Искра Баева е родена на 12 януари 1951 г. в София. Завършила е история в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Започва като специалист в Катедрата по нова и най-нова обща история в Историческия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ (1980 г.). Сега проф. д-р Искра Баева преподава нова и съвременна история в Историческия факултет на СУ „Св. Климент Охридски”. Сред по-важните й публикации са „Източна Европа след Сталин, 1953-1956”, „Българските преходи 1944-1999” (заедно с Евгения Калинова), „България и Източна Европа”, „За народната демокрация – полемично. Из историческия опит на Полша, Чехословакия и Унгария”, „Интелигенцията в обществено-политическите кризи на социализма след Втората световна война”, „България и „Пражката пролет“ 1968 г.”, „Държавност и анархия в българската история”. Искра Баева е автор и на първата критична биографична книга за Тодор Живков.
– Г-жо Баева, злободневието доколко вълнува, докосва и дори изненадва един доказан историк като вас?
– Ето 23 години минаха на промени в България, на големи, дълбинни промени, нагледахме се на какво ли не и въпреки това всичко ставащо у нас продължава да ме изненадва. Не че не е имало подслушване и преди, не че не са излизали записи на най-различни разговори в миналото, особено през годините на прехода, но в последните месеци границите бяха преминати.
Искрено ме изненада най-вече езикът на подслушваните, отношението им към всичко в България, към колегите от една и съща партия, към съдебната система…
Такава простащина не е имало в политическата ни система досега. Така ми се струва.
– Може ли да конкретизирате?
– Това е феноменът Бойко Борисов, който е един от хората, които доказаха, че всичко е на махленско равнище. Стилът на експремиера Борисов несъмнено е феноменален, неслучайно толкова често го сравняваха с Живков. Факт е, че и той като Живков умее директно да общува с редовите българи, заобикаляйки държавните институции. С други думи, Борисов е умел и ефективен популист, но много по-лош от Живков.
– Затова ли носталгията по бай Тошо се усилва?
– Отдавна не съм член на БСП, но ще кажа, че при Бойко полицейщината бе много повече от тази при Тодор Живков, който при това се стараеше и говореше различно от езика на криминалните групировки. А каквато и да е тази политическа партия ГЕРБ, тя имаше отговорност за държавата и затова е толкова неприемливо.
– Това е едното ви обяснение, а другото?
– Всеки човек се отнася носталгично към своето общество.
Има възрастни хора, които наистина искат да се върнат към своето време, към своята младост
Там има жалба по младост. При младите не е така. Те не искат да се връща социалистическото минало, а искат да пренесат социалната стабилност. Нещо съвсем различно.
– А защо е този наплив към властта, въпреки че всички сме така отвратени от политиците и политиката?
– Властта носи облаги. Най-общо казано. Знаете ли, че аз още в третата и четвъртата седмица на протестите у нас разбрах, че няма да има голяма промяна.
– Понеже сте специалистка по преходите, написали сте книгата „Българските преходи 1944-1999” (заедно с Евгения Калинова), в какъв период сме сега?
– В нашата книга за българските преходи ударението е поставено върху убеждението, че историческото развитие е непрекъснат процес, в който периодично настъпват големи промени. Но мисля и бих казала, че днес администрацията е най-неподатлива на промяна у нас. Смятам, че последният български преход завърши с приемането ни в Евросъюза. Целта, която си поставихме в началото му – парламентарна демокрация и пазарна икономика, през 2007 г. беше не само постигната, но и оценена отвън – от ЕС, затова ни приеха. Съвсем друг е въпросът, че
почти всички през 1989 г. бяхме убедени, че вървим към по-добро общество и че когато преходът завърши, ще живеем не само по-свободно, но и по-богато. За някои така и стана, но повечето останаха излъгани
Оттук идва и голямото разочарование и нежеланието ни да признаем, че преходът е завършил. Смятам още, че очевидно господстващият с десетилетия неолиберализъм в Европа създава повече проблеми, отколкото може да разреши.
– За БСП какво мислите днес?
– Проблемът на БСП е в това, че когато е в опозиция, заема леви позиции, търси подкрепата на социално слабите, а като управляваща се опитва да управлява ефективно в една епоха на неолиберализъм. БСП е в много трудна позиция. Макар че нейната позиция не е уникална в Източна Европа, подобни процеси изживяват и другите бивши комунистически партии. И те доста загубиха от влиянието си по тези причини – опитват се да се отърват от политическото наследство и отървавайки се обаче, губят голяма част от симпатиите, които са имали дотогава. Защото все пак няма съмнение, че се социалдемократизират, докато тези, които гласуват за тях, живеят по-скоро в миналото си. И затова избират други партии – в нашия случай това са “Атака”, ГЕРБ…
– Вие обаче си гласувате на БСП?
– Да. И то не по други причини, а заради търсенето на алтернатива. Моите идейни убеждения наистина са леви, но се отличават от онези на БСП. За мен тя е прекалено прагматична и склонна към всякакви политически експерименти.
– Ще има ли възкресение за България?
– Зависи от всички нас. Може и да има, може и да няма. Зависи от собствените ни усилия, за да го направим. Ако пак чакаме някой друг да стори това вместо нас, няма да стане. Знаем си.
Елена КОЦЕВА
