Последните изследвания на социологическа агенция „Тренд“, проведени в периода между 11 и 18 юни 2021 г., препотвърждават резултатите на „Галъп интернешънъл“, „МЕДИАНА“ и други социологически агенции за промяна в тенденцията на обществените нагласи.
Изследванията сочат ерозиране на доверието към ГЕРБ и повишаването му към „Има такъв народ“ (ИТН) и останалите партии на протеста. Разликата между ГЕРБ и ИТН вече е в рамките на статистическата грешка – 1.5%.
Остава да се препотвърди и доверието на хората към самите социологически агенции. Не е тайна, че отдавна на тях се гледа не като на лаборатории, които чрез научни методи проследяват одобрението или неодобрението на обществото по дадени въпроси и събития, а като на щабове, където се извършва настройване и насочване на обществените настроения и нагласи. С други думи, като на манипулатори, работещи в услуга на една или друга политическа сила, медийни групи или икономико-олигархични образувания.
Резултатите от последните избори ясно показаха, че ГЕРБ е партията с най-голямо доверие и с достатъчно голяма разлика от следващата я партия ИТН. Разликата, обаче, бързо се стопи. Този факт сам по себе си не е нито беда, нито нещо чудно. Чудното е как стана това. Това автентичен процес на узряване на народа ли е или някой му помогна?
Всъщност, много са факторите, които обусловиха този обрат, но всичко започна от думите. Както се казва в евангелие на Йоана: „В началото бе словото“.
Кои бяха тези слова? Какво всъщност ни беше казано чрез тях?
Промяна
Първата дума е „промяна“. Партиите на протеста обещаха промяна и определиха себе си като партии на „промяната“. Понятието е толкова общо и размито, че никой не се замисли за каква промяна става дума.
Първо, „промяната“ винаги „е“. Тя се случва „с“ или „без“ желанието на хората и водачите им. Както е казал Хераклит: „Всичко тече, всичко се променя“. Няма нещо, което да не подлежи на непрекъснатия процес на промяна.
Явно става въпрос за особен вид промяна. Нещо като блицкриг. Промяна чрез бързи, неочаквани и зашеметяващи действия. Иначе казано „промяна“ от революционен, а не еволюционен характер.
Въпросът е към какво води тя? Когато Ленин води народа към промяна, тя се случва, но как и до какво довежда? Когато Хитлер идва на власт, също настъпва промяна, и то грандиозна, с нечувани размери и последици. И в двата случая резултатите са трагични и дълготрайни.
Та към каква промяна ни водят водачите на протеста, е първият важен въпрос, на който гласоподавателите трябва да си отговорят, преди да пуснат бюлетината, която е и ключът към бъдещата промяна.
Токсичен
Друга дума, която наложиха протестните партии, е „токсичен“. Бяха посочени като токсични всички партии от така нареченото „статукво“, като най-токсична от токсичните, естествено, е досега управляващата ГЕРБ.
Само че, повече от странно е хора, които сами себе си наричат „отровни“, да определят другите като такива. И как точно отровата ще бъде противоотрова, не е ясно? Може би тук се залага на народната мъдрост, че „клин, клин избива“, като е изключено продължението ѝ „… но клин остава“.
Изчегъртване
Безспорно най-атрактивно и въздействащо е понятието „изчегъртване“. То направо взриви от възторг последователите на партиите на промяната и даде могъщо оръжие в ръцете на служебното правителство. А на самото правителство се гледа като на продължение на протестите, поведени от президента Румен Радев. И то започна да изчегъртва от ден първи, та до сега. Изчегъртването безспорно се основава на обществените очаквания. Дали?
Страх
„Страх“ е друга енигматична думата, която най-вече БСП и нейната лидерка Корнелия Нинова, използваха в предизборната си кампания. Хората се страхували от ГЕРБ, та затова гласували за тях. Ако не се страхуват, ГЕРБ ще бъде победена.
Оказа се, че имало основание за страх, но не от ГЕРБ, а от това, което идва. Изчегъртване навсякъде, по всички нива и за всички. Смело и безмилостно изчегъртване настана. И отново в отговор на обществените очаквания, разбира се.
И сега, след „промяната“, след „страха“ и след „изчегъртването“, в дните преди изборите, народът има нужда от нова надежда. И партията на Станислав Трифонов я назова: надеждата е в „друго“.
Друго
Предизборният девиз на ИТН, „Време е за друго“, носи в себе и идеята за така лелеяната промяна. Но и това „друго“ е като онази „промяна“. Това „друго“ е толкова общо, че съдържа в себе си всичко: от отваряне на райските порти до „идването на Ада“, както гласи татусът на гърба на вожда им.
Та каква „промяна“ ни очаква и какво „друго“ ще ни донесат предстоящите избори? Това е въпросът на въпросите, по който трябва да мислим всички от днес до 11 юли 2021 г.
Мненията, изразени в тази статия, принадлежат на автора и може да не съвпадат с позицията на Novetika.com
