Да отчета тортоправенето и сладкотворенето от последната седмица в обратен ред.
Мустаците на дядо
са от серията „Интерпретациите на Гло“. В оригиналната рецепта тестото е с мая, пече се с плънката, която, освен мармалада за намазване, включва и пласт от орехи, канела и белтък по средата. Но тъй като нито ми се ядеше сладкиш с мая, нито му разбирам на пустия хърватски и можеше да оплескам какво ли не, реших да си направя пандишпанено руло с каквото намерих по бурканите из дома – в случая някакъв конфитюр, който не можах да идентифицирам със сигурност ягодов ли е или къпинов. Намазах го и го завих след изпичане, а на мястото на ореховата плънка, (която ме изкушаваше твърде, но ми се връзваше във фантазиите единствено с шипков или ябълков мармалад, какъвто не ми се намираше в момента или от сини сливи, какъвто недолюбвам), отрязах и сложих парче пандишпан.
Самия пандишпан правих по същата рецепта, която използвах за
Прекрасната торта Грамофон
отпреди няколко дни
по рецептата на новата ми, турска блогоприятелка. В този пост е описана и на български.
Много хубава пандишпанена рецепта. Освен че е успешна, броят на всички продукти е кратен на 6 и лесно ги намалих, защото минифурната ми е с по-малък размер на тавата.
Пандишпаните са ми безглутенови, защото така се налага, знаете, но с най-калпавата, българска безглутенова смес са напълно автентични и съвсем прекрасни. Никакъв проблем! 🙂
Облизвайте се! (оплез 😀 )
