САМОТА Самотни в стаята стоими мерим часове, минути.За миг се връщат нашите мечтивъв детството, във миналите музи.В дълбоката самотна тишинаизвира някакво спасение,отърсени от светска суетав душата се заражда вдъхновение.Понякога изпълнени с блаженствосе мъчим времето да спрем.А друг път пълни със проблемини гонят в делничния ден.Във нашата чаровна самотаосмисляме житейския си път.Копнеем за непреходни неща,а падаме в заблуди не веднъж.Изпълнени с житейска мъдростс годините се учим в чужди грешки,опитвайки се всячески да стигнемтака жадуваното съвършенство.
