Ало, ало…*

5
Добави коментар
Kichashki
Kichashki

В един забързан и все по-забързващ се свят, телефонът се е превърнал в продължение на ръцете ни. Възможно е да излезеш от вкъщи без ключове, но е крайно невероятно да си забравиш телефона у дома. Магията на телефона е, че в една човешка длан се събира целият свят. Проблемът е, че колкото е освобождаваща комуникацията, толкова е и заробваща. От хора, властващи над света посредством технологии, ние се превърнахме в хора, подчинени на технологиите, без които като че ли Земята ще спре своето движение. Дарът се превърна в проклятие.

Многократно съм се чудил, как ли през Средновековието хората са си уреждали срещи, как са пътували, как са се договаряли и търгували в различни градове и паланки. Липсата на технологии е довела до високи нива на изобретателност, както и до спазване на елементарни принципи за точност и яснота. Сега дори и да закъсняваш, няма проблем – един телефон предупреждава за забавянето. Ако пък нещо не се разберете за мястото на срещата или за последователността от действия, които сте се договорили да извършите – просто звъните един телефон и се изяснявате. Преди изобретението на Александър Бел да придобие такова главозамайващо влияние върху света… това е било невъзможно. Ако срещата ви е по залез, то по залез трябва да сте там. Ако сте се разбрали да размените килограм боб за килограм тиквички, то разменяте боб за тиквички, а не ряпа за праз. В един свят, лишен от лукса на бързата комуникация, няма място за неразбирателства, недоразумения и неточност.

Телефонът ни даде достъп до света, но допускайки го до себе си, ние изхвърлихме много неща, за да освободим място за звънтящата електронна кутийка. Станахме небрежни, невнимателни и най-вече – изгубихме изобретателността си. Кому е нужно днес да помни пътя до парка на край града – имаме си GPS на телефон. Писма ли? Имаме си смс-и. А със смартфона, който е най-ползваното, най-полезното и най-заробващото човешко изобретение… мейлите ни преследват минута по минута, Фейсбук е на един апликейшън разстояние, а приложенията, игрите и забавленията са неизброими. Човек може да не става от кревата си, но с един читав iPhone или Blackberry… да управлява света. Добре, че Господ си знае работата – представете си Хитлер с iPhone?!

За злото ми е думата. Когато имаш устройство толкова могъщо, че се превръща в своеобразна кристална топка, която владее минало, настояще, бъдеще, всичко, което е било, е и ще бъде, всеки бит информация… тогава става много по-лесно да си злодей. Телефонни измами, кражби, координирани терористични атаки, нападения – с един хубав телефон всичко е възможно. Да, знам, те и добрите във филма имат хубави джаджи – на Джеймс Бонд телефона му стреля, взривява и подслушва едновременно. Полицията може да подслуша разговорите на използващите телефона за престъпления. Но, когато полицията слуша злодеите, какво ѝ пречи да слуша и нас? Видяхме, че в държава с нестабилни демократични устои е възможно да бъде слушан всеки, за всичко, по всяко време. Дори и когато се прави за добро, то пак може да служи за зло.

Александър Бел ни връчи две неща. Клетка с фототапет на света и желание. Клетката е илюзията, че светът е в ръцете ни, докато всъщност ние сме в една затворена стая. А желанието… е, желанието е никога да не излезем от нея. Защо ни е, като там, в клетката, имаме света? Не ме разбирайте погрешно. Аз си харесвам клетката. Не мога без нея, не мога без мейлите на всеки час, звъненето по време на хранене, смс-а от пиян приятел в 2 през нощта. Клетката си ми харесва. Но това не я прави по-малко клетка.

*Не се опитвам да пиша есе, с което да стана журналист, след като видяхме, че това е темата на изпита днес. Просто разсъждавам, пък дано разсъжденията ми ви харесат.