Евгени Будинов е завършил актьорско майсторство в НАТФИЗ в класа на проф. Стефан Данаилов. Той е любимец на публиката от много спектакли в репертоара на Малък градски театър „Зад канала”, както и в Народния , а последната му роля е в нашумелия спектакъл „Ричард ІІІ” на Теди Москов. Вече два сезона той се превъплъщава в един от най-колоритните образи в комедийния сериал „Етажна собственост” – този на охлювъда Кирчо. Евгени играе и в сериала „Под прикритие”, както и във филмите „Стъпки в пясъка”, „Хъшове”, комедията „Корпус за бързо реагиране” и мн. други. Поводът да разговаряме е смъртта на неговия приятел и колега Чочо Попйорданов, с когото партнираха във вече култовата постановка „Хъшове” на Народния театър, както и в телевизионната му адаптация. Евгени е в ролята на Мравката, а Чочо – Македонски. Всички „хъшове”, воглаве с режисьора Сашо Морфов, се събраха пред ковчега на непрежалимия им колега и приятел, и изпяха през сълзи песента към постановката – „Бел кон”. Случайно или не, Евгени Будинов репетираше и в последната за покойния Тодор Колев постановка на Малък градски театър „Зад канала” – „Слънчевите момчета”…
– Евгени, кой даде идеята да изпълните песента „Бел кон” към постановката „Хъшове” над ковчега на покойния ви колега и приятел Чочо Попйорданов?
– Не знам точно… сигурно е някои от „войводите” – я Сашо Морфов, я Христо Мутафчиев… Чочо много обичаше тази песен. Обичаше музиката. Преди години имаше страхотна уредба в джипа си, паркираше в задния двор на Народния и пускаше “волумето на макс”! Слушахме яки неща, например Енио Мориконе, беше лято, а ние – току-що завършили НАТФИЗ и с най-добрите актьори в България, между които и Чочо, на когото се възхищавах до последно.
– На 24 май ще бъде 200-то представление на „Хъшове”, което вие ще посветите на Чочо. Ще включите ли нещо допълнително или по-специално в негова памет?
– Направо не знам как ще играем! Има една сцена в спектакъла и във филма: молитвата след смъртта на Странджата. Там ние се молим за … оф, няма значение… (очите му се насълзяват… – б. а.). А поклонението му… видя колко много хора имаше, колко силно го обичаха, с какви аплодисменти беше изпратен той! Защото беше много, ама много добър актьор и човек, без да има поза. Той беше прекалено добър за този свят, за тази държава.
Лятото два пъти идваше до Банкя – аз там живея. Взимам го сутринта от тях с приятелката му Даниела, иска да спра на бензиностанция. А когато Чочо иска нещо, не може да му откажеш. Казва на бензинджията:
„Резервоарът догоре, Чочо черпи!”
Казвам му: „Стига, батко ми, до Банкя са 20 км – дума да не става, не!!!!!” Купува, подарява, черпи… Не познаваше майка ми – отива взима й подарък и чак тогава тръгваме за Банкя! Винаги се е раздавал за всичко – постоянно! Просто беше такъв, а хората тук това не го разбират. А някои дори се дразнят. Той беше и чувствителен, сигурно неведнъж е бил обиден, но беше горд и силен и не го показваше. Чочо беше рядко добър човек, той затова си отиде без време…
Знаеш ли, той се интересуваше от едно място с малка стара къщичка в Банкя, между едни борове. Търсеше спокойствие през последните месеци. И цената беше приемлива, но щом собствениците разбраха, че се интересува Чочо Попйорданов, веднага вдигнаха цената. Защо, бе, какво си мислят – че актьорите са много богати ли?! Защо, не би ли се радвал, че такъв човек ще живее до теб?! Бай Ганьовски манталитет навсякъде!
– Кой ще изпълнява оттук-насетне ролята му на Македонски? В предишни представления, когато той отсъстваше по една или друга причина, съм виждала да го замества и самият режисьор – Александър Морфов…
– Тази роля са я играли Сашо Морфов, Христо Мутафчиев, а сега я играе Динката (Деян Донков – б. а.). Но тази роля е като писана за Чочо Попйорданов! Той е потомствен комита, неговият Македонски беше сложен, мнoгoпластов, той носеше тази биография – той беше Македонски! Чочо не играеше на сцената или пред камерата – той живееше там, той направо изгаряше до края. Мно-о-го голям актьор! Поклон.
– Колко години стават, откакто играете в това представление? Разбирам, че то ви е сближило по особен начин и с другите актьори сте повече от обикновени колеги…
– Да, играем го почти десет години. Някои ни напуснаха, на други им се родиха деца, но като че ли вече не е същото. Всеки е по-затворен, всичко е по-тъжно… Да, това представление никога няма да е същото без Чочо…
– Ти си от по-младото поколение български актьори. Кога се запозна с Чочо по-отблизо?
– Още когато бях студент, щом ме приеха в НАТФИЗ, Стефан Данаилов (курсов ръководител на Евгени в НАТФИЗ – б. а.), след като излезнаха резултатите, веднага ни взе в Пловдив – бяхме масовка в „Декамерон” на Сашо Морфов. Чочо играеше една от главните роли в Античния театър пред 2500 човека. Искаше да играе на сцената с една немска овчарка, куче, което живееше там.
Луд!
Беше много щур, зодия „Близнаци” като мен, но още по-луда глава! Много обичаше живота, компаниите, каламбурите. Както Чочо можеше да те разсмее – никoй друг не може!
– Разкажи ми как репетираше той, нещо по-интересно от неговото поведение и начин на работа, бързият му говор притесняваше ли някого или това му беше чарът?
– Не, но страшно беше, когато имахме сцени с бой! Например в „Хъшове”, когато Македонски (Чочо) гони Мравката (моя милост) да го убива. И Чочо ме гонеше с един голям меч. Отрепетирано е – опитва се да ме намушка, а после да ми отреже главата, мечът му минава над мен, а след последния дубъл Сашо ме викна и ми пусна на режисьорския монитор, на каданс – как мечът му минава наистина на сантиметри от главата ми и Морфов, с типичното си чувство за хумор, ми каза: „Късметлия си!”. Чочо беше много, ама мнооого емоционален, можеше да те удари, той да се нарани, палеше яко! Как влезна веднъж с колелото си в оркестрината на Народния театър! Ние – другите „хъшове”, изтръпнахме, а той става, изтупва се и вика: „К’во бе, пичове!?!”. И после се смее. Беше като дете, което прави театър – истински, без да му пука къде е играта, къде е истината. И за това беше много голям актьор!
– В предишно интервю ми беше казал за него: „ Беше ме страх за Чочо, той тогава едва ли не беше пътник. Сега е много по-добре, по-помъдрял и отново има енергия колкото АЕЦ “Козлодуй”!”. Явно никой от вас не е очаквал Чочо да си отиде по такъв нелеп начин, още повече че той беше прескочил трапа след дългия му престой в болницата преди около две години…
– Да, той се лекуваше, беше много отговорен към това, но си отиде
нестандартно – така живя и така си отиде
– Всички знаеха за проблема му с алкохола, случвало ли се е да отлагате в последния момент представление?
– Не, не се е случвало.
– В интервю Христо Мутафчиев споделя, че са стигали до бой с него, за да довърши представление, защото Чочо е изпадал в „особени състояния”. Бил ли си свидетел на някои от тях?
– Е, ние репетираме и играем „Хъшове”, а не „Мечето Бамзе”! (детски анимационен филм – б. а.) Имало е пререкания, но в рамките на нормалното. И двамата с Христо са мъжкари, луди глави, но и големи приятели. И между нас, по-младите, също е имало пререкания. Това е нормално за толкова време и в толкова емоционално и мъжко представление, определено има тестостерон.
– Всички, които познават Чочо, твърдят, че неговата чувствителна душа е станала причина за страданията и лутанията му през последните години. Лично с теб споделял ли е той някаква негова дълбока болка, тревога, загуба или страст?
– Да – Чочо беше чувствителен, сигурно и той се е чувствал така в тази държава, но не ми е споделял. Държал се е винаги на положение, като мъж. Пред мен винаги е бил весел, дори и да му е тежало нещо, не го е споделял.
– Разказвал ли ти е за любовните си тръпки и разочарования?
– Да, но това са лични преживявания… не мога да ги споделя с цял един народ… не всички го заслужават…
– Как се отнасяше към последната жена до него – Даниела?
– Да, тя е изключителен човек! Мнoгo се обичаха! Тя е първата и последната любима на Чочо, идваше редовно и по турнета, и на снимки, тя също е един от нас – Хъшовете!
– Ти и Илка Зафирова до края сте репетирали в последната театрална постановка с участието на друг отишъл си наскоро актьор – Тодор Колев – „Слънчевите момчета” в Малък градски театър „Зад канала”. Болестта му оказваше ли някакво влияние?
– Всъщност, ние започнахме репетиции, после Тодор Колев се отказа – не ми е давал обяснения, той беше горд. За мен е чест, че се срещнах с него, искаше ми се да „поодкрадна” още нещо от него в занаята, но се ла ви (такъв е животът – б. а.) . Те бяха големи актьори с големи сърца! Тодор Колев и Чочо Попйорданов – учител и ученик…
Тодор Колев идваше винаги по-рано на репетиция – подготвен, брилянтно боравене с текста, дисциплина… Всичко! А аз – респектиран, внимаващ да не се изложа. Но, вижте, за мен те и двамата са икони, с които съм имал честта да се срещна за малкo, да подишам този въздух. И, знаете ли – този въздух е друг, ще ми липсва…
Едно интервю на Светлана Терзиева – СЕСИЛ
