Снимка:
Thinkstock
По време на криза най-трудно е да запазиш себе си.
Да запазиш същността си, да запазиш човещината. Сякаш отдавна сме изгубили правилния път.
Продаваме себе си всеки ден малко по малко. Някои продават вота си на изборите, други продават телата си.
Трети едва се задържат на ръба, продавайки органи, за да изхранят семейството си.
А за други хора, не е останала дори едната надежда, че нещо може да се оправи – те нямат какво още да продадат, затова изгарят себе си, мислейки, че с тях ще изгорят и проблемите им.
Онази малка Надежда – онази, която стои най-отдолу в кутията на Пандора, сякаш хората дори не я виждат, заравяйки глави в болестите и проблемите над нея.
Но не, няма да говоря повече за това!
Няма да чакам бялата лястовица, а сама ще си създам такава!
Ще я проектирам мислено в този текст и ще я пратя към всички, които четат това.
Защото, приятели, Вие сте прекрасни! Никога не губете смисъла на живота си – той е единственото, което политиците и монополите, не могат да ви вземат!
Не се предавайте, защото докато има хора със свободни духове и хора, които обичат, ще я има и бялата лястовица, ще съществува и надеждата в нас!
Четири века по-късно монологът на Шекспир „Да бъдеш или не“ все още е актуален.
А какво би написал Шекспир днес?
Не знам. Но знам, че светлината сияе само в тъмнината!
Бъдете светлина за хората около вас, не допускайте отчаянието в своя живот или този на вашите близки.
Бъдете любов, бъдете целувката сутрин, бъдете топла прегръдка и широка усмивка, бъдете дъгата след дъжд, бъдете красотата в живота.
Бъдете…
Но никога, никога, никога не избирайте втората половина от въпроса.
Бъдете вдъхновение.
С любов към Edna читателка,
Автор: Гергана Мартинова
Edna търси най-талантливите писатели сред своите читатели! Изпращайте специално написани за нас
текстове на [email protected],
а одобрените ще публикуваме в рубриката „Из edna@“.
