1
2
3
4
5
(12 гласа, оценка 4.25 от 5)
Работата по създаването на Хановерската порода коне (Hanoverian) е започнала преди около 400 години. Първопричина за създаването на Хановерската порода коне е потребността на армията от масивен ездови кон. В началния период работата не била достатъчно организирана с определена развъдна цел. Едва от 1735 г. е било създадено държавно жребцово депо, в което били настанени избрани по необходимите качества жребци. С тях започнала системна подобрителна работа в целия район. Между тях имало около 40 холщайнски жребци, които оказали съществена роля при създаването на Хановерския кон. Жребцовото депо имало за изпълнение отговорна подобрителна задача и дейността му била контролирана от върховните държавни органи. Заведена била племенна книга и на всички новородени кончета са издавали племенни свидетелства. Племенната работа върху целия район се ръководела от жребцовото депо, което е диктувало и развъдната програма. Честите войни, в които влизала бивша Германия, нарушавали планомерното развитие на Хановерската порода, но благодарение на запазените кобили майки сред населението работата се възстановявала.
В първоначалния период са използвани жребци от различни породи: Холшайнска, Пруска, Мекленбурска, Чистокръвна английска и незначителен брой Неаполитанска и Андалузка. В резултат на това сложно възпроизводително кръстосване в района на Хановер се утвърждава един хубав ездови тип коне. От 1870 г. жребцовото депо започнало да се попълва с жребци, родени и отгледани в района на Хановер, с което се слага основата на новата порода. Характено за племенната работа в района на Хановер е това, че основната част от кобилите се намират у частни стопани, които се покриват от жребци, собственост на държавното жребцово депо в Целе.
През 1857 г. била създадена асоциация за развъждане на Хановерската порода коне и била организирана и племенна книга, в която са вписани всички племенни кобили.
Хановерска порода (Hanoverian) има изградена структура със значителен брой линии. Най-известни между тях са: Фердинанд, Агром, Дер Лове, Дусланд, Пик ас, Готард, Абханг I и Сенатор. Има значителен брой утвърдени фамилии, които се покриват само с хановерски жребци.
Хановерските жребци се отличават с едър ръст и масивно тяло. Височината при холката им варира от 165 до 175 см. Отделни животни достигат до 180 см. Обхватът на гърдите е около 210 см, а на свирката – от 22 до 23 см. Главата на Хановерските жребци е съразмерно развита с масивна костна система. Шията е права, дълга, с добре развита мускулатура. Холката е изразена и добре свързана с гърба. Крупата е овална до леко наклонена. Гръдният кош е дълбок със закръглени ребра. Крайниците са относително високи с много добре развита поясна система и мускулатура. Имат големи добре оформени копита. Ходът е правилен без подчертани недостатъци в постановката.
Конете от Хановерската порода преминават специална система на тренировки. Навършилите 3 години жребци и кобили се събират в специални тренировъчни пунктове и се изпитват в ход, тръс, галоп, впряг и прескачане на препятствия.
През тренировъчния период се правят 5 тестирания и най-добре представителите Хановерски коне се остават за разплод. В резултат на задълбочена и строга селекция, която се провежда в продължение на столетия, конете от Хановерската порода са утвърдили изключителни качества за прескачане на препятствия. Хановерският кон е една от най-добрите породи в света на тази дисциплина. Тези качества налагат породата като една от най-перспективните за прескачане на препятствия. С това Хановерската порода се налага и като порода подобрителка.
ПредишнаДелиормански конСледващаАндалузка порода коне
