Жителите на врачанското село Згориград вчера почетоха с панихида в черквата “Света Троица” 47-годишнината от трагичното наводнение, отнесло голяма част от селото и причинило смъртта на стотици. Паметникът на загиналите бе отрупан със свежи цветя и венци. Близки на пострадалите във Враца също отбелязаха тъжната годишнина.
“За хората Згориград и за врачани 1 май освен празник е и тежък спомен. Почти всяко семейство тук е загубило свой близък в трагедията от 1966 г.”, каза вчера кметът на селото Асен Петров.
На 1 май 1966 г. Враца и с. Згориград преживяват една от най-големите трагедии в новата история на България.
Според тогавашните соцканони на централния площад “Христо Ботев” във Враца се провежда задължителната манифестация на трудещите се.
Минути след като колоните са преминали пред официалната трибуна с местните партийни величия и хората започват да се разотиват по домовете си, се чува заплашително бучене откъм Балкана по поречието на река Лева.
След няколкодневни непрекъснати валежи точно в 11,20 ч се къса стената на хвостохранилището на мината, което се намира високо над с. Згориград.
Над 500 000 тона мътна и кална маса се засилва по коритото на р. Лева, помитайки всичко пред себе си. Сивосинкавата вълна с височина близо 3 м влачи къщи, дървета, хора и животни, предизвиквайки ужас у оцелелите, които са изненадани от стихията.
Тежката вълна отнася една трета от къщите в Згориград, преди да премине с грохот през пролома Вратцата и да нахлуе в стария и гъсто населен квартал “Кемера” на Враца. По това време повечето семейства сядат около празничната трапеза.
Много след трагедията тогавашните власти с половин уста ще съобщят официално за 118 загинали и над хиляда останали без покрив над главата си. Истината обаче излиза наяве години след калния погром и е доста по-различна.
Както се вижда от статистиката, във Враца и Згориград са издадени над 500 смъртни акта. В трагичния отчет обаче не са включени 12 деца, които си играели близо до реката и изчезнали безследно.
Последните удавили се в стихията хора са открити няколко дни след 1 май на 40 км от Враца по поречието на реката.
Оживелите жители от най-пострадалия квартал на Враца пък тайно палят свещи в местните църкви, донякъде доволни, че участието им в манифестацията е спасило живота им.
Ако тежката тиня беше се изсипала през нощта, жертвите само в тогавашния окръжен град щели да са хиляди.
Неизвестен и до днес миньор, който слизал от Балкана с мотора си, успява да предупреди много хора покрай реката. С пълно гърло мотоциклетистът крещял на всички да бягат нависоко.Чулите го хукват по сипеите и така оцеляват.
Миньорът застига пред Враца автобус с ученици, спира го и заедно с шофьора юрват децата към близките скали, докато отдолу преминавала с тътен калната вода. За него разказва пенсионерът Илия Борисов.
Скъсалото се хвостохранилище година преди това е предизвивало безпокойството на редица специалисти, които оглеждали стената му. Предупрежденията, че по нея вече има пукнатини и хранилището е претоварено, обаче били пренебрегнати. Освен изказаните пожелания не се вземат никакви реални мерки за укрепването на стената или спирането на експлоатацията на хвостохранилището.
След трагедията, за която България бързо научава по системата “от ухо на ухо”, тогавашните първи партийни и държавни ръководители на Враца се втурват направо от трибуната на площада да звънят в София и да питат какво да правят.
По това време първият секретар на ОК на БКП във Враца Цветко Божков е с делегация в чужбина и заместниците му не смеятда поемат изцяло нещата в ръцете си, страхувайки се да не се престараят със самоинициатива.
В същото време Враца е обхваната от страх и паника. Хората тичат като обезумели към района около реката да търсят изчезналите си близки. Струпването на много хора плаши партийните ръководители и те нареждат на милицията да се намеси и да въдвори ред.
В София пък на бърза ръка се сформира правителствена комисия по врачанското бедствие и още вечерта на 1 май тя идва в пострадалия град.
На другия ден самият Тодор Живков разглежда пораженията с хеликоптер, който кръжи над Враца. Първия ръководител на държавата дава нарежданията си по телефона и комисията бързо започва да изпълнява указанията.
По улиците на града още били неприбрани труповете на издавените домашни животни, издаващи непоносима миризма. Заради опасността от епидемия са мобилизирани всички медици в района, в почистването пък се включва целият персонал на ХЕИ и войниците от двете казарми във Враца.
Изкаляните до неузнаваемост тела на загиналите хора са закарани с камиони на градския стадион. Там мият мъртвите с маркучи, за да бъдат разпознати и дадени на близките им за погребение.
Почти година след страшното наводнение набързо са осъдени като виновни за трагедията няколко директори и инженери от мините и металургичния завод край Елисейна. Набедените влизат зад решетките по за 5 и 10 години, а истинските виновници и до днес остават незасегнати.
Пазарувай в MediaMall.bg – книги, музика, филми и абонаменти
