Пенка Койчева е клиничен психолог в Медицински център “Детско здраве” и болница “Здравето” – София. Тя е и юрист, преподавател, съдебен експерт и вещо лице към съдебен район – София, специалист по кризисни интервенции към Държавна агенция за закрила на детето, завършила е няколко курса в областта на психологията.
– Г-жо Койчева, с какви проблеми най-често се обръщат към вас хората?
– Родителите на деца до 3-годишна възраст – за установяване на проблемите в развитието като цяло, като голяма част от тях касаят разстройства в говорното развитие или някакво изоставане. След третата година – основно за поведенчески и възпитателни корекции, силно изразено опозиционно поведение, затруднена адаптация, хиперактивно поведение, дефицит на внимание, нужда от допълнително подпомагане в обучението. Занимавам се и с различни разстройства в развитието, прояви на детска агресия, през пубертета – емоционални разстройства, хранителни разстройства, зависимости, специфика на междуличностните отношения… А възрастните ми клиенти се обръщат към мен за помощ при проблеми в семейството, кризи на личността, тревожни разстройства… Зачестиха клиентите, които ме търсят за съвети при явяването им пред ТЕЛК и за пред съда. Всяка съдба е индивидуална, многопластова, различна и често – като филмов сюжет.
– Може ли реално хората да разчитат на помощ в случаите на домашно насилие?
– Аз съм и юрист и това много ми помага, особено при изготвянето на експертизи или становища по граждански или наказателни дела. Все повече хора търсят помощ в случаи на домашно насилие. Реакцията от моя страна е веднага! Боря се безкомпромисно срещу всяка подобна проява, особено ако става въпрос за насилие над дете. Съществуват законови възможности за противодействие и програми срещу насилието, с помощта на немалко компетентни държавни институции, дори с възможности за медийна подкрепа. Никога не работя “по принцип”, а винаги – в частност, независимо от казуса.
– Вие сте психолог, който работи с възрастни, но слабост са ви децата. На какво се дължи това ваше предпочитание?
– Когато децата ни изберат и дойдат при нас, те пристигат в най-чистия си вид и превъзхождайки ни. Дали от някаква неосъзната завист или от неумело прераждане, от плуването по течението или от виждането само на залези, ние се опитваме да им натрапим себе си под различни форми. Понякога включваме общественото наложено, мнението на набедени автори и специалисти, за да ги пречупим тотално. Но
детският дух носи огромна сила
и този заряд е недосегаем. Когато не знаем какво да правим, по-добре е да не пречим на този дух “да диша” и да се развива.
– Кога родителите трябва да се обърнат към психолог?
– Превантивно никога не е излишна консултация с психолог, който обективно да оцени състоянието на детето, да даде професионални препоръки за неговото развитие, за поведението на родителите към него. Винаги когато нещо притеснява родителите, дори и за собственото си лично успокоение, не бива да чакат, не бива да отлагат във времето проблема, защото наистина малкото съмнение може да се превърне в голям проблем. Всяка помощ увеличава силата си, ако е навременна!
– Кои са основните грешки, които допускат родителите?
– Диагностициране чрез интернет, лечение според форуми, четене на твърде много и всякаква медицинска литература, спазване на съвети “по принцип” в стил: “на моето дете му мина от…” , отлагане във времето: “да не бързаме, да видим какво ще стане”, доверяване на неспециалисти от приятелска, съседска и дори от семейната среда. Опасна е и предварителната негативна настройка: “Няма кой да ни помогне”, “Скъпо е”, и т.н.
– Много родители се интересуват как преминава психологическото изследване на едно дете.
– Зависи от неговата възраст. Важно е да има подробна информация за бременността на майката – нормална, патологична, процесът на раждането – как е преминало, нормално или със секцио, имало ли е усложнения за майката и детето – какви, какво е последвало след тях. Също така е важно дали детето е имало черепно-мозъчни травми, по-сериозни удари в главата, интоксикации, какви медикаменти е приемало или приема сега, боледува ли, има ли данни за фамилна и наследствена обремененост, в каква среда живее. Всеки детайл в нея е важен. В зависимост от възрастта на детето – до първата година са важни седмиците, а след това – месеците или година + месец, се установява покриването на определени показатели, разпределени в групи или детето се справя с определени задачки, тестове. Работи се с утвърдени методики и професионални тестове, с изследване на детската рисунка. Всяка информация, която постъпва от родителите, е важна!
Те трябва да споделят всичко,
за което се сещат и което ги притеснява. Специалистът ще отсее важното от маловажното. Тази информация касае и физическото състояние на детето до момента, хранене, сън, физиологични нужди, игрова дейност, емоции, социалност, говорно развитие, обща и фина моторика, от 2-та му година – развитие на уменията, навиците, изобразителните възможности и т.н. Психологът е този, който активно ще наблюдава детето. Това наблюдение е професионално. Поведението е отражение на личността и патологията или нормата изпъкват именно там, затова психологът ще задава много въпроси.
– Защо се налага изследването да се провежда и в отсъствието на родителя?
– Провежда се разговор със самото дете и той е от първостепенна важност. В отсъствието на родители, при създадено доверие, децата са неманипулируемо откровени, излизат и нови проблеми, които следва да бъдат решени. Някои – незабавно.
– Налага ли се консултация и с други специалисти по време на работата ви с детето?
– След прецизна диагностика и изясняване на психичния статус, определям по-нататъшната посока на действие – дали това, което мога да направя, е достатъчно, или се нуждая от заключение след допълнителни изследвания при друг специалист по моя преценка. Няма медицинска сфера, която да не е обхваната. Работя само с доказани и утвърдени специалисти, при оптимална бързина и качествено здравно обслужване, с всички възможности, които държавата осигурява и поема. Не винаги специалистите са медици. В моя екип за “бързо и качествено реагиране” се включват артисти, вокални и други педагози, стилисти, топ-инструктори по йога, фитнес, различни спортове… Всяка метаморфоза включва
постигане на комбиниран физически и психичен баланс
Подходът е холистичен и с трайни резултати. Възможно е консултацията да се реализира в домашна среда, дори на игралната площадка, защото има обстоятелства, които го налагат. Не винаги в един кабинет можеш да видиш всичко важно. Има и здравословни състояния, при които посещението на кабинет е затруднено. Дейността е ориентирана в полза и удобство за хората.
– Каква е най-ранната възраст, от която може да се установи психичното развитие на детето?
– Психичното развитие на детето може да се установи с количествена оценка още от 4-та му седмица! А през втората и третата му година, изследваните показатели се увеличават. Така може да се определи психичната възраст дори на бебе!
– Какво е важно при определяне на тази психична възраст?
– Важно е отношението между психичната и календарната възраст на детето, което определя Коефициента на общо развитие на детето. Целта е да се установи дали то има нормално, високо, много високо развитие, или е в състояние на задръжка, слабо развитие, изоставане.
Важно е родителите да знаят, че коефициентът на развитие не е постоянна величина. Той се определя към даден момент. След адекватни възпитателни, рехабилитационни или др. грижи, той се променя. Навременното диагностициране увеличава възможността на детето да напредне или директно да се справи. Изисква се само постоянство, системност и помощ, но няма усилия, които да са останали напразни. Има случаи, в които корекциите, които се налагат, са само възпитателни.
– Може ли чрез този начин на диагностициране да се установят още в ранната им фаза и по-сериозни заболявания?
– Ранната диагностика на нервно-психичното развитие може да насочи родителя към диагностициране на детска церебрална парализа, разстройства от аутистичния спектър, умствена изостаналост и др. Дори при вече поставена диагноза, психологът пак ще може да помогне на родителите със съвети как да обучават и възпитават детето съобразно неговото състояние, възможности, потребности. Мозъкът не е изучен докрай и може да ни изненада. Виждам чудеса дори при хора, които са отписани от медицината като безнадеждни, състояния, квалифицирани като нелечими. Надежда винаги има, особено подкрепена с вяра. Вярата е тази, която създава чудесата, и вълшебната дума “Благодаря”
Милена ВАСИЛЕВА
