Ованес Торосян – фамилно обременен с талант

1
Добави коментар
KameliaNew
KameliaNew

И той, и брат му Тигран градят забележителна кариера на сцената и в киното, макар да проговарят български чак в началното училище.

Някои семейни хроники са драматични, други са безлични, може би просто защото няма кой да ги разкаже умело. А има и такива, които приличат на приказки с щастлив край. Каквато е и фамилната история на актьора Ованес Торосян. На всичко отгоре е поучителна, защото главните Точно преди 20 години, през далечната 1993-а, на забутаното и невзрачно тогава софийското летище пристигат със самолет от Москва братята Торосян. По-малкият Ованес е на 6, по-големият – Тигран, е на 10. Баща им Магърдич вече от няколко месеца е в София, за да подготви изселването на семейството от Ереван. Прогонва ги разрастващия се по онова време военен конфликт между Армения и Азърбайджан. Изборът на нов пристан не е случаен – Магърдич има българско потекло. Бащата на неговата майка, прадядото на братята Торосян, е българин. От баба си обаче братята не знаели друга дума на български освен „кисело мляко“.

Първото софийско жилище на семейството е в квартал „Надежда“ и понякога братята Торосян се шегуват, че са научили българския от тамошните циганчета. Всъщност момчетата учат в 76-то СОУ „Уилям Сароян“, известно като Арменското училище. Но може би същинската заслуга да овладеят добър български език има Ники Априлов. Театралните гени се обаждат най-напред у по-малкия Ованес и той започва да посещава актьорската школа на Априлов в Двореца на децата. Брат му, като по-голям, имал грижата да го води дотам и да го прибира после. И след като веднъж го гледал да играе в представление, решил и той да се пробва на сцена. На Тигран му се отворил парашутът само заради по-малкото братче, иначе Ники Априлов хич не го харесал понеже носел обеца на ухото, кубинки и рокаджийски дрешки. Двамата играли в две постановки на студиото и после Тигран кандидатствал в НАТФИЗ.

Артистичният ген във фамилията има стари корени. Прабабата и прадядото на Торосян по линия на майката Карине са били артисти в Грузия. Даже им е било присъдено званието „заслужили“. А дядо им, пак по майчина линия, бил приет да учи актьорско майсторство, но така и не завършва. Семейството му остава без баща и той, като най-голям, трябвало да прекъсне учението и да работи, за да издържа останалите. На свой ред Карине също кандидатства театрална режисура, но се отказва по време на изпитите и става литератор.

Братята Торосян разказват, че в многобройната им арменска фамилия има още двама дядовци, този път по бащина линия, които се изявявали като оперни певци, макар и без дипломи. Един от тях, освен от операта, бил изкушен и от литературата и пробвал перото си в писане на разкази, романи и театроведски статии. Бащата на Ованес и Тигран – Магърдич, и брат му Сукиас, сега известен карикатурист в Армения, също играели в оперни постановки в Армения. Дори през 80-те, още преди злощастната война, открили свой частен театър, който действал до 1992 г. В него играела цялата рода – лели, дядовци, баби.

Любопитен щрих в семейната хроника е, че Магърдич има и роля във филм – епизодична, в италианска продукция, снимана в България. Докато чакал синовете му да се явят на кастинг, един от продуцентите случайно го мернал и го харесал. Но когато Тигран се запътил да кандидатства в НАТФИЗ, баща му не хранел големи надежди, че ще го приемат – смятал, че българският ще го препъне. Не познал. Самият Крикор Азарян, който бил в изпитната комисия, отказал да повярва, че момчето само за осем години е научило толкова добре езика. Между другото, Ованес и Тигран до ден-днешен говорят помежду си на арменски.

Вече студент, по-големият брат повлякъл крак и отворил вратите на Академията за по-малкия. Ованес още като ученик идвал на представленията на Учебния театър и на занятията на брат си, много от преподавателите добре го познавали. В крайна сметка и двамата завършили актьорско майсторство при Пламен Марков, само че в различни випуски.

Ованес си спомня, че през първия семестър всички му викали Тигран и все трябвало да обяснява, че е Ованес. Странни случайности и обстоятелства преплитат и по-нататъшния професионален път на братята. Днес познавачите на тяхното творчество смятат, че Тигран е по-отдаден на театъра, докато актьорската съдба на Ованес е свързана повече с киното. Вярно е, но и не съвсем. Първи Ивайло Христов дава роля на Ованес във филма „Приятелите ме наричат чичо“ (2006). После зрителите му се възхищават в „Източни пиеси“, „Тилт“ и „Аве“. По ирония на съдбата снимките на „Аве“ започват с Тигран, но се протакат, той позастарява и преотстъпва ролята на брат си.

В „Тилт“ пък първоначално Тигран бил одобрен за ролята на Дъвката (изиграна от Александър Сано), но понеже твърде си приличат с Ованес (Гого в „Тилт“), Тигран се отказва да участва. Иначе Тигран е играл и в „Кецове“, и в „Малка хроника“, а тв зрителите добре го помнят от последния сезон на „Седем часа разлика“, където се превъплъщава в гадничкия следовател Христов.

Ованес още не е склонил да влезе в някой от новите тв сериали, но в момента може да го гледате на сцената на Народния театър – в „Хамлет“ на Явор Гърдев, в „Идиот 2012“, както и в спектакъла „Истина отвъд полярния кръг“ на сдружение „Реплика“, създадено от него и други млади и популярни актьори, като Ивайло Драгиев, Благой Бойчев, Милко Йовчев. Тигран пък е сред звездите на Театъра на армията. Братята играят и заедно – в постановката „Белградска трилогия“ на сдружение „Реплика“. Изглежда, че артистичният ген на Торосян ще се прехвърли и към следващото поколение.

Синът на Тигран и куклената актриса Ивет Лазарова – Давид, още не е тръгнал на училище, но вече е направил първите си изяви пред публика. Буквално е проходил на сцената на Старозагорския куклен театър, където е работела майка му. Двамата с Тигран участват в „Кръщене“ на Камен Донев – Давид е детенцето, което кръщават. Колкото до 6-месечната Йоана, дъщеричката на Ованес, е още много рано да се каже коя муза я е орисала. Но и майка Удивително е как в една артистична фамилия двама братя правят кариера без да делят територии, без да си съперничат и да си завиждат. Напротив, винаги се съветват и често са си първата публика един на друг. Казват, че в добрия смисъл на думата между тях има и надцакване, но то е, за да защитят честта на фамилията, защото малкото ти име някой може и да не го запомни, но фамилията е най-важната.

Автор: ЯНА МИЛАНОВА, „Всичко за семейството“

Пазарувай в MediaMall.bg – книги, музика, филми и абонаменти