придобиване на недвижим имот по давност

0
Добави коментар
Erol1001
Erol1001

ИЗДАВАНЕ НА УДОСТОВЕРЕНИЕ ОТ ОБЩИНСКАТА АДМИНИСТРАЦИЯ, НЕОБХОДИМО ЗА ПРИЗНАВАНЕ ПРАВО НА СОБСТВЕНОСТ ВЪРХУ ИМОТИ ЧРЕЗ ИЗВЪРШВАНЕ НА ОБСТОЯТЕЛСТВЕНА ПРОВЕРКА

Удостоверението, необходимо за признаване право на собственост чрез извършване на обстоятелствена проверка, издадено от общината представлява документ от значение за признаване, упражняване или погасяване на права или задължения. Волеизявлението за издаване на такъв документ или отказът да бъде издаден е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 3 АПК. Документът, който се издава удостоверява, че описаният от молителя имот не е общинска собственост и не е бил обект на отчуждаване. Производството пред административния орган за издаване на удостоверение започва по искане на заинтересуван гражданин или организация. Целта на процедурата е заинтересуваното лице, по чието искане е започнало производството по издаване на индивидуален административен акт, да се снабди с удостоверение, което му е необходимо за съставяне на констативен нотариален акт за право на собственост, придобито по давност. Обект на придобивна давност, и съответно на удостоверяване от общината, могат да бъдат застроени или незастроени имоти, отделни сгради или място без построените в него сгради, както и идеални части от такива имоти. Не може да се придобие по давност имот, който е публична държавна или публична общинска собственост. Субекти могат да бъдат физически или юридически лица, едно лице или няколко лица едновременно, съразмерно с упражняваната фактическа власт и с намерението, с което вещта е държана. За придобиване право на собственост върху идеални части от имота е необходимо съвместно владение. Условията за издаване на удостоверение от административния орган са собственикът на недвижимия имот да няма документ за правото си (нотариален акт), да е упражнявал фактическа власт върху имота в продължение на 10 години и през това време да е държал вещта като своя. При добросъвестно владение собствеността се придобива с владение в продължение на 5 години. Съгласно чл. 70, ал. 1 ЗС, владелецът е добросъвестен, когато владее вещта на правно основание, годно да го направи собственик (акт, който според действащото право може да прехвърли или учреди право на собственост – гражданскоправна сделка; административен акт), без да знае, че праводателят му не е собственик или че предписаната от закона форма е била опорочена. Издаването на удостоверение, необходимо в производството по обстоятелствена проверка се извършва от общинската администрация при спазване на прогласените в АПК принципи на законност; прилагане на нормативния акт от по-висока степен; съразмерност; истинност; равенство; служебно начало; самостоятелност и безпристрастност; бързина и процесуална икономия; достъпност, публичност и прозрачност; последователност и предвидимост, като производството се води на български език. Удостоверението, издадено от общината се използва като писмено доказателство, наред с гласните такива, в производството по извършване на обстоятелствена проверка от компетентния нотариус. I. Компетентен орган Кметът на общината, района или кметството е компетентен да издаде исканото удостоверение. II. Изисквания за издаването на административния акт Процедурата по издаване на индивидуален административен акт от компетентния орган и съответно издаване на удостоверение, във връзка с извършването на обстоятелствена проверка, съгласно чл. 24, ал. 1 във вр. с чл. 15, ал. 1 АПК и чл. 467 ГПК, започва с подаването на писмено искане от гражданин или организация, които имат правен интерес от признаване правото им на собственост по давностно владение (правен интерес е налице, когато съответното заинтересувано лице е владяло в предвидения от закона срок и не притежава нотариален акт за правото си на собственост). Искането може да бъде подадено и от пълномощник, като съгласно чл. 18 АПК гражданите и организациите се представляват по закон и по пълномощие по реда на ГПК: малолетните и поставените под пълно запрещение – от законните им представители – родители или настойници; непълнолетните и ограничено запретените – лично със съгласието на техните родители или попечители; юридическите лица – от лицата, които ги представляват по закон; държавните учреждения – от своите ръководители. По пълномощие, съгласно ГПК, представители на страните могат да бъдат: адвокатите; родителите, децата и съпругът; юрисконсултите или други служители с юридическо образование при учрежденията, предприятията, кооперациите и другите обществени организации и юридически лица; други лица, предвидени в законите. Извън тези случаи гражданите и организациите могат да се представляват пред административните органи с писмено пълномощно с нотариална заверка на подписа и от други граждани или организации. III. Необходими документи За издаването на удостоверение от общинската администрация, необходимо за признаване право на собственост върху имоти чрез извършване на обстоятелствена проверка, заинтересуваното лице следва да предяви писмено искане. Съгласно чл. 29, ал. 2 АПК писменото искане съдържа пълното име и адреса на гражданина или организацията, от които изхожда, дата и подпис. Заявителят е длъжен да предостави телефон, факс или адрес за електронна поща, ако разполага с такива. Към предявеното искане се прилага попълнена и подписана молба-декларация, в която се извършва удостоверяването от общинската администрация. Молбата-декларация се подава в четири екземпляра. Тя се адресира до нотариус, в чийто район на действие се намира имотът и се подава чрез кмета на общината по местонахождение на имота. В Столичната община и градовете с районно деление молбата-декларация се подава чрез кмета на района, в чиито граници попада имотът. Кметът на общината (района или кметството) е компетентен да удостовери, че имотът не е общинска собственост и не е отчуждаван. В молбата-декларация се посочват трите имена на декларатора/деклараторите, ЕГН, номерата на документите им за самоличност и точните им адреси. Посочва се основанието и произхода на имота – давност, наследство, покупка, завещание, съдебна или доброволна делба, съдебно решение и пр. Трябва да се съдържа подробно описание на имота, което позволява той да бъде ясно идентифициран – вид на имота, землище, местност, парцел, имот планоснимачен №, квартал, постройки, находящи се в него, застроено и незастроено пространство, точна квадратура на застроената и незастроена площ, граници на имота и на сградите. Всички екземпляри на молбата-декларация се подписват от всички декларатори. С цел доказване факта на владението, в молбите декларации следва да се посочат трима свидетели, които да бъдат разпитани в производството пред нотариуса и които трябва по възможност да бъдат собственици/ползватели на имоти, съседни на имота, за който се иска признаване право на собственост. Техните имена, ЕГН, номера на документите за самоличност и точните им адреси се вписват в молбата-декларация, която се прилага към искането за издаване на удостоверение за признаване право на собственост върху имоти чрез извършване на обстоятелствена проверка. На основание чл. 483, ал. 2 ГПК кметът на общината, района или кметството, или определено от него длъжностно лице, в чийто район се намира недвижимия имот, може да укаже да бъде променен някой от свидетелите, ако е налице основание за съмнение в даване на безпристрастни свидетелски показания (роднинска връзка и пр.) Освен това е необходимо да се представят всички документи, които лицето притежава, даващи възможност да се идентифицира поземления имот с нов (стар) планоснимачен номер, парцел, квартал, административен адрес, отреждане и друга документация – стари нотариални актове, скици, административни актове, удостоверения за идентичност на имот и пр. При необходимост се представя удостоверение за наследници. Когато обектите представляват сгради, се прилагат доказателства, че те са законно изградени – разрешения за строеж или актове за узаконяване, тъй като общинските администрации служебно следят за спазване на действащите нормативни актове за устройство на територията. IV. Вътрешен ход на процедурата 1. Орган, до който се адресира искането Искането на заинтересуваното лице за заверка на подадените молби-декларации се адресира до кмета на общината (района, кметството) по местонахождение на имота. Искането е писмено и се подава заедно с необходимите документи в деловодството на общината. 2. Действия на компетентния орган Кметът резолира искането заедно с приложените документи на съответния отдел “Общинска собственост” за извършването на проверка в актовите книги за държавни и общински имоти. Когато не са приложени достатъчно документи, необходими за извършване на удостоверяването – липсва възможност имотът да бъде идентифициран, не са представени строителни книжа и пр., съгласно чл. 30, ал. 2 АПК, органът уведомява заявителя да отстрани недостатъците в тридневен срок от съобщението за това с указание, че неотстраняването им ще предизвика прекратяване на производството. Съгласно уредбата в АПК доказателствата се събират служебно от административния орган като страните оказват съдействие при събирането им. Те са длъжни да представят доказателства, които се намират при тях и не се намират при административния орган. Общоизвестните факти, фактите, за които законът формулира презумпция, както и фактите, които са известни на органа служебно, не подлежат на доказване. След събирането им, всички доказателства се проверяват и преценяват от административния орган. На основание чл. 26 АПК административният орган има задължение да уведоми за започнатото административно производство известните заинтересувани граждани и организации освен заявителя. В уведомлението се включва информация за датата, до която трябва да бъде издаден актът. Привлечените заинтересувани лица, както и заявителят, имат право да преглеждат документите по преписката, да си правят бележки и извадки, а според техническите възможности и копия за тяхна сметка, да изразят становище по събраните доказателства и по предявените искания, да правят писмени искания и възражения в определен от административния орган срок, който е не по-дълъг от седем дни. При събирането на доказателства, чл. 41 АПК дава възможност всяка от страните да иска от друга страна в производството да представи в тридневен срок от поискването заверени копия от намиращи се в тази страна собствени или чужди документи, имащи значение за случая. Всяка страна може да иска и от неучастващи в производството граждани и организации да представят в тридневен срок от поискването заверени копия от намиращи се в тях собствени или чужди документи, имащи значение за случая. Искането се прави чрез кмета на общината (района, кметството). Индивидуалният административен акт се издава, респ. издава се или се отказва издаването на удостоверение, след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересуваните граждани и организации, ако такива са дадени, съответно направени. 3. Срокове Съгласно чл. 57, ал. 2 АПК срокът за произнасяне по направеното искане за издаване на удостоверение е седем дни от датата на започване на административното производство. Датата на започване на производството е датата на постъпване на искането в компетентния административен орган, в който то е подадено. Този срок може да бъде удължен до един месец, когато е необходимо да се съберат доказателства за съществени обстоятелства или да се даде възможност на други граждани и организации да се защитят, в който случай следва незабавно да се уведоми заявителя. В посочените срокове се извършва проверка в отделите “Общинска собственост” и в техническите служби на общините дали за имота има съставен акт за общинска собственост или акт за държавна собственост, съставен до влизане в сила на Закона за общинската собственост на 1 юни 1996 г. за имоти преминали в собственост на общините, както и дали е извършвано отчуждаване на имота. За имоти, попадащи на територията на Столична община, подадените искания с приложените документи служебно се изпращат в Дирекция “Инвестиционно отчуждаване” към Столична община, където се извършва проверка относно данни за отчуждаване на имота. 4. Издаване на удостоверение След извършване на всички проверки, на гърба на подадените молби-декларации се удостоверява от длъжностно лице от съответния отдел “Общинска собственост”, че за описания имот няма съставен до 1 юни 1996 г. акт за държавна собственост и няма съставен акт за общинска собственост. След извършеното удостоверяване молбите-декларации се подписват от секретаря и от кмета на общината (района, кметството). Ако за имота има съставен акт за държавна или общинска собственост, това се вписва в молбите-декларации като се отбелязва номера на акта. Когато е служебно известно, че имотът е собственост на трето лице, това се вписва на гърба на молбите-декларации като се посочват номера и датата на документа за собственост. 5. Отказ за издаване на удостоверение В случаите, когато компетентният орган установи, че не са налице необходимите предпоставки за извършването на удостоверяване – когато за сградите не съществуват строителни книжа, когато описаният имот не може да бъде идентифициран по действащия кадастрален и регулационен план и пр., той отказва издаването на удостоверение с писмено мотивирано решение, в което се указва и в какъв срок и пред кой орган отказът подлежи на оспорване. Срокът за издаване на решение за отказ е същият като за издаването на удостоверение. Отказът да се издаде акт, се съобщава в тридневен срок от издаването му на всички заинтересувани лица, включително на тези, които не са участвали в производството. Съобщаването може да се извърши чрез устно уведомяване за съдържанието на акта, което се удостоверява с подпис на извършилото го длъжностно лице, или чрез отправяне на писмено съобщение, включително чрез електронна поща или факс, ако страната е посочила такива. Когато адресът на някое от заинтересуваните лица не е известен или то не е намерено на посочения от него адрес, съобщението се поставя на таблото за обявления, в Интернет страницата на общината (района, кметството) или се оповестява по друг обичаен начин. Непроизнасянето в срок от страна на компетентния орган се смята за мълчалив отказ да се издаде актът. 6. Оспорване на постановения отказ а) Оспорване по административен ред Мотивираното решение, с което се отказва, както и мълчаливият отказ да се издаде исканото удостоверение от страна на общинската администрация подлежи на оспорване по административен ред по реда на Глава шеста от АПК. Оспорването по административен ред се извършва пред непосредствено по-горестоящия административен орган – за кметовете на кметства и на райони това е кметът на общината, а за кметовете на общини – областният управител. Жалбата се подава в писмена форма чрез административния орган, чийто акт се оспорва, в четиринадесет дневен срок от съобщаването на решението за отказ. Мълчалив отказ може да се оспори в едномесечен срок от изтичането на срока, в който административният орган е бил длъжен да се произнесе. Жалбата трябва да е написана на български език и да съдържа: трите имена и адреса, телефон, факс и електронен адрес, ако има такъв – за българските граждани; трите имена и личния номер за чужденец и адреса, заявен в съответната администрация, телефон, факс и електронен адрес, ако има такъв; фирмата на търговеца или наименованието на юридическото лице, изписани и на български език, седалището и последния посочен в съответния регистър адрес на управление и електронния му адрес; акта, който се оспорва, и органа, който го е издал; органа, до който се подава; възраженията и тяхното основание; какво е искането; подпис на подателя. С жалбата може да се поиска събирането на доказателства, на които се основават исканията в тях, или да се вземат предвид факти и обстоятелства, които не са били съобразени от съответния административен орган при издаването на решението, с което се отказва издаване на удостоверение. Към жалбата е необходимо да се приложат следните документи: пълномощно, когато жалбата се подава от пълномощник; удостоверение за регистрацията и актуалното състояние на търговеца или юридическото лице; документ за платена държавна такса, когато се дължи такава; преписи от жалбата и писмените доказателства за останалите страни. Ако жалбата не отговаря на посочените законови изисквания, на подателите се изпраща съобщение за отстраняване на допуснатите нередовности в седем дневен срок от получаване на съобщението. Ако подателят не отстрани нередовностите, жалбата заедно с приложенията се връщат, а при непълен адрес се оставят в общата канцелария на органа на разположение на подателя. В производството пред по-горестоящия административен орган могат да се събират всички доказателства, които са относими към искането и не са били представени пред органа, издал оспорения административен акт. Подадена жалба се оставя без разглеждане когато е неподведомствена на по-горестоящия административен орган, в който случай се препраща на компетентния орган. Жалбата се оставя без разглеждане и когато е подадена след изтичане на четиринадесет дневен срок от съобщаване на решението или след изтичане на едномесечен срок от изтичането на срока, в който административният орган е бил длъжен да се произнесе; когато подателят няма интерес от обжалването и когато жалбата бъде оттеглена писмено от подателя. При тези случаи производството се прекратява от по-горестоящия административен орган. В седем дневен срок от получаването на жалбата органът, който е отказал издаване на удостоверение може да преразгледа въпроса и да издаде искания документ, като в тези случаи е задължен да уведоми заинтересуваните страни. Когато не намери основание за пререшаване на въпроса, той незабавно изпраща жалбата заедно с цялата преписка на компетентния да я разгледа по-горестоящ административен орган. б) Оспорване пред съд по реда на АПК Издаденото решение за отказ може да се оспори пред съда и без да е изчерпана възможността за оспорването му по административен ред. Когато отказът е оспорен пред по-горестоящия административен орган и той е отхвърлил подадената жалба, на оспорване пред съд подлежи първоначалният индивидуален административен акт – решението, с което се отказва издаване на удостоверение. Компетентен да разгледа подадената жалба е административният съд, в района на който е седалището на органа, издал оспорения административен акт. Срокът за оспорване на издадено решение за отказ е четиринадесет дневен от съобщаването му. Мълчалив отказ може да се оспори в едномесечен срок от изтичането на срока, в който административният орган е бил длъжен да се произнесе. Когато решението или мълчаливият отказ са били оспорени по административен ред, сроковете започват да текат от съобщението, че по-горестоящият административен орган се е произнесъл с решение, а ако органът не се е произнесъл – от крайната дата, на която е следвало да се произнесе. Оспорване с искане за обявяване на нищожност на издадения индивидуален административен акт може да се прави без ограничение във времето. Жалбата се подава в писмена форма чрез органа, издал оспорвания акт и следва да съдържа следните реквизити: посочване на съда; трите имена и адрес, телефон, факс и електронен адрес, ако има такъв – за българските граждани; трите имена и адрес, личния номер – за чужденец, и адреса, заявен в съответната администрация, телефон, факс и електронен адрес, ако има такъв; фирмата на търговеца или наименованието на юридическото лице, изписани и на български език, седалището, последния посочен в съответния регистър адрес на управление и електронния му адрес; означение на оспорения административен акт; указание в какво се състои незаконосъобразността на акта; в какво се състои искането; подпис на лицето, което подава жалбата. Към жалбата се прилагат: пълномощно, когато жалбата се подава от пълномощник; удостоверение за съществуването и представителството на организация – жалбоподател; документ за платена държавна такса, ако такава се дължи; преписи от жалбата, от писмените доказателства и от приложенията според броя на останалите страни. В жалбата оспорващият е длъжен да посочи доказателствата, които иска да бъдат събрани, и да представи писмените доказателства, с които разполага. V. Такси Съгласно чл. 6, ал. 2 ЗМДТ във вр. с § 1, т. 2 ДР ЗА общините събират местни такси за услуги, които съгласно чл. 7 ЗМДТ, се определят въз основа на необходимите материално-технически и административни разходи по предоставяне на услугата. На основание чл. 9 във вр. с чл. 6, ал. 2 ЗМДТ общинските съвети приемат наредби за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги, като конкретният им размер се определя с приетите наредби, действащи на територията на отделните общини и в съответствие с чл. 8 ЗМДТ. За Столична община, на основание Глава трета, Раздел IV, т. I от Наредба за определяне и администриране на местни такси и цени на услуги, предоставяни от Столична община, за издаване на удостоверения се заплаща такса 10.00 лева на страница без включен ДДС. За община Варна, на основание Глава трета, чл. 78, ал. 1, т. 7 и съгласно Приложение № 2, Раздел VII от Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Варна, за заверяване на молби-декларации и за издаване на удостоверения за обстоятелствена проверка за имоти в регулация таксата за обикновена услуга, предоставяна в срок до 30 дни е 3.80 лева, а за бърза услуга, в срок до 14 дни е 5.40 лева. Съгласно чл. 78, ал. 2 от същата наредба, тези такси са с включен ДДС. За община Пловдив, на основание Глава трета, чл. 50 от Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Пловдив и съгласно Приложение № 12, т. 9 от същата, таксата за заверка на молба-декларация за снабдяване с нотариален акт по обстоятелствена проверка е 20.00 лева без ДДС. Съгласно чл. 21, ал. 3 АПК индивидуален административен акт е волеизявлението за издаване на документ от значение за признаване, упражняване или погасяване на права или задължения, както и отказът да се издаде такъв документ. Индивидуалният административен акт в случая е изразеното от компетентния административен орган волеизявление за издаване на искания документ – удостоверение. Волеизявлението може да бъде изразено изрично или чрез конклудентни действия – с издаването на документа на заинтересуваното лице – гражданин или организация. След издаване на удостоверението заявителят разполага с едно писмено доказателство, което му е необходимо да послужи пред нотариус в производството по извършване на обстоятелствена проверка за съставянето на констативен нотариален акт за право на собственост върху недвижим имот, придобито чрез давностно владение.