27 Apr2009 Калин Христов пише в Капитал:На практика изследванията показват, че хората не са напълно рационални. Не всички разполагат с пълна информация и знание – тяхното придобиване е свързано със значителни разходи. Налице е и един много по-сериозен проблем – човешкият мозък. Въпреки милионите години еволюция той няма капацитета да обработва огромното количество информация, с което разполагаме в днешния свят. За да се справи с този проблем, човешкият мозък си е изградил два начина на мислене: първи – интуитивен и автоматичен, и втори – рефлективен и рационален.…Тверски и Канеман извеждат три проблема в автоматичното мислене, които водят до систематични грешки в икономическите решения. Тези три проблема те наричат закотвяне, наличност и представителност. При закотвянето хората се сблъскват с проблем, за който нямат достатъчно знание и информация и използват наличното си знание, което впоследствие се приспособява, за да се достигне до крайното решение. В повечето случаи обаче приспособяването на първоначалното знание е недостатъчно и на практика крайното решение се определя от изходното знание, т.е. хората са закотвени към първоначалното си знание.Наличността е феномен, при който хората оценяват вероятността за настъпването на определено събитие в зависимост от лекотата, с която могат да си спомнят за подобни събития, а не в зависимост от обективната вероятност за настъпване на събитието. Например хората считат, че вероятността да загинеш в самолетна катастрофа е по-висока от вероятността да се удавиш в басейн просто защото поради по-силното отразяване от медиите на инцидентите със самолети хората по-лесно си спомнят за тях, отколкото за фаталните инциденти в басейн.Представителността е феномен, при който, когато хората трябва да отговорят на въпроса каква е вероятността събитие А да произтича от даден процес B, те оценяват не в зависимост от количествена оценка на вероятността, а според степента, в която А наподобява/прилича на B.
