Звучи парадоксално: само допреди няколко месеца десетки хиляди гневни българи протестираха с такава интензивност, каквато отдавна не бяхме виждали по тези географски ширини. Тези протести бяха израз на недоволството от тежкото социално положение в най-бедната страна-членка на ЕС. Уличният натиск принуди правителството на ГЕРБ да подаде оставка, а няколко месеца по-късно същата партия получи най-много гласове на предсрочните избори. Така България се върна в изходната позиция, а недоволството продължи да се разраства, пише швейцарското издание.
Устрем, хвърлен на вятъра
В публикацията си „Нойе Цюрхер Цайтунг“ цитира доскорошната социална министърка в служебното правителство Деяна Костадинова, която казва, че не толкова тежката социална ситуация е извела хората на улицата, колкото липсата на прозрачност в действията на управляващите. България скача от криза на криза – глобалната финансова криза ѝ докара икономическа криза, а сега страната се намира и в криза на политическото доверие, казва Костадинова.
Мерките за намаляване на безработицата са определено най-голямото предизвикателство пред новите управляващи, смята доскорошната социална министърка. Вярно е, че по отношение на безработицата България стои много по-добре от повечето южноевропейски страни, но българите мерят с друг аршин – те знаят, че от началото на кризата безработицата в страната е нараснала двойно, пише „Нойе Цюрхер Цайтунг“.
Бедност и безперспективност
Като изоставени деца
По-нататък изданието цитира антрополога Харалан Александров, според когото „българите живеят не просто в едно бедно общество, а в едно обедняло общество“. Все повече хора губят всякаква надежда, че животът им ще се промени към по-добро. А това подкопава доверието в елитите. Много българи днес се чувстват като изоставени деца, които трябва сами да се борят за оцеляването си.
Причините за сегашната нерадостна картина в България се крият в недалечното тоталитарно минало на страната, смята Александров. В годините на централизираното комунистическо управление хората развиха тотална зависимост от държавата и отвикнаха да се грижат сами за себе си. А когато по-късно бяха поставени в условията на пазарна икономика, от тях вече не можеше да се очаква някакъв предприемачески дух. Всеки, който искаше да се възползва от новите възможности, предпочете да напусне страната, пише швейцарското издание. И прави следното заключение: От тази гледна точка февруарските протести могат да бъдат интерпретирани като опит на българите да си възвърнат контрола върху собствената си съдба – в една държава, в която демокрацията е само фасадна, а на гражданите не им е отредена роля в обществения живот на страната.
АГ, НЦЦ, Е. Лилов; Редактор: Д. Попова-Витцел
