пощадена страна е Грузия – с 0,28%. Смятаме, че около 9% от хората у нас развиват астма. Това е най-точната цифра, която мога да ви кажа за страната ни.
Тенденциите обаче сочат, че в страните с най-голяма честота – вероятно заради предприетите мерки – заболеваемостта постепенно намалява, а в тези с по-ниска честота се увеличава, доста по-бързо.
– Какви са симптомите на астмата, може ли да се сбърка?
– Сигурно няма да се изненадате, като ви кажа, че симптомите са пристъпи от кашлица, стягане в гърдите, хрипове и недостиг на въздух. Нелекуваната астма може да доведе и до смърт, това че напоследък не се умира много от астма, е успех на съвременната медицина. Данните ни сочат, че около половината от болните от астма
не са с добър контрол над болестта,
въпреки че съществуват качествени лекарства. Тези хора продължават да живеят в риск от пристъп, а всеки такъв може да бъде животозастрашаващ. Затова и все още смъртността от астма не е нулева, дори в най-развитите в това отношение страни.
– Какви са основните причини за разрастващото се разпространение на тази болест?
– На първо място генетични. Развитието на респираторни заболявания обикновено е свързано с генетична предиспозиция. Въпросът е може ли човек да избяга от гените си. Понякога идват пациенти, които казват: „Ама никой в рода ми няма астма, защо аз имам“. Става дума за много гени – някои от тях отговарят за реакцията на организма към замърсяването на околната среда, други за алергиите, трети за развитието на белите дробове и т.н. – виждате колко много неща биха могли да се съчетаят погрешно…
Но това е само едната страна „на медала“. Има хипотеза, която е добила популярност като „хигиенната хипотеза“. Тя поставя въпроса дали причината за епидемията от алергии не е разкъсването на връзката между човека и пръстта. Защото статистиката сочи, че колкото повече се увеличава асфалтът в една държава, толкова повече се увеличава и астмата. А колкото повече намаляват живеещите на село, толкова повече стават страдащите от алергичен ринит.
Хилядолетия наред човекът се е развивал в контакт с определени микроорганизми. Това, което е присъствало в околната среда на човека по време на неговата еволюция – а сега липсва – става причина и за промени в имунната система. Така микроорганизмите, които човешкият организъм очаква да срещне, са станали безвредни. В съвременната среда обаче човек често не ги среща, защото – какво става – мерки за пречистване на водата; събиране на отпадъци; чиста домашна среда; добра лична хигиена; масово лечение с антибиотици.
Ние ставаме малко стерилни
Имунната система на децата се чуди къде е попаднала. Доказано е, че липсата на редовен контакт с домашни животни и непастьоризирано мляко през първите години от живота увеличава риска от атопични болести. Тези фактори обаче влияят на имунните болести като цяло – мултиплена склероза, диабет… Тоест, причина за всички тези болести е модерният начин на живот, на хранене, на движение.
– Каква е ролята на тютюнопушенето? Казахте, че астма се отключва най-често в детската възраст, когато човек още не пуши.
– Пушенето доказано повишава риска от астма. Питате обаче за децата – първите съобщения след забраната за тютюнопушене на обществени места в Англия говорят за рязък спад на броя на децата, приети в болница с астматичен пристъп. В годината след налагане на забраната е отчетено намаляване с 12%, като допреди това всяка година се е отчитал ръст от 2-3 на 100. Анализите показват, че забраната за пушене на закрито явно променя културата, защото много пушачи спират да пушат и у дома, при децата си.
– Имате ли съвети за предпазване от астма?
– За предпазване не може да се говори. Можем да се опитаме да спазваме определен режим, който ни води до азбучни истини – да се храним с повече пресни плодове и зеленчуци, зърнени и бобови храни, да прекарваме повече време сред природата, да се движим ежедневно… Но ако започнем да спазваме всичко това, когато сме вече възрастни, имаме своите болести, ефектът няма да е голям. Всъщност ефектът, който търсим, е пренатален и в съвсем ранната възраст – ако още бременната жена спазва този режим, ако малкото дете се гледа по съответния начин, много е вероятно поколението да го усети по здравето си.
– А какво показват данните за начина, по който се лекуват вече заболелите у нас?
– Благодарение на обществения натиск и многогодишната работа на специалистите успяхме да убедим Здравната каса медикаментите за астма да се плащат на 100%. Така стигнахме и до едно приемливо покритие, що се отнася до лечението – 81-85%. Проблемът на нашата система е, че не цели да се постигне добро качество на живот, добро здраве, а да се употребят минимално количество средства. Това създава условия и за противопоставяне на лекар и пациент. Пациентът първо не може да получи направление от личния си лекар, за да отиде на специалист. Когато все пак се пребори и стигне до специалист, той не може да го диспансеризира. Когато пациентът най-после се диагностицира, за да получи лекарства от Касата, трябва да му се изпише протокол, което отнема дни. И ако този пациент попадне в болница с криза, остойностяването на пътеката е такова, че колкото повече пари лекарите вложат в лечението му, толкова по-малко ще останат за тях. Така че системата създава условия за конфликт на всяка крачка. Все пак имаме този успех с реимбурсацията, което не трябва да се отрича.
Надежда Георгиева
