Кирил Сакскобургготски: Още не съм срещнал нова голяма любов

1
Добави коментар
alexpopov
alexpopov

С Кирил Сакскобургготски в Лондон разговаря Алексения Димитрова

– Следихте ли последните събития в България, Кирил? – Да, макар и не в детайли. Но имам много приятели в България и българи, които живеят извън страната, чета новините. Така че да – може да се каже, че следя това, което става в България.

– БСП сформира правителство, а новият министър-председател е експерт в областта на икономиката. Успяхте ли да се запознаете подробно с програмата му?

– Наистина е шанс да се сформира правителство, защото липсата на кабинет може би би бил по-лошият изход. Затова фактът, че се задава ново правителство, е важен и това е късмет. Колкото до програмата, това са все пак първите дни след обявяването на решението. Видях доста коментари за тази програма в медиите и доколкото разбирам, тя съдържа това, което хората очакват, защото много от тях не се чувстваха добре.

Приоритет №1 трябва да бъде да се подобри ситуацията в страната.

– Кои добри практики от последните правителства, включително и това на баща ви, трябва да се запазят и следват на всяка цена и кои трябва да се избегнат и променят със сигурност?

– Различното време изисква различни практики. Много неща се случиха в последните години. Страната и политическата система претърпяха значителни промени в последните 20 г. демокрация. Икономическакта ситуация и предизвикателствата се промениха също. Това правителство идва на власт във време, когато глобалната икономика преминава през период на трудности и това е видимо особено в Европа, която е главният търговски партньор на България.

Тъкмо тези трудности са нещо, с което това правителство трябва да се справи. Добрата новина е, че ситуацията в Европа може би започва да се подобрява и има мнение, макар че то не се споделя от всички, че има възможности за икономически растеж, което обхваща и България. Това може да се случи в близки срокове, да кажем, в следващите 6 месеца и да продължи през следващите 4 г., колкото е мандатът на кабинета.

Мисля, че нещата ще започнат да се подобряват в световен мащаб, което ще рефлектира и в България. Мисля, че вече видяхме и минахме през най-тежкия период. Затова най-важното за това правителство е да бъде прагматично, да бъде нащрек и да вложи усилия и мотивация да си върши професионално работата.

Вие знаете, че професионализмът е важен във всяко начинание.

– Говорите за следващите 4 г. Значи сте оптимист, че този кабинет ще устои 4 г. – Да, България има доказана история на правителства, които управляват за дълъг срок. Но, разбира се, зависи и от обстоятелствата, а в някаква степен – и от политическата система. Различните страни имат различни вариации на парламентарно представителство и демократични правила, които водят до повече или по-малко стабилни правителства в зависимост от обстоятелствата. Няма едно магическо решение.

Мисля, че в България, заради ситуацията в страната и начина, по който се случва парламентарното представяне, може би е по-трудно да се установи естествено мнозинство, за разлика от страни като САЩ и Великобритания, където има 2 големи партии и останалите са много малки.

Но е ясно, че е много важно да се достигне колкото е възможно по-голяма стабилност. Необичайно е, че нито едно правителство в България някога не е било преизбирано. Това го приемам като резултат от системата на демокрация в страната.

Обаче е истина, че това понякога съкращава програми и инициативи. Защото някои реформи и програми изискват повече от 4 г. и е трудно да бъдат постигнати, когато правителствата се сменят. Затова ще кажа отново – колкото по-голяма стабилност, толкова по-добре.

– Този съвет е май повече към избирателите, отколкото към политиците. Какво бихте посъветвали българите? – Моят съвет би бил да бъдат търпеливи, а също и реалисти. Това е труден период с трудни обстоятелства. Има нещо, което може би българите не осъзнават – че колкото по-внимателни в  своите харчове са последните няколко  правителства  от въвеждането на валутния борд насам, толкова по-добре – това не позволи да се изпадне в ситуация, при която има дефицит.

Говорейки в тази посока, България трябва да е много щастлива, че не стигна до положението на Гърция, или не  се случи това, което се случи в Кипър. Не знам дали българите си спомнят събитията през 1996 г.

Едва ли много хора биха искали отново да се повтори онази ситуация. Затова трябва да се подхожда внимателно. В същото време определено могат да се подобрят нещата по отношение на ефективността на работата на кабинета, на количеството на прилагане на различни практики, за да могат целите да бъдат постигнати.

– Потвърждавате мнението на други анализатори, че всяко правителство е по-добър вариант от липсата на такова…

– Да, да, определено. А в случаите на коалиционно правителство, каквото има в момента и в Англия, е важно компонентите, т.е. политическите сили, които влизат в състава на кабинета, да подхождат зряло, да кажем – патриотично, в смисъл да наредят приоритетите и да видят кое е правилно за страната, вместо да се ръководят от чистата политика. Това винаги е било предизвикателство, но може да бъде направено.

Окуражавам кабинета да се фокусира върху най-доброто за нацията, вместо върху чистата политика.

– Може би трябва да се направят и някои компромиси…

– Точно, макар че това, както всички знаем, винаги е много трудно. Но често е необходимо. И е важно.

– Какво очаквате от новия кабинет?

– Че ще бъде постигнато съгласие за приоритетите и за това, което трябва да бъде направено. Вярвам, че ще си свършат работата.

– Винаги сте насърчавали българските управници в своите интервюта и публични изяви да работят България да бъде разпознаваема. Очаквате ли задръжки сред инвеститори заради това, че дойде кабинет е с мандат на БСП?

– Не, не, не. Ние сме имали социалистически правителства и преди. В днешно време е ясно, че правителствата са по-скоро център-ляво или център-дясно.

Доколкото виждам, това правителство има ясна визия, че трябва да работи и да фокусира своето внимание за икономически растеж, за създаване на работни места и за развиване на бизнеса. Не мисля, че правителство, създадено с мандата на БСП, би било проблем. Хората, които ще се занимават с това, са хора с опит, с определена международна видимост и разпознаваемост. Така че от тази гледна точка не виждам да съществува допълнителен проблем.

– Какъв е образът на България сред европейските и световните инвеститори сега?

– Има хора, които отдавна работят или правят бизнес в България в една или друга степен, каквито са много мултинационални компании. Най-общо погледнато, цялостният отзив за  България е много позитивен.

Има хора, които познават страната България и говорят добре за нея, което винаги е добре, когато попаднем в ситуация като тази в последните месеци. Има, разбира се, и хора, които никога не са имали шанс да работят с България и нямат нито позитивно, нито негативно отношение, просто защото не я познават.

Така че колкото повече се прави България да става по-видима за чуждестранните инвеститори, толкова по-добре. Всякакви дейности като туризъм, работа на търговски центрове зад граница, привличане на българи, които учат и завършват в чужбина, или на българските общности зад граница, са чудесна възможност.

Всички те могат да направят много, за да повишат имиджа на България. Откровено казано, като се има предвид размерът на страната, мисля, че и сега България има добра разпознаваемост.

– Като почетен председател на българския Сити клуб в Лондон сте известен със своята продължаваща дейност по разширяването на имиджа на България. Ако сега ви потърсят за съвет, какви добри черти на България ще подчертаете в този момент?

– Има много неща, за които страната трябва да бъде похвалена. Първо, разбира се, е географското положение. България има привилегията да се намира на кръстопътя между Европа и Азия, което е уникално с оглед на възможностите за бизнес контакти и културни дадености. Това определено е най-голямото предимство.

Освен това има много качествена работна сила и инвеститорите са информирани за това – нещо, което също е голямо предимство. България има добър данъчен режим и е видимо добре функционираща страна.

Приятна е за хората, които идват в нея. Без съмнение има много привлекателни черти. Въпрос на време е още хора да осъзнаят тези предимства на България и да изберат да правят бизнес тук вместо в други дестинации.

– Бихте ли добавили към предимствата на България добрата фискална дисциплина?

– Да, разбира се. В сравнение с това, което се случва в други страни и в сравнение с проблемите, които имат хората там, дори на българите нещата да не им изглеждат много добре, има доста голяма разлика и инвеститорите осъзнават това.

Затова правителството трябва да продължава да работи в тази посока да разберат инвеститорите, че България е сигурна страна, без дългови и други проблеми, каквито имат Гърция, Словения, Унгария, Чехия. Това е важно – инвеститорите се боят да инвестират на нестабилни места, каквото се оказа Кипър например. Дори инвестициите да са евро, се оказа, че еврото в Кипър не е това, което е в Европа. Имайки предвид казаното, България е в доста добра позиция.

– Плоският данък у нас бе иницииран при правителството на вашия баща, а неговият приятел Стив Форбс изрази в интервю за “24 часа” подкрепа при въвеждането му през 2008 г. Трябва ли да запазим плоския данък?

– Личното ми мнение, понеже аз обичам семплите неща, е, че колкото е по-семпъл един данък, толкова по-добре. В същото време добре разбирам хората, които опитват да намерят други аргументи.

Има, разбира се, милион причини за въвеждането на различни данъчни ставки. Но има проучвания, включително и академични, които показват трудностите на определени правителства да събират данъците, когато ги повишат. Затова окуражавам хората и експертите да погледнат на този въпрос комплексно и вярвам, че новият кабинет ще го направи.

– Вашите приятели знаят, че сте свързан с България чрез вашия баща. Търсят ли съвети за страната и за евентуални инвестиции тук?

– Наистина получавам много въпроси и от хора, които живеят в България и търсят връзка с чуждестранни инвеститори, както и обратното. Това не е моята професия, защото аз си имам работа и очевидно не мога да направя много.

Затова обикновено им помагам да влязат в контакт с хора, на които това им е работата и могат да ги свържат с инвеститори или да ги посъветват за условията за правене на бизнес в България. Често им казвам да се свържат с търговската камара, или с търговските представителства.

Като плюс, разбира се, винаги ги насърчавам, че България е добро място за правене на бизнес, че това е демократична страна с добре образовани хора, на които може да се разчита. В други случаи хората, които се обръщат към мен, просто търсят конкретна информация и ги свързвам с институция или хора, които могат да помогнат.

– Наскоро в интервю за “Ел паис” баща ви каза, че една от грешките му е била, че е обещал да регулира страната за 800 дни. Обсъждали ли сте някога с него тази цифра?

– Не, не наистина. Мисля, че това не е нещо, което може да се измери количествено. Разбира се, времето е важен фактор, но трябва да отдадем дължимото на това, което бе направено през този период. То се вижда и, по ирония, може би бе дори повече от други периоди от време. Но понеже някои от постиженията не са неща, които могат да бъдат измерени по този начин – защото това е един продължаващ процес, имаше такива, които се хванаха за думата. Хората трябва да бъдат реалисти, да бъдат търпеливи и да продължат да работят.

– Президентът Петър Стоянов ви привлече официално като икономически съветник, но не и баща ви. А вие, с вашите експертни знания, можеше да му дадете добри съвети. Говорили ли сте макар и неофициално как да се подобри икономиката на страната?

– Баща ми с право бе много внимателен да не включва членове на семейството ни в каквито и да е дейности или да ни позволява да правим бизнес в страната по времето на своя мандат. И той беше прав.

Да допуснем, че го правехме, а ние не го правехме, защото нещата наистина бяха много деликатни, всеки щеше да мисли, че имаме специални привилегии. Независимо от това, че нямах никаква дейност и бизнес в България, подчертавам, никаква, си спомням, че в медиите се появиха какви ли не публикации.

След тях често ми се обаждаха, или срещах хора, които казваха: “Но аз четох в медиите, че ти се свързан с този човек, или участваш в този бизнес…” И аз им казвах: “Не съм, повярвайте ми.” Всеки, който познава моята работа и всекидневните ми задължения, знае, че  нямам възможност  да се занимавам с бизнес.

Иначе не е необичайно политиците да включват членове от семейния си кръг в правителствата, но това винаги е деликатно. Мисля, че баща ми на тази позиция взе едно добро решение, че това не е добра идея.

– Къде и кога планирате ваканция? – Надявам се да успея да откопча няколко дни и да отида до Майорка. Но децата растат, имат ангажименти, техният социален календар е много претоварен, така че наистина е много трудно за всички ни да нагодим времето и да се съберем.

Затова все още има дебати какво и кога да направим. Те ще работят през лятото, имат планове с приятели, но се надявам да намерим няколко дни, в които да бъдем заедно.

– Голямата ви дъщеря Мафалда се изявяваше като певица и композитор. Има ли нови песни?

– Да, така е, но напоследък тя бе много заета, за да завърши училище и да получи най-добрите бележки, за да може да отиде в добър университет.

– Къде ще учи от есента? – В Бостън.

– Нещо свързано с музика, с изкуство? – Да, точно.

– А малката Олимпия? – Олимпия учи по френската образователна система, ще прави бакалореат и ще бъде заета с това през целия юни. Никак не е лесно, защото става въпрос за една междинна степен, включваща математика, и наистина трябва да учи много. Но се надявам да премине през това изпитание с добри бележки.

След толкова много учене мисли да вземе една свободна година преди университета, в която да поработи, да учи езици. После иска да продължи в университет в Америка, но обмисляме възможността да иде за 1 г. на обмен в Американския университет в България.

Това е страхотна възможност да прекара известно време в родината на семейството си, да опознае България, да научи малко български и да срещне хора от други страни, защото там има студенти от толкова много места, като например Централна Азия, които иначе не би могла да срещне. Не сме имали възможност да говорим надълго и нашироко, но мисля, че и тя ще е убедена, че е добре да направи това.

– А синът ви – Тасило? – Той е още дете, само на 11 г., но работи здраво. Учи във френския лицей и не му е никак лесно, защото това не му е майчин език. На практика това е трети език за него заедно с испанския и английския. Но прогресира бързо и виждам, че прави това, което трябва.

– Срещнахте ли нова любов? – Все още не съм срещнал нещо много сериозно, но съм късметлия, че имах възможност да срещна няколко прекрасни дами, земни, мили, спортни натури, естествени, каквито харесвам.

Пазарувай в MediaMall.bg – книги, музика, филми и абонаменти