Концертът на Bon Jovi
Публикувано от EosElitsa на май 20, 2013 в „Аз” мозайка | 0 коментара
Това много трудно се побира в думи, особено защото има много недоловими нотки, които са отвъд изреченото и са между нотите.
„… и даваш всичко, което имаш… когато искаш това и да раздадеш себе си толкова много, искаш да го споделиш с колкото се може повече хора. Дори да са един милион, не става дума за „о, виж ме, един милион хора ме гледат” – няма нищо общо с това. Става дума само за енергията. Която даваш и получаваш.” JBJ
Трудно ми е да споделя и да сложа в думи, още по – трудно да не споделя. Защото има специално послание за живота, за живеенето, за сцената отвъд сцената и за музиката. Както и за това какво е да сме за-едно. Без високопарна духовност, реално.
Не съм държала никога плакати на звезди в стаята си. Никога не съм носила фланелки с нечий образ и си мислех, че винаги ще е така. Сега си търся тениска на Бон Джоуви. Може две. Била съм на доста концерти, не ужасно много, но достатъчно (сред тях AC/DC, Madonna). Големите звезди са научени как да излизат на сцена и как да се държат на сцена. Не си правя илюзии – зад всяка звезда стои антураж, който се грижи и култивира начинът, по който изглежда звездата. Но присъствието, което човек има на сцена, не се учи. Присъствието или го имаш или…не. Тъкмо това осмисля думата „звезда”. JBJ има това присъствие и специална енергия, която не съм усещала у другиго – а съм саркастична към звездите и не харесвам идолопоклонничеството. Той обаче си заслужи всички аплодисменти… Може би от малкото.
Повечето звезди са добри да се качат на сцена (много просто са се научили). Но да слезеш, не по план, преди предвиденото, с цялата отговорност за хората, организацията, парите, не е лека задача. „Дреме му” каза един мой приятел. Не съм съгласна – хората потенциално имат съзнание какво правят, дори и както и да го показват. Макар някои да не са съзнателни, въпреки потенциала си да бъдат, не мисля, че това е случаят. Той не просто слезе от сцената преди да иска, преди да е планирал, не просто му се случи неочаквано и видимо с доста кофти усещане. Направи го достойно, с умерена емоция и да – даде всичко, което можа. Много е важно да знаеш къде да спреш и да спреш давайки най – доброто от себе си, със същото присъствие на отдаване на публиката. За това наистина малко хора имат сетива.
Последно – направи ми впечатление леката нескромност на подгряващата група и колко много експанзивност, говорене с публиката и тичане имаше. И после един човек, който просто дойде с искреното намерение да даде всичко от себе си. С искреност и дълбочина, която малцина достигат. Без много приказки и без да си хвърля тениската в публиката.
Тук, разбира се на правя сравнение и разбирам много обективни и субективни невъзможности за сравнение. По- скоро ще задам въпрос: от връзките, приятелствата, работа, до начина, по който говорите с непознатите – колко е дълбоко и искрено намерението ви? Колко е синхронично с най – искрената ви, истинска същност?
Разочаровани имаше. Аз отдавна не живея компенсирайки един момент с друг, надявайки се на вечерта, за да залича лошия ден. Старая се всеки един момент да ми е прекрасен, да, всеки със спецификата – през деня е едно, през нощта – друго; различно е през лятото и зимата. Наслаждавам се на всичко това. Нямах и очакване – не превъртах филма на концерта хиляди пъти в главата си, защото исках да ме изненада и да съм максимално „чиста” и отворена, за да ме завладее преживяното. Имах си и моя диамантен подарък: последната песен изпяхме за-едно, ние – публиката – за него, с него. И стана ясно, че дори когато ти се прецака гласа, пак има купон – точно тогава има възможност публиката да се изяви. Подарък и за двете страни.
Животът е хубав.
Be Sociable, Share!
