Голям тъпанар съм бил! Как може пък нито веднъж досега да не съм говорил по розов телефон. Оня, със скъпите импулси, дето водиш с непозната мома разговор на еротична тематика и тя ти стене и пъшка, все едно плаща едногодишната си сметка за парното. Вчера опитах. Ма то голям кеф, бе! Оргазъм след оргазъм!
Значи бъбрим си с една Мими за депутатите. И аз й викам:
– А ще ги накараме ли и те малко да попътуват в автобус на градския транспорт?
А тя шепне задъхана и преливаща от страст:
– Да, жребчето ми! С 313! О-о-о-ох, в час пик! Когато е натъпкан вътре целият! До пръсване!
– С-с-с-с! – свистя страстно и аз. – Ама, Миме, първо да треперят от студ на спирка на градския транспорт в очакване да го видят как се подава от мъглата и става все по-голям и все по-голям! Поне половин час да мръзнат и да изгарят от желание да му се качат!
– Един час, ездачо мой! – задъхва се Мима. – Че и повече! Ох, много да го чакат! И после, след проникването, като най-после са вътре, здравата да ги натиснат! С хастара навън да ги обърнат от ръгане, докато автобусът кисне заклещен в задръстванията!
– Ооох! И контрольор да ги глоби! – говоря в екстаз. – За това, че не си се перфорирал по правилата, ами подаваш накриво надупчен билет!
– Пък да го свалят на спирката, депутатът с депутат, и както са все по двама-трима, всичките да му се изредят, актове да му напраскат! – шепне развратницата в другия край на жицата. – Да го спукат от санкции! Ооо-ох, чакай, жребчето ми, чакай, че много хубаво ми стана! Ооо-ох, депутат в автобус, ооо-ох!
– Ооо-ох! – топя се и аз в наслада. – А ще ги накараме ли да си плащат пътуванията в чужбина? Кажи, Мименце, ще ги накараме ли?
– Разбира се, ездачо мой! – обещава сластно Мими. – Никакви командировъчни! Ей така, ще си го извадят портфейла, ще го отворят, ама така хубаво да цъфне, и ще платят със свои пари! Оооо-ох!
– Банкнотка по банкнотка! Както ние си плащаме! Оооо-ох! – направо ми прилошава от удоволствие.
– И ще ги накараме да се лекуват като нас! – сменя позата Мима, опитна е, знае как да те побърка. – Пред вратата на джипи с часове да чакат и после по клинична пътека да тръгнат! Зад всеки завой и от всеки шубрак изнасилвач да им се нахвърля, потребителски такси да прибира и пари за процедури и лечение да събира!
– Оооо-ох, не мога повече! Не мога! – гърча се със слушалката в ръце. – Никаква правителствена болница! Здравната каса, тя да ги докопа в прегръдката си, както нас ни е докопала! Да ги премята и да ги обръща, както тя решава! Оооо-ох!
Не, не, страхотно нещо било това розовият телефон. Оргазъм след оргазъм. Тази вечер пак ще се обадя. Колкото и да им струват импулсите! Ще си говорим за заместник-министрите… Как ще ги накараме – ооо-ох! – десеторно да платят за тарикатлъците с хилядите, дето не са ги обявили на данъчните. И за номерата, дето въртят в по пет-шест бордове на директори едновременно. И за фирмите на жените им, баджанаците им, дъщерите им, които, все те, печелят разните конкурси за държавни поръчки!
Оооо-ох, такъв кеф ще бъде! Такъв кеф…
