Промени навиците си и ще промениш живота си

1
Добави коментар
Erol1001
Erol1001

Лиза Алън е любимка на изследователите в лаборатория за изучаване на мозъка в щата Мериленд, САЩ. На 34 тя пиела, пушела, била с наднормено тегло, с провалена връзка, преследвана от данъчните и без постоянна работа. Четири години по-късно изглеждала с 10 години по-млада, с 32 килограма по-лека, завършвала следването си и току-що си била купила къща. Какво се е променило в живота на Лиза? С търсенето на отговора на този въпрос започва книгата „Силата на навиците“ на Чарлс Дюиг. Но за автора нещата се случили по-рано. Като един от водещите разследващи журналисти на „Ню Йорк таймс“ той бил командирован в Ирак. Там се запознал с майор от американската армия, който успял да предотврати масови антиамерикански демонстрации по много странен начин. Наредил да се затворят всички павилиони за дюнери в района. И когато протестиращите огладнели, се разотишли. „Случката силно ме впечатли и реших, че си струва да проуча по-подробно темата – обяснява Дюиг. – Беше доста бавен процес, тъй като имаше многобройни проучвания на навиците, но беше трудно да се обединят в цялостна концепция. Никъде обаче не открих систематизирано изследване как можем да се откажем от вредните навици. Това е една от причините да напиша тази книга.“ Дюиг не описва сложни и скучни научни факти, а разказва увлекателни истории. За обикновени хора като Лизи и за успели като Майкъл Фелпс, за механизмите на странни рекламни кампании, за необичаен успех на водещи компании. Общото между тях е, че промяната е започнала с малка стъпка – един навик е заменен от друг. „Разбрах, че ние постоянстваме в привичките си, защото ни носят някакво удовлетворение – обяснява авторът. – Например пушенето или похапването на вредни храни. Човек го прави, за да си успокои нервите и да си достави ендорфини. Върви се по определена схема: появява се дразнител, следва рутинно действие и накрая – награда. Установих, че златното правило на промяната е да подменим рутинното действие. За да го направим обаче, трябва да асоциираме действието с положителна емоция. Експеримент, проведен сред хора, които искат да започнат да спортуват, показва, че процентът на тези, превърнали спорта в навик, е много по-голям, ако след тренировката си похапват шоколад. Защото са успели да убедят мозъка си, че след усилието ги чака нещо приятно. Важното обаче е постоянството – така в мозъка се оформя пътека, действието се извършва все по-лесно. И след време не е нужно да се залъгваме с награда.“ „Силата на навиците“ предизвиква огромен интерес в цял свят. Тя е сред Топ 100 на най-продаваните книги в САЩ от излизането си пред 2012 г., била е 37 седмици в Топ 1. Само за година има над 20 издания, преведена е на 31 езика. Критиката отбелязва отличното съчетание между научна фактология и увлекателен разказ. „Дори и да не решите да последвате указанията на автора за промяна, със сигурност ще се забавлявате много с това четиво. А и ще разберете как специалистите по маркетинг и реклама използват хитро механизмите на навиците и без да подозираме, ни манипулират да купуваме стоките им“, пише в рецензията за книгата „Уолстрийт джърнъл“. Животът ни е съвкупност от навици, казват психолози още в края на 19-и век. Но те не са съдба, не са предопределени. Които успеят да променят вредните и да активизират полезните, успяват в живота и в кариерата си. Други зациклят в повтарянето на едни и същи грешки. Както казва психиатърът Хорхе Букай, безумно е всеки ден да правиш едно и също, а да очакваш различен резултат. Ето и конкретен пример за това. „Две по-млади риби срещнали по-възрастна риба, плуваща в противоположната посока. Тя кимнала и казала: „Добро утро, момчета! Как е водата?“. Двете млади риби продължили по пътя си, но след известно време едната попитала: „Какво, по дяволите, е вода?“.“ Водата са навиците, несъзнателните избори и невидимите решения, който съставляват всекидневието ни. Видим ли ги, можем да променим пътя на водата.

ПЕПА ЙОРДАНОВА, в. „Всичко за жената“

 

4-те стъпки на бягствотоКаква е тайната формула за незабавна промяна на всеки навик? Де да беше толкова лесно. Формули има, проблемът е, че са хиляди. Затова Дюиг не дава рецепта за промяна на навиците, а дава рамка за разбиране на механизма им и напътствия в експеримента за тяхната промяна. Стъпка 1: Идентификация на рутинното действие.Учени са открили, че в ядрото на всеки навик стои елементарен цикъл от три компонента: знак, рутинно действие и награда. Когато започнал да пише книгата си, Дюиг имал навик всеки ден в 15 ч. да става от бюрото, да си купува кафе и шоколадови бисквити. Рутинното действие е ясно: отиваш в кафенето. По-трудно е да се определи кой е знакът, който пуска в ход това действие. Гладът? Скуката? Ниската кръвна захар? Нуждата от кратка почивка? Е, това всеки ще трябва сам да разбере, като анализира собствения си навик. А що се отнася за наградата, тя е ясна – бисквитите. Но дали наистина е така? За да откриете отговорите, трябва да експериментирате. Стъпка 2: Експерименти с наградите.Наградите ни въздействат, защото удовлетворяват копнежите ни. Но ние често не осъзнаваме копнежите, които мотивират повтарящото се поведение. Затова експериментирайте с наградите, съветва Дюиг и дава пример с битката си с бисквитите. l Първия ден не отивам в кафенето, а се разхождам в парка. l На следващия влизам в кафенето, но си купувам поничка. l Следващия път си купувам ябълка и я изяждам, докато разговарям с колегите. l После опитвам само с кафе. l След това, вместо в кафенето, отивам при колега да си поговорим. Схванахте ли идеята? Не е важно какво ще направите, а да тествате различни варианти, за да разберете какъв копнеж е в основата на навика ви. Когато се върнете на бюрото си (или затворите лаптопа след поредното неколкочасово висене в социалната мрежа), настройте алармата на телефона да звънне след 15 минути. Тогава се запитайте още ли ви се хапват бисквити. Ако сте изяли поничка, а още ви се ходи в кафенето, значи навикът ви не е мотивиран от копнежа за захар. Ако разговорът с колегата не е заглушил глада за бисквити, значи навикът ви не се диктува от желание за общуване. Стъпка 3: Разпознаване на знака.Трудно откриваме знаците, които отключват навиците ни, защото сме засипани от лавина от информация. Първо трябва да премахнем ненужните знаци. Добрата новина е, че науката може да ни помогне. Експерименти показват, че знаците са 5 категории: място, време, емоционално състояние, други хора, непосредствено предхождащо действие. За да откриете кой знак отключва навика ви, отговорете на въпросите за всеки ден от експеримента ви от Стъпка 2. Например за първия ден: l Къде си? (На бюрото си.) l Колко е часът? (15 ч.) l Какво е емоционалното ти състояние? (Отегчен.) l Кое друг е наоколо? (Няма никой.) l Кое е действието, предхождащо импулса? (Отговор на имейл.) Когато анализирате отговорите за всеки ден, ще разберете кой е знакът, отключил навика ви. Така Дюиг разбрал, че всеки ден в 15 ч. яде бисквити, защото е отегчен и му се ще да се разнообрази. Когато заменил бисквитите с разговор с колеги, неусетно отслабвал 15 килограма. Е, добавил и тичане вечер, но това е в резултат от анализа на друг навик. Стъпка 4: Съставяне на план.Сега вече можете да преминете към промяна на поведението си. За целта трябва отново да започнете да правите избор. Дюиг си направил следния план: всеки ден в 15 ч. да отива до бюрото на колега и да говори с него 10 минути. Той не проработил веднага. Веднъж имал работа, друг път всички били заети и не им било до празни приказки. Но постепенно си създал нов навик, който се автоматизирал и бисквитките изчезнали от живота му.

Пепа Йорданова, в. „Всичко за жената“

Пазарувай в MediaMall.bg – книги, музика, филми и абонаменти