Много често на българските и гръцките икони, изобразяващи свети Георги, можете да забележите едно малко човече, седнало на коня зад светеца. Изображението е заимствано от грузинското църковно изкуство и по-точно от стенописи в църквата на Павниси. Там е представен иконографски цикъл с житието и чудесата на Св. Георги Победоносец, датиращ от 12 век.
Частта от този цикъл, от която произхожда изображението, е по-известна като „Чудото с пафлагониеца“ и отразява реално историческо събитие, свързано с България – победата на българите над византийската армия край Анхиало и Катасирти (917 г.)
Историята разказва за един момък от Пафлагония, който бил пленен от българите и заставен да бъде слуга на богат български велможа от Преслав. Веднъж, когато носел кукумион (съд) с топла вода към втория етаж на къщата, се появил изневиделица свети Георги, метнал го на коня си и го отнесъл чак в Пафлагония. Там родителите му вече служили панихида, тъй като го мислели за мъртъв. Едва тогава момъкът се усетил, че все още носи кукумиона с водата. Затова и на изображенията е представян, седнал зад седлото на свети Георги, с кърпа в едната ръка и с кана в другата.
