Обичта към семейството е една от типичните черти на египтяните. Желанието за единение в брака намира израз в любовната поезия. Египтяните са една от цивилизациите, в които бракът не е само формален договор, наложен от традицията.
Семейството заема важно място в египетското общество — родовете се вписват в служебни държавни регистри, а установената практика повелява синът да наследи земите и занаята на баща си. Но върховната собственост върху земята притежава фараонът, който има право да промени поминъка на един род, но синът също е могъл, според волята си, да се насочи към занаят, различен от този на своя баща.
Цялото семейство — жената, децата и роднините образуват една общност в занаятчийската гилдия, а държавата признавала първенството на първородното дете (независимо от неговия пол) спрямо другите членове на неговото семейство, като отговорността за хода на работата и плащането на данъците се падала на него.
В статуите, живописта и релефните изображения е увековечена обичта на съпрузите един към друг — виждаме ги прегърнати, а до тях — децата им; те се грижат заедно за домакинството и обучението на своите деца, заедно отиват на лов из блатистите местности, заедно си почиват в градината.
Жената в Египет има следните права:
Тя е била символ на свободата, към нея са се отнасяли с дълбоко уважение. Не е била робиня на своя съпруг и деца.Законът гарантирал сигурността на имота й, на който тя оставала собственик дори след брака.Като истинска господарка на дома е могла да поиска развод или правосъдие, в случай, че правата и са били нарушени.Упражнявала някои професии отнасящи се до магия, акушерство и търговия.Жената била изобразявана редом с мъжа на фреските в гробниците на фараоните. Богатите семейства понякога имали и роби, но обикновено слугите им били свободни и получавали възнаграждение. Прислугата в дома на висшите сановници можела да бъде многобройна — това били виночерпци, които сервирали на господарската маса, но те можели да бъдат и същински довереници. Обутите в сандали слуги, носели сламеника, върху който господарят седял по време на обиколките из своите имения. Такова изглежда е било всеобщото желание на египтяните.
Любовната поезия винаги представяла жената, копнееща да отиде при своя любим като господарка в неговия дом и много често тези любовни песни били пети от съпрузи, щастливи, че са обединили съдбите си.
Свободата, която имали младите хора, им позволявала да се опознаят и да намерят сродна душа без намесата на родителите, по-голямата част, от които се съгласявали да приемат решението на своите деца. Във всички случаи тази свобода не водела до покваряване на нравите, а любовното чувство и неговите проявления в Египет достигат своето съвършенство. Сватбените церемонии вероятно не са били от голямо значение, тъй като до наши дни не е съхранено никакво свидетелство за това и е малко вероятно това събитие да е било осветено с религиозна церемония или друг официален акт. Известно е само, че булката отивала при жениха с по-малка или по-значителна сватбена зестра, а той от своя страна обикновено давал подаръци.
В един разказ от птолемейската епоха се споменава за сватбена церемония, а надпис на Рамзес II дава основание да вярваме, че неговата сватба с една хетска принцеса е била скрепена и с годеж. Ясно е все пак, че това са недоказани случаи, или поне са били изключение. През гръцката епоха зестрата, макар и не узаконена, се превръща във всеобща практика по договаряне.
Зестрата на съпругатасе състояла от различни вещи: бижута, мебели, дрехи, понякога добитък, като всичко това било изчислявано не в монети, а според теглото й в благороден метал. В зависимост от клаузите на договора, съпругът плащал обезщетение за тази зестра в случай на развод по негова вина.
Мнозинството от египтяните имали деца, защото липсата им се възприемала като белег на егоизъм и позор.
През древните епохи само някои царе взимали за жена своя сестра или дъщеря. Моногамията почти не съществувала — фараоните можели да разполагат с харем, в който понякога имало стотици жени, дъщери на фараони от съседни царства, египтянки от благороднически семейства, но имали само една (или две, което било по-рядко) велика царска съпруга. Що се отнася до техните поданици, могат да се посочат много случаи на официално двубрачие.
Същевременно не било рядкост освен съпругата, мъжете да имат една или повече любовници, които нямали никакви права по закон, както и техните деца, ако родели такива. Но по правило „средният египтянин“ имал само една съпруга, а текстовете го представят като внимателен и верен съпруг.
04.05.2009/Блага Димитрова
