Иде лято. Може и да не знаем кога ще дойде голямата жега, но няма никакво съмнение – филмът “Абсурдът ЦСКА” ще се излъчва на екрана български футбол като римейк. Нищо ново под слънцето – търси се треньор, гонят се една дузина футболисти, още толкова чакат да дойдат. Да се чуди човек за какво им е. В ЦСКА отдавна трофеи не са гарантирани, заплатите идват с месеци закъснение, а стадионът (ако въобще отборът играе на своя) е празен.
За “червените” фенове остана едната радост да злорадстват за провала на “Левски” на принципа “Може аз да не съм добре, но по-важно е Вуте да е зле”. Да ги съдиш? Няма смисъл. Техният филм отдавна е трагедия с елементи на ужас. През миналия сезон изживяха най-срамното отпадане в евротурнирите. Нямаше 11 картотекирани футболисти, но винаги се говори за надграждане.
И накрая – четат как последният мач е разследван от БФС със съмнения за уговорки. Всъщност съмняваше ли се някой в крайния му изход?
Поредното и последно “надграждане” бе обявено на 5 януари. ЦСКА тръгна към светли бъднини. Нека да видим кой на “Армията” как разбра и работи за “надграждането”.
Собствениците
Последната публична изява на Димитър Борисов и Иво Иванов бе да обяснят колко лош е Стойчо Младенов. Не ходел на работа, с него ЦСКА затъвал. Уволниха го без свян, както преди са правили с други легенди като Димитър Пенев и Любослав Пенев. Това е положението – който плаща, той поръчва музиката. Оказа се, че шефовете на “Титан” са платили едва една заплата на Младенов. И ако не беше безрезервната му любов към клуба, ЦСКА сега щеше да е без лиценз. “Титан”-ите трябва да скачат от радост, че треньорът се казваше Стойчо, а не бе Йешич. Сърбинът едва ли щеше да разсрочи парите си, колкото да се тупа в гърдите, че е от ЦСКА.
Борисов продължи да ходи на мачове, но мълчаливо. Без коментари пред медиите. Иванов изчезна. Вероятно има голяма доза истина в думите, че се е разграничил тотално от управлението на ЦСКА. След края на сезона нито един от двамата бизнесмени не е казал какво ще се случва с клуба през новия. Дали важи още офертата, че ЦСКА струва 14-15 милиона лева? Дали има някой кандидат-купувач? И дали “Титан” въобще има намерение да гради футболен гранд или просто отбор от средна ръка?
Президентът
През 2013-а да сте чули нещо от Димитър Пенев? Едно-две кратки изказвания и нищо повече. Че е президент без право на глас, е ясно на всички. Много стратегически Стратега е в изчаквателна позиция. За какво му е да се бърка в дуелите на тихия фронт между собственици, директори и треньори? Нали знаете, че когато ЦСКА няма кого да назначи за наставник, идва вездесъщият Димитър Пенев. Има ли сила за едно последно десет?
Директорите
Тук човек може да се хване за главата. Да ги започнем по старшинство. Венцислав Живков най-добре седи на мястото си. Дясната ръка на “Титан” като цяло се справя с документацията. Разбра, че силата му не е в изказвания след мачове и през новата година вече предпочита да мълчи. Разумно. Колкото Живков е тих, толкова другият изпълнителен директор по спортните въпроси Георги Илиев е гръмогласен. За съжаление повечето му изяви са оперетни. От първите 3-4 дни на годината до последното изхвърляне, че “Левски” е спечелил само мачовете, които не е купил. Следователно 2:1 над ЦСКА е уреден по думите Майкълови…
Но да беше само това. Илиев стартира с обяснение как Младенов няма да бъде уволняван. И какво стана? Собствениците просто и ясно му показаха, че не пее в хора. Майкъла прокламираше и как всичко зависи от него, а въпреки него дойдоха и Йешич, и Радуканов. Обясняваше как “Българска армия” ще бъде нашият “Олд Трафорд”. Какво направи? Една фасада и един ВИП. Обещаваше терени за децата, но не ги виждаме. Обещаваше сектор “Г” – няма го. Обещаваше модерно електронно табло… Ако някой го е видял, моля да се обади. Да, какво да очакваме от човек, който винаги е седял в любимия си ВИП и е нормално да се интересува само от него. Останалите – кучета ги яли. Със сигурност в един момент кранчето е спряло и средства за ремонти няма въпреки договора за концесия. Но с ВИП-а ли трябваше да започнат ремонтите? Майкъла непрекъснато повтаря думата “професионално”. Но професионализмът изисква да държиш на думата си, а не да обясняваш как бившите служители да не си искат честно заработените пари от любов към ЦСКА.
Аспарух Никодимов на хартия е спортен директор. Една от най-големите легенди на клуба бе доведен от Стойчо Младенов, но не си тръгна съпричастно с него. Първо ни обясни колко професионална подготовка води Йешич в Алания. А после – колко сбъркана била. Но заради огромните заслуги и белите му коси – за Паро дотук.
Емил Костадинов влезе в ЦСКА през задната врата. Не че неговата звезда в алеята на славата не свети достатъчно ярко. И до днес няма официално съобщение какъв точно е Костадинов в ЦСКА. Преди неговото влизане феновете се забавляваха със злобните престрелки с Георги Илиев. Занимавал се със спортно-техническата част. Кой води парада там – Майкъла, Емо или Паро? Май истинският спортен директор е старият – Димитър Борисов. Човекът, който сам взема решенията по селекцията и треньорските въпроси.
Треньорите
Само през 2013-а ЦСКА имаше трима треньори. Стойчо Младенов направи 90% от селекцията, но на 5 януари бе уволнен. Още преди Коледа се знаеше, че идва Миодраг Йешич. Но с бизнес обещание – да доведе Бранислав Никулич, сина на сръбския президент. Чрез него “Титан” искаше да влезе в сметосъбирането на Сърбия. Йешич обаче доведе шепа помощници без лицензи. Загуби първия мач от “Литекс” и след втория срещу “Черноморец” бе уволнен. Причините не са спортно-технически, макар че сърбинът отдавна е доказал, че не се задържа повече от половин година на едно място. “Титан” вече имаше готов вариант. Последният, с когото можеше да се замият очите на феновете – Милен Радуканов. Цяла есен BG Моуриньо обясняваше, че имал велики идеи за ЦСКА. Това предизвика Паро Никодимов (още не бе в клуба – б.а.) да каже, че ще му удари един шамар, за да спре да подлива вода на Младенов. Очевидно Радуканов добре си бе постлал пред “Титан” с обещания, че “вече ще слуша”. Но добър послушник не означава добър треньор. Милен се провали с гръм и трясък в най-реалния за спечелване турнир – купата на България. Когато “Лудогорец” и “Левски” започнаха да губят мачове, той не успя да бие нито един от двата тима. Страхлива и беззъба игра срещу отбора от Разград и 0:0. Безобразна тактика и 1:2 в последната минута във вечното дерби. С гола на Жоао Силва присъдата бе спусната – Радуканов няма да е повече треньор след края на сезона. Смях предизвика изказването му след 3:0 над “Пирин” в предпоследния кръг, че бил направил ЦСКА пролетен шампион. Колко жалко, колко комплексарско! Купа за това не се дава. А и да се даваше, първо трябва да я спечелиш. А когато знаеш, че в последния мач на “Локо” (Сф) е нужна победа… И когато играеш с юноши… Радуканов доказа, че не е ниво за ЦСКА. Може би някой ден ще е. Но първо да се понаучи в по-малки клубове. А не наесен да обяснява за великите си идеи, с които ЦСКА ще бие скоро “Ливърпул”.
Кой ще е новият? Последният слух за Костадин Ангелов-Лаптопа не изглежда сериозен. Но не бе сериозен и за македонеца Гьоре Йовановски. Говори се за италианеца Родолфо Ваноли, за негови сънародници, словенци, сърби… От толкова шефове никой дума не обелва, а другата седмица почва подготовката.
Звездите
Мишел Платини молеше през есента чрез фейсбук БФС “да му позволи да танцува на терена”. Такава самба завихри, че в ЦСКА ги заболя главата от нея. Бойкотира Стойчо Младенов за последния мач през 2012-а с благословията на “Титан”. После участва в преврата срещу Миодраг Йешич. А накрая не му харесваше и при Милен Радуканов. Обиждаше се постоянно на някого. Друга такава принцеса във футболни обувки няма. Явно само по име прилича на президента на УЕФА. През 2013-а Платини вкара 3 гола, два от които от дузпи – срещу “Ботев” (Враца) и “Пирин”. А за целия сезон ще му остане един паметен – при 2:1 над “Лудогорец” в Разград за купата.
След напускането на Тодор Янчев най-накрая Иван Бандаловски стана капитан на ЦСКА. Но продължи да си изкарва жълти картони. Не е сериозно национал да има 13 в един сезон и заради тях 6 мача да бъде наказан. Подобно на Платини, и Бандата има качества, но на първо място е характерът.
Звездите на ЦСКА бяха две момчета, които никога не показаха претенции. Играха всеотдайно все едно са родени в този клуб и може би затова ще си тръгнат – вратарят Томас Черни и халфът Саша Лукас.
Феновете
Те са разделени и объркани. На мачовете с “Литекс”, “Лудогорец” и “Левски” подкрепяха пламенно отбора си. И трите пъти бяха разочаровани. Очаквано последва отстъпление. В последните домакински мачове на стадиона имаше 100-200 души. А няма друг клуб в България, който да държи толкова високи цени на билетите за страховити битки като с гранда от Гоце Делчев. И тъй като феновете обиждат ръководството, май всички бяха доволни. “Няма хора – няма шумен протест!” – явно това е гледната точка на “Титан”. За тези не си заслужава да си даваме парите, смятат пък запалянковците. Една уродлива неписана договорка. Или симбиоза?
Бъдещето
ЦСКА отдавна е в коловоза на смъртта. Седмица преди първия сбор няма един обявен нов играч. Не се знае и кой ще е треньор. Не се знае дали “Българска армия” ще заприлича на нормална арена от Балканите (оставете приказките за “Олд Трафорд”, моля). Не се знае дори кой ще е собственик. Възможно е новата политическа ситуация в България да окаже влияние. Но всичко е в сферата на хипотезите. Иначе сезонът започва с по-малко отбори, конкуренцията ще е по-голяма, а ЦСКА изглежда като идеален участник в златната среда.
