Изборите са игра на огромни пари

27
Добави коментар

/Поглед.инфо/ „Сблъсках се с невероятната характеристика, с черния пиар и с някои откровени медийни безобразия, които никога не съм очаквал. И наистина е някаква фактология от страдания онова, което се случва, нещо, което политическата култура в България не заслужава“.

Това казва известният у нас и по света скулптор проф. Велислав Минеков. Пред кореспондента ни в Кърджали навръх Великден творецът и преподавател разсъждава за бедата от липсата на истинска и ефективна предизборна кампания, спъвана както от грандиозните скандали и разкрития по върховете, така и от бариерите пред достъпа до медиите. „Бедата е, че една подобна драма допринася за лошо политическо развитие, а когато го нямате, това води до бедност и до характеристиката на нищета и опростяване, на безобразия от всякакъв вид. Това, което видях в дните на предизборната кампания, е впечатляващо и аз дълго време ще го разказвам. Бях написал някъде, че съм между Иречек, Алеко и Нушич, и това е абсолютно вярно. Точно там съм, колкото и да е тъжно“, уточнява той.

В хода на предизборната си кампания той се е натъкнал на „една огромна игра на пари“. И когато човек е неподготвен финансово за нея, шокът е огромен, необходими са огромни суми, за да оцелееш на медийния пазар, признава професорът. Поискали му пари за билбордове, но никъде няма да се видят билбордове с лицето му. „Не зная дали този вид реклама е успешна, но като гледам конкуренцията, за нея тя е желателна и дори вещае успех. Цената само за един билборд е между 1 000 и 2 500 лева, а ако е с двустранна реклама на вашата физиономия, сумата се качва двойно“, разказва Минеков. Искали са му платени интервюта срещу сериозни пари. Предложили му участия в политически дебати, като едното предложение било от кабелна телевизия в провинцията срещу 3 500 лева за 45 минути. Професорът отказал, но изрази учудване, че дебат все пак се е състоял, като се включили няколко платежоспособни кандидат-депутати. „Още по-странното е, че националните медии предлагат подобни участия, но срещу заплащане – около 2 000 лева. Самият дебат е абсолютно негледаем, неслушаем и напълно излишен. Но това, че на национална медия трябва да плащаш от джоба си, за мен е неразбираемо. Т.е. оказва се, че политическият занаят не е за несретници и за бедни хора. Аз разчитам изключително на срещи с хора, на директния контакт, а и нямам средства за другите начини“, казва в интервюто проф. Минеков.

Той смята, че все пак медиите са средство за популярност, повтарянето на едно име, дори да е лошо, покачва тази популярност. Изчезването от медийната среда ви приравнява с тези, които са на дъното, които са на дъното и играта е безкрайно нечестна, коментира кандидат-законотворецът и подчертава крайната необходимост от дебат по този въпрос. „Защото изнудването на всякакво ниво е користно и довежда в политиката хора, които не са за нея. И всъщност държавата ще бъде управлявана по този начин от олигарси или от техни подставени лица. Така не може да се очакват никакви политически успехи или дейност в бъдещия парламент“, коментира Минеков.

Запитан как се чуват посланията на кандидатите с добри намерения в тази ситуация, проф. Минеков отбелязва, че те са нечуваеми, но не са и търсени, нито желани, особено от медии, които в момента търгуват. „Посланията трябва да бъдат платени и, разбира се, ако нямате финансовата възможност, оставате сам и нечут. Остава ви единствената възможност за срещи с отделни и групи хора, което аз правя. Другото е вид цензура на идеите и намеренията ви, нямате добрия шанс да изгреете с това, което предлагате, независимо дали са обещанията ви, оценките ви на миналото и намеренията за бъдещето. Така вие приемате ролята на някакъв разхождащ се манекен, а то е крайно нежелателно“, подчертава проф. Минеков.

Запитан чува ли се гласът на българските творци и накъде отива националната ни култура, той определя хората на духа като своеобразни дарители на знания, култура и изкуство, но обречени на мизерия. Според него тази обреченост продължава почти четвърт век, а творците имат своя избор да останат в мизерията си, да предпочетат самотата и собствената си философия в едно нещастно ежедневие, или да изберат пазара в чужбина. „А този пазар ние вече го напълнихме доста сериозно – 4 600 български музиканти в момента работят в Германия, това е цял град от музиканти. Сред тях са много известни имена, голяма част от филхармоничните оркестри имат концерт-майстори и дори диригенти българи, за които никой у нас не е чувал. Държавата изобщо не обръща внимание на тази малка фактология. Повече от 90% от българските художници търсят препитание в чужбина. Ние сме огромен износител на култура, но и вносител на средствата и финансите, които културата реализира в същата тази чужбина. Тези средства по някакъв начин се връщат у нас и допринасят за нашата икономика, но това е напълно незабележимо“, разказва проф. Минеков. Той самият досега се е изхранвал най-вече с работа в чужбина и парите, спечелени там, ги е връщал обратно в държавата си. И това, че не съм решил да остана там, където печеля, вероятно е някаква форма на идиотия, казва през смях той. „Много е тъжно, че моите студенти ме напускат, по-кадърните от тях непрекъснато излитат в западна посока. Само преди две седмици поредният талант сред тях обяви, че заминава да живее в Германия, намерил си е работа. Ето по този начин нищо кадърно и свястно няма да остане у нас“, продължава Минеков.

Според него това се дължи на факта, че в сферата на изобразителните изкуства държавата не е подпомогнала нито един художник през годините с каквото и да било. Не съществуват законови правила за подобна субсидия, а такива работят с изключителен успех в цяла Западна Европа, припомня той и разкрива намеренията си това да се случи в България. „Аз бих желал всички закони, действащи в Европа, да са практика и у нас, и това е мое много сериозно решение. Надявам се на шанс и разбиране, за да може един ден да имаме такъв закон“, казва още Минеков.

„Жалбата за липсата на закони в областта на културата в България е повсеместна, от това се оплакват музиканти, артисти, художници, кинаджии. Всички се чувстват оставени на дъното на нищетата, от което не се вижда изход. А от това дъно има излизане, когато в държавата има правила – кога, колко и къде държавата субсидира националната култура, по какъв начин се извършва това и т.н. Разбира се, държавата не е длъжна да бъде майка на всички, но не е задължително да бъде мащеха завинаги. Никъде в Европа културата не се развива по крайнодесен и асоциален признак, това е само в България. Това е единствената страна в ЕС, където всички произвеждат култура, но са обречени на някакъв вид самодейност. А когато културата се превърне в самодейност, не очаквайте тя да е на онези висини, на които тя винаги е била в Европа“, коментира творецът.

Според него е необходим достатъчно ясен закон, но не и министри, които се занимават с корупция в строителството на културни обекти. „Не трябва да има чиновници, които дават разрешителни на мутрите да строят в архитектурни резервати. Трябва да има и агенция, която да следи за изпълнението на този закон. И ако се случи да имаме и добър закон, и агенция, тогава даже няма да имаме нужда и от министерство, нито от министър. Така ще се намали броят на разните крадци и чиновници по много страшен начин“, подчертава професорът.

Той припомня любими думи на Лудвиг Ерхард, бащата на германското икономическо чудо и валутната реформа, който след войната казва: „В много скоро време ние ще имаме блестяща икономика. Но икономика без култура означава ние да не бъдем германци, културата е нашата идентичност“. „Ние българите имаме съответно някаква идентичност, но това е пак благодарение на износа на култура, това е единственото, с което сме разпознаваеми в целия свят. Нас не ни разпознават по някаква характерна стока, нито дори с нашите морета и балкани“, уточнява в интервюто Минеков.

Той смята, че няма нужда да измисляме механизъм и за законова подкрепа на хората на духа, когато те вече са нетрудоспособни и в залеза на живота си, защото такъв в Европа действа перфектно. Според него е достатъчно европейските закони да бъдат преработени в добър национален вариант, за да се прилагат и у нас. „В Европа обаче е факт, че всички създадели на културен продукт се оплакват от нищетата, в която ги поставят действащите закони в страните им. Но тяхната нищета не е българската нищета. Да не говорим за пенсионни системи, държавни и общински стипендии. Аз зная как действа подпомагането с грантове в Сардиния, в Сицилия, Португалия, Испания. Никой творец не е изоставен нито в младостта му, нито в старините му, държавата се грижи и за създателите, и за живите си национални паметници на културата, но и за младите, като подбира кадърните и можещите“, разказва професорът.

Запитан близо ли сме до светлината, той казва, че нея я има винаги. „Ако ви липсва, можете да си въобразите, че я има. Винаги има надежда и колкото човек да се чувства зле или тъжен, винаги има един момент, в който той е в пряк контакт, желан или нежелан, с Господа и трябва да знае, че доброто ще се случи“, заключава проф. Минеков.

Източник: БГНЕС

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели