„Гравьор на сънища“ разказва историята на раздялата като щастлива вечност

3
Добави коментар
Sens-able
Sens-able

„Гравьор на сънища” e роман в три части, които за първи път се издават заедно  –  „Колекционер на любовни изречения”, „Малката светица и портокалите” и  „Последната рота на капитан Кок”.

Книгата разказва две истории едновременно: на жена с безброй мъже и на няколко мъже с една жена.

Сред  лабиринти от време преминават Грейс, бивша циркова актриса с тъмен поглед и ментова кожа, колекционерите на напълно необходими неща Матео Плюшкин и Леополд Пушкин, майсторът на сребро Йосифидиус Йо., високият пътуващ магьосник Наско Х., тъмната му сянка Негро Хосе,  Джордж Хоразиус, Джордж Закариъс, джентълмените на обира Бастиан Херце Монтоливо и Елвер Баняга, малките светци под балконите на Валпарайсо, красивите прахосници на имена Даниеле Синсероса и Франк Стенли, неуморният изследовател на носталгията Лемуел Кардингтън Суифт, както и любовниците от черен пипер в ротата на капитан Кок.

Всички търсят земи, в които любовните истории не се разказват докрай; където истината има хиляди лица и всяко едно  би могло да бъде както фалшиво, така и неустоимо вълнуващо, а щом е неустоимо и вълнуващо, то истината за него няма абсолютно никакво значение не само сега, но и никога, до самия свършек на дните, нещата и историите.

ОТ КНИГАТА

„Все още не знаеше, че от мига, когато срещнеш някого и го обикнеш, когато го залюлееш в мислите си, трябва за започнеш да се учиш да живееш без него; да проникваш в него, да се стичаш и изтичаш, да го вдишваш и издишваш,  все едно че него го няма и няма да го има, и никога не го е имало, и все едно някой ден ще изчезне и нищо няма да остане след него, както и нищо не е имало преди него. И в тази мисъл, че другият е невъзможен, освен в изключително кратките  мигове, когато махалото на всички часовници по света се успоредяват и човек може да надникне в светлия тунел между тях, ти можеш да влизаш като в стая, да поемаш въздуха ѝ в дробовете си, да раздипляш хоризонтите на миналото и бъдещето през прозорците ѝ, да усещаш сладостния вкус на следобедите и подареното безвремие, за миг да забравяш, че  умираш. Не разбираше. Не разбираше защо връзката ѝм трябва да приключва, когато никой от тях двамата не обиждаше любовта с претенции за вечност, и поради тази причина тя наистина можеше да бъде вечна.”„…знае, че тази жена не търси него и никога не го е търсила; не е търсила спомена за него, защото никога не е бил с нея и никога не се е случвал в живота й; и никой никого не е напускал, както и никога не са били в онези стаи в Амстердам или в Маракеш; и не са били никъде заедно, и никога не ще бъдат, защото любовта не иска доказателства, защото любовта е само пространство за преминаване без възможност да запомниш пейзажа, без възможност да го опишеш: без нелепо очакване за бъдеще.Тя не съществува. Той не съществува. Все още.”

[прочетете още от книгите]