Бюджетът на фирмата за развойна дейност представлява всъщност издръжка на екип, занимаващ се с разработки на нови машини.
© ГЕОРГИ КОЖУХАРОВ
Кризата се усеща в компанията, но за сметка на едни държави излизат напред поръчки от други. Машини за понички? Или пък уред за шоколадов дюнер? А може би фурна за печене на бретцели? Всички тези продукти звучат вкусно, обаче какво се случва, докато стигнат до вкусовите ви рецептори, и по каква магия се приготвят? Една казанлъшка компания знае рецептата, но това не е каква да е рецепта за забъркване на яйца, брашно и захар, а тази за производството на машините, от които излизат всички подобни гастрономически произведения.
„Хранмеханика“ е една от по-малките машиностроителни компании на Казанлък и сред тези, които правят по-специално оборудване. Освен за хранителната промишленост дружеството прави мебели за медицински заведения, подови сифони, метални парапети. Голяма част от продуктите им са разработени по поръчки на клиенти и са нестандартни, т.е. намирането им като евтина конвейерна продукция е почти невъзможно.
От стари към нови пазари
По тези причини компанията няма и твърди пазари и клиенти, които да обвързват по-голяма част от продукцията й за дълго време. „Продаваме в България, други страни от ЕС, в Турция, на Балканите, скандинавските държави, Израел. Имало е моменти, когато 90% от продукцията ни е за вътрешен пазар, друг път по-голямата част заминава за износ“, обясни инж. Цветан Владков, съсобственик и управител на компанията. Особеното на работата им, освен че се работи по поръчка, е и „привързването“ на клиентите, които разчитат и на части и поддръжка за вече закупените машини.
Дори и със специална продукция за бранш, който не е толкова засегнат от намалено потребление, кризата се усеща и от „Хранмеханика“, разказва Владков. Като цяло условията за бизнес стават по-трудни, а в държави, в които преди са продавали повече, сега поръчките са паднали доста. Например Испания, която преди години е била сериозен пазар за казанлъшката компания, от който обаче сега поръчки почти няма. За сметка на това растат продажби в други страни като Хърватия.
Рецепта за преборване с кризата няма, но поне има различни лекарства – от „Хранмеханика“ залагат много на постоянни нови разработки, по които работят и Владков, и отдел от технически специалисти. Лошата страна на спадналите поръчки се е отразила в намаляване на заплатите с 15% и съкращаване на петима служители. Сега в предприятието работят 30 души. Любопитната котка, която срещаме спокойно да наднича в цеха, ни е представена с усмивка като част от персонала.
Изплуване от кризата
Кризата не е попречила толкова на финансовото състояние на компанията през миналата година, показва отчетът й. Спрямо 2011 г. продажбите са паднали с близо 8%, но пък дружеството е излязло на малка печалба (42 хил. лв.) за разлика от предходната година, когато е имало загуба (виж таблицата). Дори и при високата безработица намирането на служители за „Хранмеханика“ не е лесно, макар че според Владков в сравнение с останалите машиностроителни компании при тях „не е толкова голям проблемът“. „Търсенето на хора с образование и умения се оказва трудно“, коментира той. За малък екип намирането на един или двама нови служители не е чак такъв проблем, но машиностроителният сектор хронично се оплаква и от липсата на специалисти, и от разминаването между придобитите в училище умения и реалните нужди на бизнеса. В момента на стаж в „Хранмеханика“ са ученици от професионалната гимназия в града по проект, финансиран с европейски пари.
По думите на Владков учениците няма къде да натрупат стаж и наученото в училище не е адекватно на това, което трябва да вършат после, когато започнат работа. Той посочи нуждата от по-близка връзка между производствените предприятия и учещите се, за което всъщност редица бизнес организации настояват от години. Засега допирните точки не са толкова много, а липсата на специалисти принуди например германски компании да организират собствени училища за бъдещите си служители.
Самият Владков наред с управлението на дружеството участва активно и в разработките на продуктите заедно с другите специалисти. Бюджетът на фирмата за развойна дейност всъщност е този за издръжка на отдела, занимаващ се с новите машини. Владков наследява и компанията, и професията от баща си, който я основава още в края на 80-те години, когато със специален указ е разрешена частната инициатива. И досега собствеността на „Хранмеханика“ си остава семейна.
Финансови показатели 2012 2011 Печалба/загуба 42 -75 Общи приходи 1 024 1 110 Разходи 982 1 185 Дългосрочни дългове 0 0 Активи 781 728 Източник: отчет на дружеството
