Много от новите предприемачи стартират своя бизнес като напускат досегашния си пост в някоя компания и опитват да копират модела, защото са забелязали как мениджърът им изкарва добри пари.
„Шефът ми печели много,“ – казват си те. „Аз бих могъл да понамаля цените така, че печеля по-малко от него, но пак ще получавам по-голяма заплата, отколкото като наемен работник. Пък голяма част от клиентите ще открадна, защото вече ме познават и уважават.“
Истината, обаче, се крие другаде. Този вид предприемачи се хвърлят в нещо, от което често си мислят, че разбират достатъчно добре. Но в действителност не е точно така. Като наемници, те са извършвали някаква определена част от работата и не са имали обширен поглед върху всичките бизнес процеси.
Въпреки това компанията им започна, с по-ниски цени и големи мечти за смачкване на конкуренцията така, че бизнесът да се разрастне много бързо. Лошата новина? Често, всичко това остава само мечта, а крайният резултат е фалит.
Теорията за големия взрив и надмощие над всички останали остава само една мечта, към която вече са пришити ред оправдания и купища обвинения.
Нито клиентите са се прехвърлили към новата фирма, нито търговците са успели да продадат повече. Малкият марж се оказва губещо решение, фирмата не може да покрива разходите си, в следствие на което започват уволнения, вътрешноекипно напрежение, постепенно вдигане на цените и край на дейността.
Истината е, че подбиването на цените не е решение. Ценообразуването е ключов момент за всеки бизнес, а за жалост е много подценявано – често цените се образуват по преценка на собственика, сравнявайки ги с цените на конкурентите в интернет, което е груба (и понякога фатална) грешка.
Да направиш бизнес по-добре от другите е страхотно, стига да можеш.
