Варикоцеле
Определение
Варикоцелето е представлява дилатация на пампиниформения плексус на вътрешната тестикуларна вена.Варикоцелето е една от най-честите причини за нарушена оплодителна функция на тестиса.
Варикоцелето възниква при около 15-20% от мъжете общо и при около 40% от мъжете в репродуктивна възраст.
Етиология
В около 80%-90% от случаит варикоцелето възниква в ляво, (възникващото вдясно варикоцеле е алармиращ сигнал за тумор в ретроперитонеума). Причините за това са основно три:
– ъгълът , под който лявата тестикуларна вена се влива в реналната вена
– липсата на ефективни антирефлуксни клапи по хода на вената
– повишеното налягане в v. renalis sinistra поради леката компресия от a. mesenterica superior и aorta abdominalis (анатомична особеност позната като nutcracker effect).
Варикоцелето се дели най-общо на три типа по отношение критерия големина:
– силно изразено (установява се визуално)
– умерено изразено (устновява се посредством Валсалва маньовър, без вертикализиране на тялото)
– слабо изразено (установява се само с вертикализиране на тялото)
Патофизиология
Множеството теории, целящи обяснение на механизма на увреждане на тестиса при варикоцеле акцентират на:
– увеличеното налягане,
– хипоксемията,
– хипертермията,
– токсичното въздействие на метаболитните продукти – в кръвния ток локално.
Клиника
Най-често болните съобщават, за „подуване“ в съответната скротална половина, при палпация – чувство за „опипване на торба с червеи“, дискомфорт дефиниран като –болка или тежест.
Тези оплаквания екзацербират при активни движения, (напр. при продължително седене или бягане), при топли бани и др.
Диагноза
– физикално изследване
– ехография
– Доплер-сонография
– КТ
– венография
Лечение
Медикаментозното лечение на варикоцелето е неефективно. Правят се експерименти за неутрализиране на негативното влияние върху тестиса посредством употребата на антиоксиданти и средства подобряващи оксигенацията, но те до момента са безрезултатни.
Съществуват пет основни техники за облитерация на варикоцеле:
– ингвинален достъп
– ретроперитонеален достъп
– субингвинална инцизия
– лапароскопски метод-чрез налагане на клипси
– трансвенозна емболизция.
Всеки един подход има своите предимства, но най-често предпочитан е ингвиналният. Наблюдаваното ниво на рецидивност е от 0% до 10% и най-често се дължи на пропусната нелигирана колатерална вена.
Усложнения
Най-честите компликации при хирургичните процедури и при емболизацията са:
– инфекция
– хематом
– хидроцеле
– атрофия на тестиса.
Причината за възникване на хидроцеле следоперативно са лигираните лимфни съдове, ето защо те трябва внимателно да се сепарират от тестикуларните артерия и вена.
При емболизацията на тестикуларната вена, понякога наблюдавани усложнения са:
– тромбоза,
– перфорация на стената на вената,
– локална реакция спрямо контраста.
Източник – Puls.bg
