Натежали са вече очите ни.
Есента се прокрадва в нас.
Медът намокрил устите ни.
Е, вече заместен от фас…
Обичта ни, изтекла от вените,
Бавно търси пътя назад
И лута се още във гените
Чудесният нашенски ад.
А децата ни, бедните,
Шега ли са или поглед назад?!
