Какъв искаш да станеш – мутра като Бойко Борисов?!

20
Добави коментар

„Какъв искаш да станеш?”, пита Бате Енчо талантите в студиото на детското предаване „Кой е по-по-най?”. „Борец”, „Престъпник”, „Мутра като Бойко Борисов”, отговарят невръстните малчугани. „Защо?”, пита с неловка усмивка Бате Енчо – „За да имам пари.” „Да карам джип и скъпи коли.” „Да стана бързо генерал”. „Да ме дават всеки ден по телевизията.”

Преди повече от десет години тези невинни детски мечти пораждаха смях и закачки, но днес тези деца са реални гласоподаватели. Те израстнаха с демагогията на новото време, че „комунизмът” е най-голямото престъпление на миналото, а придружаващата го ценностната система трябва да бъде унищожена.

Загубили ориентация в настоящето, неусетно лошите момчета се превърнаха в идоли за подрастващото поколение и днес вече плащаме жестоката цена за това.

Голяма част от днешните гласоподаватели не се интересуват от морал, възпитание и разни там подобни. Те са нагли, арогантни и безпринципни. Точно като техните идоли. Те искат бързо и сега да получат всичко – власт, пари, коли и жени. И ще гласуват за статуквото, което може да им го осигури. На всяка цена. Не трябва да им се сърдим. Вината е във всички нас, които съградихме мечтите им. Които чрез медии, лозунги и други средства позволихме ценностната система да бъде подменена.

Попитайте едно от тези деца, какво е „комунизъм” и ще останете учдени, че никой от тях няма представа, че това е популярна икономическа теория, която имаше проложение като икономически модел в миналото. За добро или за лошо, много от съвременните икономисти считат, че обществата постепенно ще се върнат към тази теория за планово стопанство с пряката намеса на държавата. Даже и америкаците обвиняват президента Обама в социализъм.

Но тук пиша за подрастващото поколение, което едва ли е готово да се жертва в епични битки за независимостта на България. Представете си само за миг техния модел за подражание Борисов – не започна и не завърши нищо в т. нар. си политическа кариера. Още при първия реален сблъсък с реалността, спонтанните масови протести в страната, сдаде властта и вдигна кръвно.

Може ли обществото ни все още да вярва и да разчита на подобни личности? Та те приличат по-скоро на герои от комикси, отколкото на лидери, които трябва да защитатват честта и сигурността на народа, в жизнено важни момемнти.

Дали участниците в „Кой е по-по-най?” имат реална представа за престъпната дейност на идола си? Дали осъзнават, че той погази най-ценното, с което България се гордееше през годините – държавността. Дали порасналите момчета проумяват, че давайки гласа си за този псевдо-герой, те обричат родината си на безпътие.

Истинската политика не е само медийни изяви за комплексари. Истинската политика изисква кураж, мъжество и познание. Истинската политика изисква да си дипломат в душата си, а не медиен демагог.

Кураж се иска, за да можеш да отстояваш националните интереси на България. Да бъдеш постоянен в позициите си, а не да се луташ между личните си интереси и потребителските искания. Всеки знае, че Борисов започваше деня с едно мнение, а до вечерта го променяше три пъти, което много често граничешее с амнезия.

Мъжество е неоходимо, когато застанеш лице в лице с разгневената тълпа от гласоподаватели. Когато трябва да взвмаш отговорни решения в трудни момемнти. Нека някой ми посочи поне един такъв от времето на Борисовия мандат. Но пък всеки знае как нашето момче от Банкя цял мандат се криеше зад марионетката си Цветанов и търсише дежурния виновен.

Познание трябва не само в политиката, не само в икономиката. Само един „Винету” и пожарогасител не са достатъчни, за да ръководиш държава. Може би за известно време страхът и терорът с помощта на медиите спасяват невежеството, но не за дълго, както впрочем е видно от нашия случай. Публична тайна е, че Борисов системно е отсъствал от часовете по история. Изказът му на български език е пословичен и искренно те кара да се срамуваш, когато си отвори устата.

За мечтателите е важно да знаят, че в света все още важи изконното правило, че по дрехите посрещат, а по ума изпращат. Борисов влезе във всички международни медии с цветущия си език и безразличието си към политическите събития.

Биографията му, с отенък на криминално минало, се оказа общоизвестен факт, който тихомълком и съвсем резонн постави България в дъното на всички класации:

– на последно място в ЕС по производителност на труда; – на последно място по конкурентоспособност и иновации; – на последно място по заплати, помощи и обезщетения; – на последно място по качество на здравните услуги; – по пари за образование; – по свобода на медиите; – по енергийна ефективност; – по рециклиране на отпадъците и по какво ли още не…

Личните интереси на управляващите доскоро спомогнаха родината ни да оглави класациите за най-ниско заплащане и неравенство на доходите, за най-много осъдителни присъди в Стасбург. Водим в класацията за най-застаряващото население, поради липса на стратегия за развитие на демографията. Няма по-добри от нас в износа на проститутки и изоставени бебета. Сивата икономика и корупция ни отредиха водещо място в света. Благодарение на „идола” Борисов и компания.

Да не говорим за честта на пагона, защото и генералските му пагони са получени не по заслуги, както това се случва навсякъде по света, а като дар и милостиня. Пак по онова време, когато детските мечти все още не са реалност.

Едва ли тогава управляващите са подозирали каква генерална грешка правят като удостояват с генералски лампази един пр…..к.

Впрочем, май Борисов не е получил нито една титла или награда в живота си по заслуги, а все като жест на подаяние или според протокола. Едва ли покровителите му тогава са подозирали, галейки честолюбието на техния „измислен герой”, как ще бъде уронен за дълго имиджа на родината. И как пагубно ще повлияят върху подрастващото поколение.

„Какъв искаш да станеш?”, пак пита Бате Енчо талантите в студиото на детското предаване „Кой е по-по-най?”. Невръстните малчугани пак отговарят – „Борец”, „Престъпник”, „Мутра като Бойко Борисов”. „Защо?”, пак пита с неловка усмивка Бате Енчо – „За да имам пари.” „Да карам джип и скъпи коли.” „Да стана бързо генерал”. „Да ме дават всеки ден по телевизията.”

Тези мечтатели са утрешните гласоподаватели. Мечтите затова са мечти, за да станат реалност, следвайки идола си. Идолите не винаги са положителни герои.

А сега накъде?

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели