BGDance – Българският прозорец към света на спортните танци! » Интервюта » Интервю с Дони Бърнс – Част Първа

5
Добави коментар
jivko
jivko

Източник: www.dancesportinfo.net
Превод: Константин Георгиев

Дони Бърнс MBE*– Част 1

от Англия

с жена си Никол и кучето си,
Златен Ритрийвър

Dancesportinfo: Да говорим с теб за танци е нещо специално. Пол Килих беше казал в една “скандална” статия, че на световните шампиони се гледа като полубогове. Така че, ако съпоставим това към теб, ти трябва да си поне Бог! (Дони се смее). Та, отвъд любопитството, има ли някой друг в историята на танците, който има повече титли от теб?

Дони Бърнс : …(замисля се) Не мисля. Мисля, че най-близо до мен, със само една титла по-малко са Бил и Боби (Ървин – бел. ред.). За нещастие Боби не е между живите вече, което е една трагична загуба … на икона. Та, не мисля, че има по-титулувани от нас, Гейнър (партньорката на Дони в продължение на дълги години – Гейнър Фейруедър – бел. ред.) и аз държим рекорда притежавайки 15 световни титли.

Dancesportinfo: 15? Мислех, че са 14?

Дони Бърнс : Не, 14 Световни титли за Професионалисти – Латина и една титла от Световното по южно американски шоу програми. Така че са 15. Мисля, че това е своеобразен рекорд.

Dancesportinfo: Има няколко неща, за които бих искал да поговорим с теб. Понякога ни се струва, че в Англия, ако не да умира, то танцуването става все по-малко популярно, отколкото беше преди. Но чуваме от хората, че това е само за сметка на състезателното танцуване, не е така при социалното танцуване, то е много популярно. В други страни, състезателното танцуване е в разцвета си – Китай, Япония, Италия или Русия, на пример. Мислиш ли, че може да направим нещо, тук в Англия, за да увеличим популярността на състезателното танцуване?

Дони Бърнс : Всичко в танците и всичко в живота е преходно. Ако ми беше задал този въпрос преди 2 – 3 години, сигурно щях да отговоря, че ще е много трудно. Но всъщност, сега мисля, че да, колкото и да е чудно, това започна. Моето мнение е, моето скромно мнение е, че страните, които имат най-големи традиции, са тези, които изпитват най-големите проблеми в това отношение. На пример, Великобритания или Англия е страна с огромно танцово наследство и в тази страна, ние имаме огромен проблем с популяризирането на танците сред обществото. Някои от тези проблеми се основават на “Come Dancing” (дългогодишна танцова програма на BBC излъчвана между 1949 и 1998 година – бел. ред.) и факта, че те казваха “оу, това е Джоан, тя е чистачка на тоалетни през деня, а през нощта става принцеса”. Това са добри намерения, но те не ни направиха никаква услуга. По това време, не мисля, че танцуването правеше добра телевизия, а телевизията добро танцуване. Не мисля, че си помагахме по този начин. Винаги съм казвал на BBC и другите такива компании, не мисля, че е необходимо добрите идеи да включват телевизията и да се пресаждат в отминали вече събития. Никога не съм виждал логиката на това. Винаги съм препоръчвал, ако искаш да направиш танцова програма, започни с празен лист хартия и я проектирай според желанията си. Сега, за пръв път, изглежда, че се случва точно това в тази страна.

„Ако искаш да направиш танцова програма, започни с празен лист хартия и я проектирай според желанията си„

Dancesportinfo: Да не би да говориш за “Strictly Come Dancing” (програма на телевизия BBC, показана за първи път през 2004 година, в която участват известни личности и танцуват с професионалисти и състезатели по латино и стандартни танци – бел. ред.)?

Дони Бърнс : Да! Мисля, че това е добра програма, дори бих казал, чудесна. А пък, според мене е добре и за танцовия бизнес. Мисля, че този бизнеса премина през трудни времена, но вече сме по-добре и поехме по правилния път. И двете страни, скептиците и неодобряващите хора, които казват, че не е толкова добре, колкото е бил преди – и относително погледнато това наистина е така, и другите хора, които също казват, да, но все още е на нивото на Маркус и Карен, Дони и Гейнър, Крис и Хейзъл, и те са прави. Но ако се вгледате в социалното танцуване в страната, то всъщност е много по-развито, от колкото си мислите.
Страните, които споменахте, Китай на пример, Русия, те са от много по-скоро в танците, и мисля, че те сега изживяват разцвета, който ние изживяхме преди 40 или 20 години. Точно това се случва с тях в момента. Затова, не съм сигурен дали танците по света се развиват или не, или се преразпределят чисто географски.

Dancesportinfo: Това е интересна гледна точка.

Дони Бърнс : Не съм сигурен в това! Така мисля.

Dancesportinfo: Някои хора, с които разговарях, казаха, че около преди 20 години, другите страни са гледали от Англия, от английския напредък в танците, и са развили и подобрили “плана”, по който танцуването премина на по-високо ниво. Сега Англия се оказва догонваща…

“Така че, е повече въпрос на жажда за успехи и вродена артистичност в индивидите, отколкото на системата на страните!”

 

Дони Бърнс : Не съм сигурен, че това е план… Да вземем Италия например. Съществува мита, че Италия е голяма, силна, огромна, сполучлива, успешна, преуспяла, известна, популярна, много популярна. Не се съмнявам, че италианските танцьори са великолепни, от друга страна, преди 20 години търсех Италия в програмите, ако проверите ще видите, че бяха в началните кръгове, защото знаете, че те бяха съвсем в началото на развитието си. Всеки, всеки би поздравил Италия за учудващия успех и постижения, които осъществиха. Обаче, ако това, което чувам е вярно, броя на танцуващите в Италия значително намалява. Така че, мисля, че в числово изражение, Италия достигна максимума си. По тази причина, не мисля, че това е системата, която е значително по-добра.
Това, което се наблюдава в страните от бившия съветски съюз и комунистическите страни е, че разгръщат потенциала си. Което означава, че са артистични страни, които са генетично, в ДНКто, надарени с артистичност, жадни за успехи и относително нови в танците. И това е в пълна противоположност с вече доказали се страни, които не са нови, и в чийто живот, артистичното и материалистичното са станали по-непретенциозни. Така че, е повече въпрос на жажда за успехи и вродена артистичност в индивидите, отколкото на системата на страните! Все пак, не мисля, че ние британците сме добри в търговията. Като търговия и реклама, може би сме черната дупка на света! Но това значи ли, че нашата система е долнопробна? Не. Смятам, че това, което имат споменатите страни, е много талантливи танцьори и то, много такива.

Dancesportinfo: Ако погледнем юношеските състезания тук в Англия, ще видим седем състезаващи се двойки. Ако погледнем подобно състезание в Русия и виждаме 50, 70 или повече състезаващи се юноши. Според закона на вероятностите, по-голям е шанса да намериш истински шампион сред 50 състезателя, отколкото сред 5.

Дони Бърнс : Да, това е числово изразена статистическа игра. Но това, заради по-добрата система ли е? Не мисля! Ако системата в страната ни, която не може да се каже, че защитавам, тъй като винаги съм черната овца и винаги я критикувам. Защото вярвам, че е добра и искам всичко в страната, в която живея и изкарвам прехраната си да бъде по-добре. А ние сме твърде незаинтересовани и безучастни, и точно затова изгубихме толкова много. Но пък, за да бъда честен, не смятам, че е толкова зле, колкото се говори, ако влезна в ролята на адвокат на дявола, бих казал: Ако системата ни беше толкова лоша, нямаше да имаме 3-те най-добри състезания в света, които са наши. Няма никакво съмнение, че Blackpool, International и UK Open са 3-те най-престижни танцови събития в света. А това не е от нищо. Това е съчетание от традицията изградена с години и възприетата завършеност на тези събития. Не съм сигурен дали някъде другаде по света има дори едно събитие, което да се равнява по завършеност като нашата.

“Стигнах до логичния извод, че без школите за социално танцуване, с всичките деца в тях, нямаше да има спортни танци, в същия вид, който наблюдаваме”

Dancesportinfo: Това е вярно, но, на пример, ако погледнем резултатите от Blackpool, International или UK и особено тези от юношеските категории, ще видим, че най-добрите английски двойки стигат едва до полуфинала…

Дони Бърнс : И то ако имат късмет…

Dancesportinfo: Да! Обяснението, което чухме за тези резултати е, че децата в Англия са по-мързеливи. Но, те са бъдещето на танците. В края на краищата, днешните шампиони няма да ги има след 20 години…

Дони Бърнс : Мисля, че има нещо вярно в това, не смятам, че може да слагаме всички под един знаменател, но статистически погледнато, да, съгласен съм с това твърдение. И точно това казах.

Dancesportinfo: Друга причина, която ни беше изтъкната е, че в някои танцови школи, на децата дори не е казано за откритите турнири. Същевременно, те са извънредно горди получавайки сребърен или златен медал и са напълно убедени, че са достигнали най-висшата степен на танцуване.

Дони Бърнс : Ами, аз не смятам, че това е добра причина. Ще ви дам следния пример, когато аз бях дете, спечелих един единствен медал, сребърен медал. Моят треньор веднага ме пусна по състезанията.

Dancesportinfo: Точно това имаме в предвид, учителите обикновено не правят така.

Дони Бърнс : И да и не. Може би не го правят, защото вече е изключително скъпо! Другото нещо… да бъдем честни, до скоро имахме Пеги Спенсър, което беше общоизвестно име, имахме Бил и Боби (Ървин – бел. ред.), до някаква степен Майкъл Стилианос, Маркус и Карен (Хилтън – бел. ред.) до известна степен и Гейнър и аз, когато се състезавахме, и през всичките тези години ни показваха доста по телевизия BBC, което беше много добре за нас. Дори смятам, че в определена степен, почти бяхме станали общоизвестни имена в танците. Когато с Гейнър започнахме да завоюваме първите си успехи, и когато пресата започна да ни отразява по един или друг начин, защото тогава нямаше “Strictly Come Dancing” и всичките тези механизми, с които разполагаме в наша услуга сега, ние развивахме по-голямата част от публичността си на базата на лични контакти. С други думи имахме си личен представител – агент, все още работя със същия агент и той се занимава с тези неща. Извън по-голямата част от танцовите механизми, ние напредвахме с помощта на пресата. Първият въпрос, който ни зададоха, за да разберат дали сме добри, беше: “Участвате ли във формация?” (смее се) Защото най-популярното име, с което отъждествяваха танците по това време беше отбора по формейшън на Франк и Пеги Спенсър. И летвата, по която ни сравняваха дали сме добри беше, дали участваме във формейшъна на Пеги Спенсър. (смее се) Та, отне ни доста време, за да променим това статукво. А това си беше проблем, тогава.
Съгласен съм с вас, че в момента съществуват малко по-различни проблеми. Това беше един от споровете ми с IDSF, когато за пръв път се срещнах с тях, преди около 6 години. Те излязоха с едно невероятно становище, че се интересуват само и единствено от състезателното танцуване, и че школите по социално танцуване и децата в тях не са важни. Така и не можах да възприема това мислене, тъй като стигнах до логичния извод, че без школите за социално танцуване, с всичките деца в тях, нямаше да има състезателно танцуване, в същия вид, който наблюдаваме. Но по някакви причини, по това време, този ми извод беше пренебрегнат.

Dancesportinfo: Точно като футболните клубове, които се интересуват само от професионалния футбол, но не и от децата, които играят в училище или на игрищата.

Дони Бърнс : Да! Или както се казва, интересувам се само от горите, но не и от дърветата. Никога не съм можел да разбера това. Но мога да ви уверя, това беше протоколирано, че точно това казаха тогава. IDSF, по това време, не се интересуваше от социалното танцуване и такива танцови школи се смятаха за незначителни. За мен, ако се мине през системата с медалите, както направих аз в Глазгоу, и се продължи към състезанията, това е забележително постижение. Сега на континента, това, което се опитват да правят е да смесват професионалните танцови школи с аматьорските танцови клубове. Но не мисля, че това е много различно.
За да се върнем към началното ми виждане, смятам, че нещото, което имат в много в тези страни е хора жадни за успех и процес, който е с 10 – 15 години след нас. И причината, по която поддържам тази гледна точка, опитвайки се да я докажа е примера Германия, тя има същата система като Русия, Италия и т.н., но понеже германския цикъл на развитие е на фаза повече или по-малко с нашия, при тях също са останали прекалено малко добри състезатели. Имат някакви, но броят им вече не е толкова голям.

Dancesportinfo: Това ме навежда на един друг въпрос, вероятно труден за отговор. Трябва ли на аматьорите да се позволи да преподават? Чувал съм много доводи, защо не трябва, главният е, че те не са подготвени, не са готови, че не знаят, как да преподават. От друга страна, срещал съм много професионалисти, които знаят по-малко за това, как да преподават от аматьорите, защото всеки може да издържи изпит и да стане професионалист, не е необходимо да си танцьор за това! Е да, вярно е, че не е необходимо да си добър футболист, за да станеш треньор, но всеки може да отвори танцова школа и да преподава! Аз смятам, че професионалистите трябва да обучават най-добрите аматьори, те от своя страна трябва да могат да преподават на други, по-слаби аматьори, за да могат да заработват пари, с които да плащат уроците си при професионалисти. А може би по-слабите аматьори биха могли да обучават начинаещи, създавайки пирамида, в която професионалистите са на върха, а начинаещите и хората занимаващи се със социално танцуване са основата.

“Изглежда, че двойките или танцьорите, които имат най-малко, желаят да спечелят най-много”

 

Дони Бърнс : Ами, задаваш доста добри въпроси, но се страхувам, че няма черен и бял отговор. Има доста сиво в тях. Винаги търся причината… Живота е объркан, особено през 2004 година. Вероятно винаги е бил… И объркването идва от това, че в някой страни на някои аматьори се позволява да преподават. Дали е за добро или за лошо, това е факт. Сега не може да има състезание, в което условията за конкуренция да не са равни. От тази гледна точка за честно състезание, трябва де се приеме, че ако аматьори от определени страни имат право да преподават, трябва и аматьорите от другите страни да имат това право. Защото в противен случай, аматьорите, на които не им е позволено да го правят, се поставят в реално неизгодно положение. Това е напълно приемливо, според мен. Другата страна на монетата е, на пример аз и Гейнър, на нас не ни беше позволено да преподаваме. По мое време, когато бях аматьор, правилата в тази страна бяха, че ме можеше да изкараш и един паунд от танците, в противен случай трябваше незабавно да станеш професионалист. Не можеше да танцуваш в шоута, дори не можеше да спечелиш награда – пари. Имаше едно момче, на което се възхищавах много и бяхме в доста добри отношения по това време, той беше от Норвегия, името му беше Реймънд Михренген. Той беше световен шампион за аматьори, победиха ни с Гейнър за една оценка. Той спечели световното, ние спечелихме Blackpool, ние спечелихме европейското, той спечели International. Бяхме точно така, едната седмица побеждавахме ние, другата седмица побеждаваха те. По това време на него му беше позволено да участва в шоу програми, можеше да преподава и имаше спонсорство за около 20 000 паунда. Връщам се към 80-те, 1980 година. На нас с Гейнър не ни беше позволено да вземем дори пени. И си спомням, колко силно се усещаше този недостатък. Не става въпрос въобще за Реймънд, той беше великолепен човек и възхитителен танцьор и ни беше изключително трудно да ги победим, така че много уважавам Реймънд! И това, че беше от страна, където всичко беше доста благоприятно, Норвегия, толкова по-добре за него. Както и да е, ние представлявахме Шотландия, част от Великобритания, а във Великобритания всичко беше точно обратното. Нямахме нищо. Чувствах се доста ощетен, тъй като нито моите родители, нито тези на Гейнър бяха богати, затова се борехме. Борехме се достатъчно и без да има някой, който да ни спонсорира от главата до петите.
Но ще ви кажа така. Ако се върнем в самото начало на разговора, и ако мислим в правилната посока, че жаждата за успехи е това, което прави разликата, тогава бих отхвърлил разбирането, че материалните блага правят човека по-добър. Защото се оказва, че двойките или танцьорите, които имат най-малко, желаят да постигнат най-много. Сега, като доказателство на това мое твърдение, фактите, които искам да изложа са, че, от както позволихме на аматьорите да преподават и да участват в шоута, не съм видял подобрение на резултатите дори и с 1 %.

Dancesportinfo: Но на аматьорите не е позволено да преподават в тази страна, не е ли така?

Дони Бърнс : Не е така. Позволено им е да преподават под ръководството на професионалист в професионални школи, а сега вече име позволено да участват и в шоу програми. И не съм забелязал и 1 % подобрение на резултатите в световната ранглиста като следствие на тази политика.

Dancesportinfo: Бих поспорил, че това е общовалидно за всички. Разрешение е дадено само на ограничен брой от най-добрите аматьори…

Дони Бърнс : Какво значение има това? Мисля, че сме локализирали проблема, но не смятам, че сме намерили решението. Нямам нищо против аматьори, които преподават или участват в шоута. Наистина нямам, защото те се изправят до други хора, които могат да го правят. Не смятам, че това е проблем. Съгласен съм, че има проблем, но не съм съгласен, че това е решението.

“Нямам нищо против аматьори, които преподават или участват в шоу програми. Наистина нямам, защото те се изправят до други хора, които могат да го правят”

Dancesportinfo: Добре, какво решение би предложил?

Дони Бърнс : Не съм сигурен, че имам решение. Как някой да инжектира хората с артистична жажда?

 

Dancesportinfo: Може би представяйки им го по-рано, изграждайки ги по правилния начин…

Дони Бърнс : Това трябва да ти дойде отвътре. Може и да се прояви в подходяща среда, но пак е вътрешно. Има страшно много брънки по веригата, които правят успешния танцьор. Но в края на деня, най-важни са жаждата и емоциите! Не знам, как можеш да накараш някой да го притежава…може и да можеш да помогнеш по някакъв начин, но в края на краищата трябва да си дойде отвътре.

 

 

 

*MBE – Член на Ордена на Британската Империя, почетно звание давано от Кралицата!

 

 

Очаквайте Втора Част на Интервюто с Дони Бърнс!

Оригинала на интервюто може да видите тук: www.dancesportinfo.net